Лидерите на Западните Балкани идват в София без големи очаквания
Важна среща за Европейския съюз, за Западните Балкани и за България, знак за общи " политически цели и орис ", споделят европейски представители за срещата ЕС-Западни Балкани в София на 17 май. За българското европредседателство стартира интензивна седмица, която ще остане в историята, побърза да разгласи в неделя отрасловият министър Лиляна Павлова.
Всъщност, идващите делегации от шестте балкански страни знаят, че няма тума за разширение на Европейски Съюз в дневния ред, а акцентът е върху свързаността. Същото побързаха да предупредят български министри и политици от европейски страни.
" Ако тези 6 месеца на българско европредседателство и срещата на върха в София придвижат парадигмата на районните спорове от мъртвата точка и ги придвижат даже със сантиметър към разрешаване, това ще е исторически принос на българската външна политика, " счита изпълнителният шеф на изследователския център Foreign Policy Initiative, Лейла Рамич-Месихович. По-голям обаче ще е приносът на самите балкански водачи, съгласили се на напредването, въпреки някои от тях да виждат, че участието надалеч не им е обезпечено.
Откакто срещата беше препоръчана предходната есен, на нея се гледа или с огромни упования, или с съмнение и се стига до несъгласия поради присъединяване на Косово, непризнато от пет страни в EС (и две на Западните Балкани).
Разширяването официално е тематика едвам след месец и половина, когато ще има среща на върха на Европейски Съюз. Но фактът, че европейската тактика за Западните Балкани и отчетите на Брюксел, които насърчиха четири страни за участие, бяха признати месеци преди срещата (и то по време на българското предедателство на Съвета на Европейски Съюз, което приказва за " европейски вероятности " на региона), накараха Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово да гледат към София с вяра.
" Дневник " попопита специалисти от района с какви политически упования ще седнат западнобалканските водачи на масата за договаряния. Докато някои ще могат да разчитат най-малко на поддръжка за скорошно разширение или започване на договарянията, за други срещата може и да донесе отчаяние.
Сърбия
С най-хубави вероятности - съгласно тактиката на Еврокомисията - са Сърбия и Черна гора. Пред сръбското участие обаче има огромно затруднение.
Още преди да е известно дали Сърбия ще е на срещата (заради присъединяване на Косово), президентът Александър Вучич сподели, че Белград не може да чака " прекомерно положителни вести " на 17 май. Отбеляза, че предстоят седмици на " значими диалози " за Косово из Европа - с политици в Париж и Брюксел, с немския канцлер Ангела Меркел, а преди този момент и с българския министър председател Бойко Борисов в Мостар, а и с съветския президент Владимир Путин в Москва, с който се видя на 9 май.
Проф. Драган Джуканович от Факултета по политически науки в Белград не счита, че Сърбия ще пристигна в София с съответни претенции за Косово. " Най-важното за Сърбия е да види, че има мощна поддръжка за участието ѝ в района и председателството на прилежаща България е добър подтекст за това... Процесът на нормализация сред Белград и Прищина е друга работа. Мисля, че в бъдещите 6 месеца и година ще имаме финален документ сред Сърбия и Косово, който да поддържа вероятността за участието и на двете. "
Но в случай че косовският проблем няма да е на дневен ред, за какво бяха на Вучич европейските обиколки последния месец? " Интензификацията на спора беше единствено ускорена от срещата в София и тактиката (за разширяване) на Европейски Съюз, която споделя, че в случай че желаете да влезете, не може да превърнете двустранните в многостранни въпроси, както правеха доста страни до момента, " счита изпълнителният шеф на изследователския център Foreign Policy Initiative, Лейла Рамич-Месихович. " Този нов подтекст върна Косово на масата, освен като тематика, само че и като участник в процеса. "
Черна гора
За черногорската социална телевизия Момчило Радулович, шеф на Европейското придвижване в Черна гора, увери, че въпреки " да има още доста проблеми ", Черна гора е " водач и се надява до 2025 година.. да стане членка на Европейски Съюз " - има огромни упования, само че и доста предизвикателство. Мястото на самостоятелната от 2006 година и към този момент поканена за член на НАТО Черна гора като образец и районен водач постоянно се удостоверява в мнения на европейски водачи от ранга на ръководителя на Комисията, Жан-Клод Юнкер.
Всъщност не е толкоз просто и с изключение на нормалните образци за корупция в последните седмици се появиха и няколко за проблеми със свободата на медиите (макар Черна гора в действителност да е 8 места пред България в последната ранглиста на " Репортери без граници " ). " Туристически парадайс с планини, каньони и адриатическо крайбрежие, Черна гора има и сериозен проблем с проведената престъпност, " писа " Гардиън ". Изданието напомня, че спокойствието в страната от години от време на време е нарушавано от престрелки и коли бомби - каквито раздрусват Европейски Съюз, когато се случат на негова територия, изключително в случай че пострадат публицисти.
