Актьорът Валентин Танев пред в. "Шоу": След смъртта на майка ми исках да снимам, за да не страдам
Валентин Танев е от родните театрални и кино артисти, за които специалността е сбъдната фантазия. Има десетки незабравими функции и емблематично наличие на сцената. Носител е на голям брой награди и има зад тила си повече от 20 кино лентата. В момента българските фенове го наблюдават в облика на колоритния Иван Балкански в хитовия сериал „ Скъпи наследници ” по bTV. Там героят му се пробва да откри златното комбиниране сред обичайните фамилни полезности и актуалния съвременен метод на живот. По-интересното е по какъв начин Валентин Танев придвижва посланието на сериала в действителния си свят, в който е не по-малко динамично и забавно.
- Успява ли обликът, който пресъздавате в „ Скъпи наследници” – на Иван Балкански, и въобще цялостното обръщение на сериала, да се настанят комфортно и в действителния ви живот?
- Определено мога да кажа, че са го създали. Интересно ми е да проследявам освен развиването на моя воин, само че и какво се случва и с другите персонажи. Изводът, който си върша, е, че този сериал в действителност е сниман сносно – най-много от позиция на прослойка. А фактът, че той е сниман екстериорно и в по-голямата си част е измежду природата, му дава по някакъв метод доста въздух. Възприятието става по-различно, в сравнение с се получава при другите сериали в България.
Много е значима и неналичието на принуждение в сюжета
в това време се третират значими тематики, които са нещо, на което аз мощно се надявам в чисто човешки проект, а и като български жител. Това, че на доста места у нас към този момент се възражда един дух в посока хората да се оправят сами, без помощта на страната, дори загърбвайки я. Все повече хора провеждат свои изложби, обединявания, танцови сформира или пък си създават нещо домашно. Мисля, че това е хубавичко семка, която ще ни избави. Въпреки комплицираните линии, които се образуват в сюжета, тази позитивна сила работи доста добре на хората.
- Темата по какъв начин хората се оправят макар страната е по едно и също време и хубава, и не толкоз, тъй като щом приказваме за нещо сходно, значи страната е абдикирала от функционалностите си…
- Права сте, да. Но четейки историята, по този начин е било и по време на турското иго. Въпреки турската империя обаче българският народ е оживял по някакъв метод. Развил е търговията си, занаятите си, запазил е църквата си. Може би този инстинкт за самозапазване към този момент стартира да се демонстрира в българския народ.
Като Иван Балкански в „ Скъпи наследници”
- Когато стартират фотосите на „ Скъпи наследници”, паралелно сте снимали и в театъра, само че сте спрели да се виждате с приятелите си за дългия интервал от година и половина. Защо се случи по този начин?
- Много желая да се виждам с приятелите си, само че в действителност нямам по какъв начин. Колата ме взема в 7 сутринта от вкъщи ми, в 18 часа ме кара към театъра, играя зрелище до 22 часа, след което се прибирам незабавно, тъй като на другия ден още веднъж ме чака същата стратегия. Това е повода. В интерес на истината обаче с течение на времето с останалите сътрудници в „ Скъпи наследници”
в действителност си станахме като поданици на Бели Вит
Превърнахме се безусловно в част от декора, свикнахме един с различен и е доста прелестно. В същото време дружно реализираме огромни триумфи, само че триумф може да се реализира единствено с доста твърдоглав и систематичен труд.
- Винаги ли сте желали да станете артист?
- Да, постоянно съм желал да стана артист, само че не съм имал самочувствието да го заявя и да го направя от раз. Приеха ме от третия път във ВИТИЗ, само че нито един път не изгубих желанието си да продължа да се боря за тази фантазия. Но не поради известността, суетата или тщеславието – не. По-скоро ме притегля самото прекарване на сцената.
- Баща ви преди години е бил дотам срещу тази специалност, че даже се отхвърля от вас. Успяхте ли въпреки всичко да измененията настройката му?
- Много години, откакто към този момент бях станал артист, към този момент бях добил и известност, той ми сподели: „ Абе, не съм си дал на вятъра парите” (усмихва се). Толкова. Но това за мен значи доста. В края на краищата може би това е по-верният метод, тъй като това ми е помогнало по някакъв метод да се потвърждавам непрестанно.
- Тогава вашият дядо ви подава ръка – и морално, и финансово.
