На 25 декември християнският свят чества празника Рождество Христово. По

На 25 декември християнският свят празнува празника Рождество Христово. По този мотив и в България ще бъдат отслужени тържествени богослужения в празничния интервал от 24 до 28 декември.

ПРОГРАМА НА ТЪРЖЕСТВЕНИТЕ БОГОСЛУЖЕНИЯ В ПАТРИАРШЕСКАТА КАТЕДРАЛА

„ Сухопътни войски. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ “

24 ДЕКЕМВРИ – СРЯДА

БЪДНИ ВЕЧЕР

9:30 – Василиева св. Литургия

18:00 – Празнично всенощно бдение – възглавено от Българския патриарх Даниил, в съслужение с митрополити и епископи на БПЦ-БП

25 ДЕКЕМВРИ – ЧЕТВЪРТЪК

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

9:00 – Посрещане на Българския патриарх Даниил

9:30 – Празнична Златоустова св. Литургия

Църковни песнопения

Тропар (краткото песнопение, което отразява значими моменти от живота и подвига на празнувания светец или пък съдържа главните хрумвания на празника)

Твоето рождество, Христе Боже наш,

озари света със светлината на познанието.

Защото в него тези, които служеха на звездите,

от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,

и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, популярност на Тебе!

 Кондак (кратко песнопение, което съдържа догматическото или историческото значение на честваното събитие или светец)

Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения,

и земята сервира на Непристъпния пещера;

Ангелите с пастирите славословят,

а мъдреците със звездата пътешестват -

тъй като поради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.

История на празника

Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 година В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 година св. Василий Велики вкарва празника в Константинопол в 379 година, по други сведения към 377 година по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 година стартират да го честват в Александрия, в Палестина към 7 век. Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна работа на празника се датира от науката в 5 век.

Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева Мария била дадена като брачна половинка на възрастния Йосиф, с цел да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да стартират да живеят дружно, се оказало, че тя е заченала в утробата си дете от Светия Дух. Праведният Иосиф бил привиден мъж на Мария, а в реалност бил страж на отдадената й на Бога девическа непорочност и свидетел на непорочния й живот.

Според евангелския роман на светите евангелисти Матей и Лука за Раждането на Спасителя Света Дева Мария и праведният Йосиф пристигнали в Давидовия град Витлеем за преброяването на жителите на Римската империя по времето на кесаря Октавиан Август. Те обаче не могли да намерят заслон в града и по тази причина Младенецът Иисус се родил в пещерата отвън града, където пастири се приютявали със своите животни. Така Божият Син се родил на земята като Младенец в неизказано примирение, тъй като в Рождественската нощ Той избрал бедна и скромна конюнктура. Иисус Христос не пристигна като земен цар в богат дом или замък със скъпоценни съкровища, царедворци и прислужници. Той пристигна в нашия свят в скромна и бедна конюнктура, с цел да ни покаже величието на Своето примирение и да ни научи на Своето примирение и смирение към Бога.

Бъдни вечер

На този ден християните се приготвят духовно: посредством пост, изповед и молитва да одобряват Светото Причастие и по този начин почтено да посрещнат Христовото Рождество. От православна църковна позиция няма никакво значение или друго условие, с изключение на ястията на трапезата да са постни, защото е последният ден от Рождественския пост. Традиционно на вечерята на Бъдни вечер се споделя молитва и домът се прекадява с тамян.

Символите на Рождество Христово

Христос като младенец

В центъра на иконата на празника Рождество Христово Христос е подложен в ясла. Това изображение господства и е насочна точка на всичките персонажи, които са предадени към Него. В някои икони с по-детайлно наличие на празника Спасителят  не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „ люлка “, което съставлява алюзия за Разпятието и Възкресението.

Животните

Животните в сцената на празничната икона демонстрират своята грижа към Младенеца, като топлят Христос с дъха си. Те символизират присъединяване на природата в Неговото раждане.

Божията майка

След Христос, св. Дева Мария е най-централният облик в иконата на празника Рождество Христово. Понякога тя е обърнала глава и гледа встрани, назад на Младенеца, изпълнена със благоговение, че нейното дете е и предстоящият Спасител на света. В други изображения я виждаме по какъв начин с обич е обхванала главицата на своя Отрок.

Св. Йосиф

На празничната икона св. Йосиф постоянно е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е извърнат към яслата, а от време на време в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в символ на озадачение за това, което се е случило и се случва, защото то надвишава всякаква човешка логичност. Св. Йосиф е същински праведник, приел отговорността да отбрани Мария и нейното дете след Божието признание за тайната на въплъщението на Христос.

Влъхвите (мъдреците) с блага

В иконата на Рождество Христово те съвсем постоянно биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те от време на време оферират своите блага на новороденото, като че ли участват в яслата.  Тези трима мъже символизират другите нации, които ще одобряват Христос като Месия, защото Божията обич не прави разлика сред раси и народи.

Ангелите      

Целият свят е в незнание какво се случва в тази свята нощ и единствено няколко овчари виждат ангелите и чуват техното песнопение, което ги води до яслата. Пастирите съставляват човешкия жанр, до момента в който ангелите съставляват небесния свят, всички дружно вземат участие в събитието на раждането, изпълнени със благоговение, тъй като Бог, Който сътвори света и Вселената, а Сам е Безкраен, е към този момент и човек.

Звездата

Звездата, изобразена на иконата и която е част от историята на Рождество Христово значи естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос – факт, който също участва в пророчествата като знак за идването на Месията. Звездата символизира и Божията берекет, която озарява новородения Христос. Следвайки целия ход на човешката природа Той ще познае гибелта, с цел да я победи с Неговото Възкресение, от обич към индивида и света.