Годишнина от смъртта на Робърт Фрост - вижте най-вдъхновяващите цитати от поета
Великият американски стихотворец Робърт Фрост е роден на 26 март 1874 година Сан Франциско, Калифорния, Съединени американски щати. Отива си от този свят на 29 януари 1963 година
Автор на голям брой стихосбирки и пиеси, през 1924 година той получава за творчеството си по този начин заслужената първа премия „ Пулицър “ от общо четири, присъдени на негово име. Без да успее да приключи влиятелния Харвард, той остава в историята като един от най-талантливите и бележити създатели в международен проект. С леко иронична нотка в творбите си, той завещава на читателите си необикновено истинни произведения за живота, любовта и изкуството.
Тук сме събрали някои от неговите най-запомнящи се мисли точно на тези 3 тематики:
Поезията е това, което се губи при превода.
Любовта е непреодолимото предпочитание да си непреодолимо мечтан.
Не се постанова да заслужиш любовта на майка си, само че би трябвало да се потрудиш да заслужиш любовта на татко си. Той е по-особен.
Разликата сред работа и кариера е разликата сред четиридесет и шейсет часа седмично.
Тревогата убива повече хора, в сравнение с работата, тъй като повече хора се тревожат, в сравнение с работят.
Мозъкът е чудноват орган. Започва да работи, щом се събудиш заран, и не стопира, до момента в който не влезеш в офиса.
С упорита работа по 8 часа дневно има заплаха да станеш началник и да работиш по 12 часа дневно.
Щастието се прави във височина за това, което липсва в дължина.
Два пътя се пресичаха в гората и аз избрах този, който беше по-малко отъпкан и това направи всичко толкоз друго.
Танците са отвесно изложение на хоризонтални стремежи.
Има единствено едно нещо, което е по-дразнещо от брачна половинка, която може да готви, само че не желае. Това е брачна половинка, която не може да готви, само че желае.
На майката ѝ трябват 20 години да направи мъж от момчето си, с цел да може друга жена да го направи на простак за 20 минути.
Като парче лед на гореща фурна, поемата би трябвало да се топи със лично темпо… прочети я 100 пъти, тя постоянно ще резервира своята прохлада, както металът резервира своята издръжливост. Никога няма да загуби своето значение.
Повечето от измененията, които мислим, че виждаме в живота, са истини, които са един път комфортни, а един път не.
Ако няма сълзи у писателя, няма сълзи и у читателя.
