Таралеж в гащите
Валентин Георгиев
Претенции за хотели на първа линия на морето и два пъти месо в седмицата изявили някои бежанци от Украйна, вместо да одобряват офертата на институциите ни общително да бъдат превозени до станции навътре в страната. Новината, че 200 от тях всеобщо са отказали да изоставен Варна, безусловно взриви обществените мрежи и конгреси. Да рече човек, че ги пращат в мигрантските лагери в Харманли, Звездец или Елхово, където " посрещаха " сирийци, иракчани и афганистанци - щеше някакси да е разбираемо. Но за места като Рибарица и Паничище - все планински курорти, където бедните българи не могат да си разрешат да отидат, звучи, меко казано, безсрамно.
Идва ти натрапен посетител. Подслоняваш го, храниш го, поиш го, обгрижваш го, а той някрая не ще да си върви. Какво да мислим? Таралеж в гащите.
Поехме първия напор от украински бежанци, обикновено е към този момент да са се ориентирали за пазара на труда и квартири. Пропуск на отрасловата организация е, че не изследва какъв брой от тях ще одобряват новите местоположения, които им се оферират. Защото още от началото на войната, когато започнаха да идват, се знаеше, че програмата с хотелите по Черноморието е до края на май. А шансът за работа на морето е мнократно по-висок, в сравнение с в Паничище. Бежанците са запас от работна ръка и би трябвало да опитаме да го използваме. При всичките ни благосклонности, съчувствие към тях и желанието да помогнем, дано не забравяме, че когато бягаш от война, не очакваш страната, в която си, да ти дължи постоянно моренце, кроасан и химическо почистване от и до стаята.
В последна сметка България е и туристическа дестинация и стартира сезонът. За да може да оказва помощ, браншът би трябвало да може и да действа обикновено. Претенции да си в хотел на първа линия или където и да било, откакто ти се дават заслон, храна и облекла, са извънредно несъответстващи.
Крайно време е страната ни да се погрижи за същински бедстващите бежанци, избягали от разрушени градове, които имат единствено облеклата на гърба си. Но има и такива, които бръмчат с коли по 100 000 евро и нагоре и харчат по една минимална заплата на ден. Не е незаслужено те да се оправят сами.
Претенции за хотели на първа линия на морето и два пъти месо в седмицата изявили някои бежанци от Украйна, вместо да одобряват офертата на институциите ни общително да бъдат превозени до станции навътре в страната. Новината, че 200 от тях всеобщо са отказали да изоставен Варна, безусловно взриви обществените мрежи и конгреси. Да рече човек, че ги пращат в мигрантските лагери в Харманли, Звездец или Елхово, където " посрещаха " сирийци, иракчани и афганистанци - щеше някакси да е разбираемо. Но за места като Рибарица и Паничище - все планински курорти, където бедните българи не могат да си разрешат да отидат, звучи, меко казано, безсрамно.
Идва ти натрапен посетител. Подслоняваш го, храниш го, поиш го, обгрижваш го, а той някрая не ще да си върви. Какво да мислим? Таралеж в гащите.
Поехме първия напор от украински бежанци, обикновено е към този момент да са се ориентирали за пазара на труда и квартири. Пропуск на отрасловата организация е, че не изследва какъв брой от тях ще одобряват новите местоположения, които им се оферират. Защото още от началото на войната, когато започнаха да идват, се знаеше, че програмата с хотелите по Черноморието е до края на май. А шансът за работа на морето е мнократно по-висок, в сравнение с в Паничище. Бежанците са запас от работна ръка и би трябвало да опитаме да го използваме. При всичките ни благосклонности, съчувствие към тях и желанието да помогнем, дано не забравяме, че когато бягаш от война, не очакваш страната, в която си, да ти дължи постоянно моренце, кроасан и химическо почистване от и до стаята.
В последна сметка България е и туристическа дестинация и стартира сезонът. За да може да оказва помощ, браншът би трябвало да може и да действа обикновено. Претенции да си в хотел на първа линия или където и да било, откакто ти се дават заслон, храна и облекла, са извънредно несъответстващи.
Крайно време е страната ни да се погрижи за същински бедстващите бежанци, избягали от разрушени градове, които имат единствено облеклата на гърба си. Но има и такива, които бръмчат с коли по 100 000 евро и нагоре и харчат по една минимална заплата на ден. Не е незаслужено те да се оправят сами.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