Топ вирусолог: Ваксините са единственото оръжие, което имаме...
„ Ваксините са единственото оръжие, което имаме, тъй като приказваме за вирус, който се популяризира по въздушно-капков път. Ние не можем да контролираме въздуха, който дишаме, само че можем да се доверим на науката, която работи в полза на нашето здраве и живот “, сподели в изявление, оповестено във фейсбук страницата на министерството на опазването на здравето, известният вирусолог проф. доктор Радка Аргирова.
Проф. Аргирова, дмн, е ръководител на Българското сдружение по здравна вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на опазването на здравето. Със забележителен опит в региона на научната и клинична вирусология, който е придобила през годините работа като създател и дълготраен началник на Националната референтна лаборатория по ХИВ, лаборатория по ретровируси и херпесни вируси.
Ето го и целия текст на изявлението:
Проф. Аргирова, какво е вашето мнение за имунизациите против COVID-19 - толкоз мечтани при започване на 2020 година и толкоз обсъждани в този момент, когато няколко от тях са към този момент факт?
По отношение на имунизациите съм твърдо „ за “. Няма две отзиви по този въпрос - това е единственото оръжие, което имаме, тъй като приказваме за вирус, който се популяризира по въздушно-капков път. Ние не можем да контролираме въздуха, който дишаме. Стараем се с определянето на отдалеченост, за която към този момент се знае, че е доста значима мярка. Помагат ни и маските, с които механичен съумяваме да предотвратим до известна степен допира с вируса, само че по този начин или другояче, цялостното ограничение от достъпа му до нас не е допустимо. Затова единственото решение са имунизациите.
Защо тогава в някои страни като Израел и Англия, да вземем за пример, макар високото ваксинално покритие, още веднъж се следи растеж на заболелите?
Първо е доста значимо да се разбере какво тъкмо включва това ваксинално покритие. Дали са направени и двете дози, тъкмо по какъв начин е реализирано това ваксинално покритие. Второто нещо, което е доста значително, е, че е допустимо антителата на тези хора, които са имунизирани и са се заразили по-късно с някой от новите разновидности на вируса, към този момент да са паднали до доста по-ниски стойности от нужните за отбрана и което е още по-важно - те са се заразили, само че дали действително са се разболели. Ето това е доста значимо, тъй като, хората би трябвало да запомнят - имунизацията не защищава от заразяване. Тя защищава от заболяване или пък, в случай че човек въпреки всичко се разболее, тя спомага боледуването да премине доста по-леко, съвсем незабележимо. Така че, в това отношение още веднъж е целесъобразно използването на имунизациите. Затова първо би трябвало да знаем дали за тези страни става въпрос за хора със приключен имунизационен цикъл и второ - защо разболяване става дума – единствено за заразяване, позитивен PCR без недоволства и признаци, без влизане в болница, без интубация, без такива неща, или за тежко заболяване. Това е доста значимо.
Колко дълго във времето ще ни пази имунитетът, основан от имунизациите против COVID-19?
Имунитетът от имунизациите е превъзходен, просто е временен – от 6 до 8 месеца се смята все още, че трае, само че някъде към шестия месец към този момент съществено стартира да пада равнището на антителата. Те обаче са част от имунитета, това е хуморалният имунитет. Има и клетъчен имунитет, който остава и постоянно го има. Когато човек се срещне с нов вид на вируса и се болести с него, тези паметови кафези се разрастват доста бързо и синтезират антитела против този сътрудник, против който е направена имунизацията.
Защо е толкоз значимо преболедувалите хора също да се имунизират, не е ли задоволително това, че един път към този момент са се срещали с същинския вирус?
Преболедувалите хора получават имунитет, само че към този момент доста зачестиха изявленията, свързани с изследвания, които в действителност потвърждават, че имунитетът, който се получава след имунизация, е доста по-качествен, по-пълен, по-протектиращ, в сравнение с имунитетът след боледуване. Това е по този начин, тъй като имунизацията е готова по подобен метод, че оптимално да се образуват обезвреждащи антитела, тъй като тъкмо те са тези, които „ обезоръжават “ вируса при навлизането му в организма и не позволяват засегнатият човек да се разболее, т. е. защищават го от разболяване. Докато тези обезвреждащи антитела са част от доста други, множеството от които се образуват, когато човек единствено заболее – непринудено, при естествено заболяване.
А за какво в случай, че разполагаме с този сериозен имунитет след имунизация, е належащо да продължим да съблюдаваме ограниченията?