- Така е, да. Той го направи евентуално поради паметта на баба ми, която доста искаше да стана артист. Тя не можа да ме види като подобен, само че дядо ми беше извънредно умен човек, по едно и също време с това и човек с извънредно възприятие за комизъм. Много лек за другарство. Обичаше доста да ми угажда – правеше всичко, единствено и единствено да се развъртвам. Като дребни обичахме доста да играем гимнастика – и дядо ми правеше самичък от пръти и лостове успоредки. Не ни е забранявал да се развиваме. Освен това той самият, без да е имал каквото и да е било обучение, с изключение на четвърто поделение, говореше три езика, а когато стана на 82, стартира да учи четвърти.
- На 82 години? Похвално!
- Да, да, подобен беше. Един човек, който живее в едно село, занимава се с животни, със земеделие. Беше доста добър градинар.
- А вие какъв татко сте, откакто сте имали толкоз ярки поведенчески образци – и от татко си, и от дядо си?
- Никога нищо не съм им забранявал. Там, където са желали, там са отишли. Занимават се с това, което желаят. Да, от време на време се допитват до мен, от време на време не, само че това е обикновено. Според мен най-важното е да възбудиш интереса на детето към едно или към друго – а то единствено по-късно ще дефинира кое му е забавно. Особено в тази просветителна система, която ти споделя къде, какво и какъв брой ще учиш. Ти му предложи 5 неща – както се прави при прощъпалника на бебето, като се поставят най-различни предмети, пък то единствено ще каже – „ ей това ми е най-интересно”.
- Защо ги подтикнахте да емигрират в Полша и в Белгия?
- Това, което желаех да им дам, беше положително обучение. И синът ми, и щерка ми приключиха гимназии тук. Синът ми беше признат в УНСС. И му бяха загатнали, че всеобщо
в родните университети нормална процедура е да се купуват изпити
Дойде и ми сподели: „ Тате, аз не желая да си закупувам изпити. Искам да получа познания. Искам да изучавам навън”. И го поддържах в желанието му. Дъщеря ми постъпи по същия метод.
- Преди години бяхте част от екипа на „ Господари на ефира”. Защо си тръгнахте?
- Беше много комплицирана обстановката тогава, в случай че би трябвало да бъда прям с вас. Отговорът ми не може да бъде еднопосочен. Успоредно с това бях и заместник-председател на Съюза на артистите и тогава Христо Мутафчиев получи инсулт. Целият съюз легна върху моите рамене. И това продължи година-година и половина. Едновременно с това се измести снимането на изданията на „ Господарите” – в късния следобяд. И просто не смогнах. Постоянно пресирах и екипа с ходенията си в театъра и не беше етично да не преставам по този начин. Въпреки това с всичките си сътрудници там съм в прелестни връзки, те са доста надарени хора.
- А поддържате ли контакт и с продуцента Маги Халваджиян?
- Да, подкрепям. Имам диалог с него, само че сега той работи за друга телевизия.
- Кое определяте като най-трудния интервал от живота си до момента?
- Това са последните няколко месеца, близо година. По време на фотосите на „ Скъпи наследници” умря майка ми. И все пак аз трябваше, а и желаех да фотографирам – тъй като другояче щях да седнал съм у дома и да пострадвам. В живота се случва всичко, значимото е човек да намира по какъв начин да оцелява.
- Какво не изиграхте до момента?
- Аз съм реалист. Имам доста функции на сърце, само че годините минават, осъзнавам, че към този момент не всичко бих могъл да изиграя. Но и тези функции, които към момента мога да изиграя, са свързани с решения на режисьори, на театъра, на съответна обстановка. Общо взето, актьорите сме хора, които сме избирани, много по-малко избираме.
От ляво на дясно: Валентин Танев, Марияна Миланова, Мария Сапунджиева и Георги Кадурин Постановката му дава обещание възторг в Сатирата „ На 30 май и 3 юни с Георги Кадурин имаме премиера на постановката „ Помощ!!! Не мога да плавам!” (постановка – Валентин Танев, сценография – Николай Нинов, худ. по костюмите – Мария Диманова) на сцената на Сатиричния спектакъл. В нея участваме и двамата, а също и Мария Сапунджиева, Марияна Миланова”, споделя първо с националното издание Вальо Танев. И продължава:
„ Постановката е по ранните разкази на Чехов и Нийл Саймън. Всъщност „ Помощ!!! Не мога да плавам!” извиква един от персонажите, давейки се в морето, тъй като е решил да показва по какъв начин се дави човек и с това да изкара пари. Малката детайлност е, че той не може да плува. Когато желанието е по-голямо от опциите, когато не сме готови или не сме създали верния за нас избор, животът стартира да ни подмята, потъваме, започваме да викаме за помощ. Ето това се случва с всеки един от персонажите в постановката. Предполагам и с доста от нас. Тогава ставаме смешни, парадоксални, неуместни! Самият аз съм попадал доста пъти в такива обстановки.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Успява ли обликът, който пресъздавате в „ Скъпи наследници” – на Иван Балкански, и въобще цялостното обръщение на сериала, да се настанят комфортно и в действителния ви живот?
