Европейската вицешампионка Валентина Георгиева: Преодолях психиката си
Валентина Георгиев показа, че се усеща горда от спечелването на сребро на прескок на европейското състезание по спортна гимнастика в Лайпциг, осведоми Българска национална телевизия, която излъчва конкуренцията.
Гимнастичката е на мнение, че е преодоляла себе си. Ето какво сподели тя още пред БНР.
„ Чувствам се извънредно горда от себе си, защото на последните две надпревари правех фалове на втория прескок. Това да скачам последна ми е най-омразното нещо. Преодолях себе си, преодолях душeвността си и се оправих. Не ми се разяснява класирането. За всички беше ясно, че домакините поддържат своите състезатели. Каквото се изискваше от мен – го направих. Свърших своята работа. Оттук нататък мога единствено да подчинявам още върхове ", бяха първите ѝ думи.
„ Бях доста съсредоточена. Още с влизането в залата бях със слушалки и качулка... въобще не гледах никакви резултати. Не гледах кой какво скача. Бях с две слушалки преднамерено, с цел да не слушам реакциите на публиката и да не се ориентирам по тях. Исках всичко да бъде анонимно, с цел да не се разконцентрирам. Като видях, че не мога да трансформира нещата, се събрах в себе си, излязох и демонстрирах какво мога. Болките в кръста не престават, тук-таме имам и проблеми със стомаха. След Световната купа в Ташкент ще обърна повече внимание на здравето си “, добави гимнастичката.
Тя посвети сребърното отличие на своето семейство, което е неразделно до нея.
„ Посвещавам този орден на фамилията си, тъй като те постоянно са били неразделно до мен. Почти на 19 години съм и няма миг, в който да не са ме подкрепяли. Също по този начин – на Българската федерация по спортна гимнастика, тъй като и в сложните моменти са ми подавали ръка и са ме стимулирали да не преставам. И, несъмнено, на моя треньор – мога да го нарека втори татко. Той знае неща за мен, които даже родителите ми не знаят. Посвещавам този орден и на един човек, който към този момент не е измежду нас – за жалост... Всичко, което върша, е за него. Това е баба ми. Надявам се, че от горната страна ме гледа и се усеща горда. Много ми липсва “, приключи Георгиева.