Мерките би трябвало да ги съблюдаваме след имунизация, тъй като първо - можем самите ние да се заразим, въпреки че няма да се разболеем, като сме имунизирани, или ще го изкараме по-леко, и второ - можем да го пренасяме. Това е доста значимо да се разбере, с цел да ограничим разпространяването на коронавирусната зараза и в последна сметка е в интерес на цялото общество.
Проф. Аргирова, дмн, е ръководител на Българското сдружение по здравна вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на опазването на здравето. Със забележителен опит в региона на научната и клинична вирусология, който е придобила през годините работа като създател и дълготраен началник на Националната референтна лаборатория по ХИВ, лаборатория по ретровируси и херпесни вируси.
Ето го и целия текст на изявлението:
Проф. Аргирова, какво е вашето мнение за имунизациите против COVID-19 - толкоз мечтани при започване на 2020 година и толкоз обсъждани в този момент, когато няколко от тях са към този момент факт?
По отношение на имунизациите съм твърдо „ за “. Няма две отзиви по този въпрос - това е единственото оръжие, което имаме, тъй като приказваме за вирус, който се популяризира по въздушно-капков път. Ние не можем да контролираме въздуха, който дишаме. Стараем се с определянето на отдалеченост, за която към този момент се знае, че е доста значима мярка. Помагат ни и маските, с които механичен съумяваме да предотвратим до известна степен допира с вируса, само че по този начин или другояче, цялостното ограничение от достъпа му до нас не е допустимо. Затова единственото решение са имунизациите.
Защо тогава в някои страни като Израел и Англия, да вземем за пример, макар високото ваксинално покритие, още веднъж се следи растеж на заболелите?
Първо е доста значимо да се разбере какво тъкмо включва това ваксинално покритие. Дали са направени и двете дози, тъкмо по какъв начин е реализирано това ваксинално покритие. Второто нещо, което е доста значително, е, че е допустимо антителата на тези хора, които са имунизирани и са се заразили по-късно с някой от новите разновидности на вируса, към този момент да са паднали до доста по-ниски стойности от нужните за отбрана и което е още по-важно - те са се заразили, само че дали действително са се разболели. Ето това е доста значимо, тъй като, хората би трябвало да запомнят - имунизацията не защищава от заразяване. Тя защищава от заболяване или пък, в случай че човек въпреки всичко се разболее, тя спомага боледуването да премине доста по-леко, съвсем незабележимо. Така че, в това отношение още веднъж е целесъобразно използването на имунизациите. Затова първо би трябвало да знаем дали за тези страни става въпрос за хора със приключен имунизационен цикъл и второ - защо разболяване става дума – единствено за заразяване, позитивен PCR без недоволства и признаци, без влизане в болница, без интубация, без такива неща, или за тежко заболяване. Това е доста значимо.
Колко дълго във времето ще ни пази имунитетът, основан от имунизациите против COVID-19?
Имунитетът от имунизациите е превъзходен, просто е временен – от 6 до 8 месеца се смята все още, че трае, само че някъде към шестия месец към този момент съществено стартира да пада равнището на антителата. Те обаче са част от имунитета, това е хуморалният имунитет. Има и клетъчен имунитет, който остава и постоянно го има. Когато човек се срещне с нов вид на вируса и се болести с него, тези паметови кафези се разрастват доста бързо и синтезират антитела против този сътрудник, против който е направена имунизацията.
Защо е толкоз значимо преболедувалите хора също да се имунизират, не е ли задоволително това, че един път към този момент са се срещали с същинския вирус?
Преболедувалите хора получават имунитет, само че към този момент доста зачестиха изявленията, свързани с изследвания, които в действителност потвърждават, че имунитетът, който се получава след имунизация, е доста по-качествен, по-пълен, по-протектиращ, в сравнение с имунитетът след боледуване. Това е по този начин, тъй като имунизацията е готова по подобен метод, че оптимално да се образуват обезвреждащи антитела, тъй като тъкмо те са тези, които „ обезоръжават “ вируса при навлизането му в организма и не позволяват засегнатият човек да се разболее, т. е. защищават го от разболяване. Докато тези обезвреждащи антитела са част от доста други, множеството от които се образуват, когато човек единствено заболее – непринудено, при естествено заболяване.
А за какво в случай, че разполагаме с този сериозен имунитет след имунизация, е належащо да продължим да съблюдаваме ограниченията?
Мерките би трябвало да ги съблюдаваме след имунизация, тъй като първо - можем самите ние да се заразим, въпреки че няма да се разболеем, като сме имунизирани, или ще го изкараме по-леко, и второ - можем да го пренасяме. Това е доста значимо да се разбере, с цел да ограничим разпространяването на коронавирусната зараза и в последна сметка е в интерес на цялото общество.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