- Определено мога да кажа, че са го създали. Интересно ми е да проследявам освен развиването на моя воин, само че и какво се случва и с другите персонажи. Изводът, който си върша, е, че този сериал в действителност е сниман сносно – най-много от позиция на прослойка. А фактът, че той е сниман екстериорно и в по-голямата си част е измежду природата, му дава по някакъв метод доста въздух. Възприятието става по-различно, в сравнение с се получава при другите сериали в България.
Много е значима и неналичието на принуждение в сюжета
в това време се третират значими тематики, които са нещо, на което аз мощно се надявам в чисто човешки проект, а и като български жител. Това, че на доста места у нас към този момент се възражда един дух в посока хората да се оправят сами, без помощта на страната, дори загърбвайки я. Все повече хора провеждат свои изложби, обединявания, танцови сформира или пък си създават нещо домашно. Мисля, че това е хубавичко семка, която ще ни избави. Въпреки комплицираните линии, които се образуват в сюжета, тази позитивна сила работи доста добре на хората.
- Темата по какъв начин хората се оправят макар страната е по едно и също време и хубава, и не толкоз, тъй като щом приказваме за нещо сходно, значи страната е абдикирала от функционалностите си…
- Права сте, да. Но четейки историята, по този начин е било и по време на турското иго. Въпреки турската империя обаче българският народ е оживял по някакъв метод. Развил е търговията си, занаятите си, запазил е църквата си. Може би този инстинкт за самозапазване към този момент стартира да се демонстрира в българския народ.
Като Иван Балкански в „ Скъпи наследници”
- Когато стартират фотосите на „ Скъпи наследници”, паралелно сте снимали и в театъра, само че сте спрели да се виждате с приятелите си за дългия интервал от година и половина. Защо се случи по този начин?
- Много желая да се виждам с приятелите си, само че в действителност нямам по какъв начин. Колата ме взема в 7 сутринта от вкъщи ми, в 18 часа ме кара към театъра, играя зрелище до 22 часа, след което се прибирам незабавно, тъй като на другия ден още веднъж ме чака същата стратегия. Това е повода. В интерес на истината обаче с течение на времето с останалите сътрудници в „ Скъпи наследници”
в действителност си станахме като поданици на Бели Вит
Превърнахме се безусловно в част от декора, свикнахме един с различен и е доста прелестно. В същото време дружно реализираме огромни триумфи, само че триумф може да се реализира единствено с доста твърдоглав и систематичен труд.
- Винаги ли сте желали да станете артист?
- Да, постоянно съм желал да стана артист, само че не съм имал самочувствието да го заявя и да го направя от раз. Приеха ме от третия път във ВИТИЗ, само че нито един път не изгубих желанието си да продължа да се боря за тази фантазия. Но не поради известността, суетата или тщеславието – не. По-скоро ме притегля самото прекарване на сцената.
- Баща ви преди години е бил дотам срещу тази специалност, че даже се отхвърля от вас. Успяхте ли въпреки всичко да измененията настройката му?
- Много години, откакто към този момент бях станал артист, към този момент бях добил и известност, той ми сподели: „ Абе, не съм си дал на вятъра парите” (усмихва се). Толкова. Но това за мен значи доста. В края на краищата може би това е по-верният метод, тъй като това ми е помогнало по някакъв метод да се потвърждавам непрестанно.
- Тогава вашият дядо ви подава ръка – и морално, и финансово.
- Така е, да. Той го направи евентуално поради паметта на баба ми, която доста искаше да стана артист. Тя не можа да ме види като подобен, само че дядо ми беше извънредно умен човек, по едно и също време с това и човек с извънредно възприятие за комизъм. Много лек за другарство. Обичаше доста да ми угажда – правеше всичко, единствено и единствено да се развъртвам. Като дребни обичахме доста да играем гимнастика – и дядо ми правеше самичък от пръти и лостове успоредки. Не ни е забранявал да се развиваме. Освен това той самият, без да е имал каквото и да е било обучение, с изключение на четвърто поделение, говореше три езика, а когато стана на 82, стартира да учи четвърти.
