Важното е тези двамата да не забравят да донесат флашка

Важното е тези двамата да не не помнят да донесат флашка с презентация, в случай че могат 

Чу се почукване и Гонзо се провикна авторитетно:

– Влизай!

Вратата на кабинета се отвори тежко, като на сватбената зала в недодялан ресторант. Влезе Атанас Фурнаджиев, вицепрезидентът на БФС, леко изкривен, като че ли носеше на гърба си не футбола, а половин Топлоелектрическа централа, и то от тези, дето пушат повече, в сравнение с работят.

Вътре го посрещна ненадейно „ Ласмаги – джасмаги “. Култовият шлагер от 90-те се лееше с оня шеговит темп, който може да накара даже пенсионер с артритни колене да заподскача леко.

Двамата ръководители, намръщени като данъчни инспектори пред противоречие в касов уред, внезапно прихванаха припева и запяха синхронно:

– Ласмаги, джасмаги, нощни заведения, маратони. Шоколади, марципани, биберони, макарони. Кастофони, мастофони, тонколони, монколони. Акордеони, макордеони. Get up U, get up U!

Усмивките им се разляха – топли, откровени, съвсем човешки. Гонзо даже за миг изглеждаше като човек, кадърен да прегърне куче.
– Ей, Насе, какви времена бяха! – въздъхна той, вперил взор някъде в далечината.

Фурнаджиев кимна с искра в очите.

Но песента свърши. Настъпи тишина, толкоз неловка, че можеше да се нареже на кубчета и да се сервира с гарнитура.

– Гонзо, брат, освободихме Илиян Илиев – пръв заприказва Фурнаджиев. – Хвърлихме го на вълците… т.е., на публицистите. Какво ще вършим в този момент?

– Трябва незабавно да намерим нов треньор. Пита ли Ицо Стоичков?

– Отказа изрично.

– Колко изрично?

– Спомена майка ми…

– Окончателно е, значи… Ами Херо, Мъри, Балъков?

– Всички питах. Никой не желае.

Гонзо се облегна обратно. Седалката на стола изскърца трагично, като в на ниска цена сапунен сериал, в който преди малко е разкрито, че основният воин има брат-близнак от Бобов дол.
– Значи е време за изключителни ограничения. Не желаех да се стига дотук, но… сложните времена изискват сложни решения.

Очите му проблеснаха, както проблясва запалка „ Cricket “ в ръцете на възпитаник, който ще пуши за пръв път.
– Покани Божинката и Благо Джизъса на среща при мен. Един от двамата ще е. Кажи им да приготвят по една идея за развиване на националния тим.

Фурнаджиев стана и потегли.

– Чакай! – спря го Гонзо. – Не съм сигурен, че ще схванат това с концепцията… Кажи им, че ще ги запитвам по какъв начин си показват бъдещето на националния тим.

– Аха – кимна Фурнаджиев. – Тоест, дали ще има „ Ласмаги “ или „ джасмаги “?

– Точно по този начин, Насе. – Гонзо се усмихна тъмно. – И да не не помнят да донесат флашка с презентация. Ако могат.