- На 82 години? Похвално!
- Да, да, подобен беше. Един човек, който живее в едно село, занимава се с животни, със земеделие. Беше доста добър градинар.
- А вие какъв татко сте, откакто сте имали толкоз ярки поведенчески образци – и от татко си, и от дядо си?
- Никога нищо не съм им забранявал. Там, където са желали, там са отишли. Занимават се с това, което желаят. Да, от време на време се допитват до мен, от време на време не, само че това е обикновено. Според мен най-важното е да възбудиш интереса на детето към едно или към друго – а то единствено по-късно ще дефинира кое му е забавно. Особено в тази просветителна система, която ти споделя къде, какво и какъв брой ще учиш. Ти му предложи 5 неща – както се прави при прощъпалника на бебето, като се поставят най-различни предмети, пък то единствено ще каже – „ ей това ми е най-интересно”.
- Защо ги подтикнахте да емигрират в Полша и в Белгия?
- Това, което желаех да им дам, беше положително обучение. И синът ми, и щерка ми приключиха гимназии тук. Синът ми беше признат в УНСС. И му бяха загатнали, че всеобщо
в родните университети нормална процедура е да се купуват изпити
Дойде и ми сподели: „ Тате, аз не желая да си закупувам изпити. Искам да получа познания. Искам да изучавам навън”. И го поддържах в желанието му. Дъщеря ми постъпи по същия метод.
- Преди години бяхте част от екипа на „ Господари на ефира”. Защо си тръгнахте?
- Беше много комплицирана обстановката тогава, в случай че би трябвало да бъда прям с вас. Отговорът ми не може да бъде еднопосочен. Успоредно с това бях и заместник-председател на Съюза на артистите и тогава Христо Мутафчиев получи инсулт. Целият съюз легна върху моите рамене. И това продължи година-година и половина. Едновременно с това се измести снимането на изданията на „ Господарите” – в късния следобяд. И просто не смогнах. Постоянно пресирах и екипа с ходенията си в театъра и не беше етично да не преставам по този начин. Въпреки това с всичките си сътрудници там съм в прелестни връзки, те са доста надарени хора.
- А поддържате ли контакт и с продуцента Маги Халваджиян?
- Да, подкрепям. Имам диалог с него, само че сега той работи за друга телевизия.
- Кое определяте като най-трудния интервал от живота си до момента?
- Това са последните няколко месеца, близо година. По време на фотосите на „ Скъпи наследници” умря майка ми. И все пак аз трябваше, а и желаех да фотографирам – тъй като другояче щях да седнал съм у дома и да пострадвам. В живота се случва всичко, значимото е човек да намира по какъв начин да оцелява.
- Какво не изиграхте до момента?
- Аз съм реалист. Имам доста функции на сърце, само че годините минават, осъзнавам, че към този момент не всичко бих могъл да изиграя. Но и тези функции, които към момента мога да изиграя, са свързани с решения на режисьори, на театъра, на съответна обстановка. Общо взето, актьорите сме хора, които сме избирани, много по-малко избираме.
От ляво на дясно: Валентин Танев, Марияна Миланова, Мария Сапунджиева и Георги Кадурин Постановката му дава обещание възторг в Сатирата „ На 30 май и 3 юни с Георги Кадурин имаме премиера на постановката „ Помощ!!! Не мога да плавам!” (постановка – Валентин Танев, сценография – Николай Нинов, худ. по костюмите – Мария Диманова) на сцената на Сатиричния спектакъл. В нея участваме и двамата, а също и Мария Сапунджиева, Марияна Миланова”, споделя първо с националното издание Вальо Танев. И продължава:
„ Постановката е по ранните разкази на Чехов и Нийл Саймън. Всъщност „ Помощ!!! Не мога да плавам!” извиква един от персонажите, давейки се в морето, тъй като е решил да показва по какъв начин се дави човек и с това да изкара пари. Малката детайлност е, че той не може да плува. Когато желанието е по-голямо от опциите, когато не сме готови или не сме създали верния за нас избор, животът стартира да ни подмята, потъваме, започваме да викаме за помощ. Ето това се случва с всеки един от персонажите в постановката. Предполагам и с доста от нас. Тогава ставаме смешни, парадоксални, неуместни! Самият аз съм попадал доста пъти в такива обстановки.”
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