© Associated Press
В последния месец имаше най-малко две офанзиви против публицисти. Кола бомба избухна през април пред дома на проверяващия публицист Сеад Садикович. Оливера Лакич, която разследваше контрабанда на цигари и хипотетичното присъединяване на полицията, беше простреляна в крайници, а президентът Мило Джуканович назова офанзивата " следена вреда ". На фотографията Лакич е с еврокомисаря за разширението Йоханес Хан.
Опозицията в Черна гора постоянно упреква Запада, че прости на президента Мило Джуканович, основната фигура в политиката на страната от 30 година, всички нерешени проблеми на страната, с цел да я задържи в западна орбита.
Албания
Заедно с Македония Албания също получи от Еврокомисията рекомендация за начало на договарянията с Европейски Съюз макар многочислените вътрешнополитически провокации. Премиерът Еди Рама е предупреждавал, че забавянето им крие спомагателни опасности, като радикализация на мюсюлманите, подтиквана от Русия. Външният министър Дитмир Бушати пък сподели през април, че Албания може да схваща " умората от бавещата се демократизация " на страните претенденти, само че и е подхванала непопулярни промени за разлика даже от някои страни членки.
" За Албания срещата е резултат от интензивно лобиране, с цел да може страната да получи дефинитивно " да " за начало на договарянията, " счита Генц Млоя, старши редактор по въпросите на дипломацията в англоезичния Albanian Daily News. " Албания евентуално е страната, чието население най-силно от Западните Балкани поддържа участието - над 80% съгласно последните изследвания, " продължава Млоя, който е и някогашен заместник-посланик в задачата на Албания в Организация на обединените нации.
По думите му непознати дипломати в Тирана считат за по-добра концепция Брюксел да стартира договарянията и по този начин да подтиква най-тежките промени - правосъдната, битката с корупцията и с проведената престъпност. Някои са уверени, че решението ще бъде взето през юни, други - най-късно в края на годината, по време на австрийското председателство. Млоя не счита, че в Албания има риск от усилване на съветското, турското, арабското или друго въздействие, в случай че договарянията не стартират скоро, а всевъзможни мнения на албански политици за " външно въздействие са замаскиран агитационен напън върху Брюксел, с цел да форсира процеса. "
Македония
Македония се надява да реши разногласието за името с Гърция още тази пролет, с цел да получи покана за НАТО и с цел да утвърди Европейският съвет началото на договарянията с нея през юни. В четвъртък диалог на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас в София може да се окаже решителен. Според в. " Вима " двамата може да обсъдят краткотрайно съглашение, с което ново име (вероятно Горна Македония) да даде на Скопие 2 години временен интервал да промени конституцията си да одобри новото си име и за вътрешна приложимост, а Атина да не постанова несъгласие на договарянията с Европейски Съюз и участието в НАТО.
© Associated Press
Ден откакто " Дневник " заяви ", че дипломатическият маратон за решение на разногласието може и да приключи в София със среща сред Заев и Ципрас в коридорите на форума в София, външните министри на двете страни, Никос Коциас (вдясно) и Никола Димитров (в средата), след диалози със специфичния делегат на Организация на обединените нации Матю Нимиц (вляво) дадоха поръчка, че на 17 май минимум ще има обособена среща сред министър председателите.
" И на нас не ни е ясно какво ще се случи в София, " сподели Денко Малески, първият външен министър на Македония от 1991 до 1993 година Той позволява, че може да е очакван опит да се завърши въпросът с името, за което Скопие спори с Атина от три десетилетия. " Може да става дума за проект, който би планувал казусът да се реши на стадии, като се одобряват гръцките условия против банкет в НАТО и начало на договаряния в Европейски Съюз. " Въпреки тази опция той е песимистичен, че казусът може да се реши краткосрочно.
" Македония чака обществена поддръжка от България и от други членки на Европейски Съюз, с цел да получи дата за начало на договаряния, " сподели за " Дневник " някогашният дипломат на Македония в България Георги Спасов. " Абсурдно е да не може да получи даже дата за начало на диалози, когато това се случи със Сърбия, Турция от дълго време води договаряния, а Черна гора, към този момент членка на НАТО, даже не беше самостоятелна през 2005 година, когато Македония получи статут на кандидат-член. " Дори това да не се случи, Македония " ще остане самостоятелна страна... само че по-бавно ще се развива стопански. Младите ще продължат да напущат. Може да се усилят междуетничесите напрежения. Трудно ще се пресечен властническите трендове. Но ще се преживее, както и доста по-трудни времена. Няма да е краят на света. "
Босна и Херцеговина
Многобройните водачи на най-трудно управляемата страна в Европа ще дойдат, без да са получили от Брюксел вероятността, каквато имат южните им съседи Сърбия и Черна гора. Нещо повече: двама от президентите, босненецът Бакир Изетбегович и хърватинът Драган Чович, неотдавна съумяха да се спречкат пред ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск поради изборите през октомври (за които част от ръководещите потърсиха помощ и от България) и противоречив мост в Хърватия.
Това е единствено образец за компликацията да се мисли за цели и упования измежду ръководещите в Сараево и Баня Лука (главния град в Република Сръбска). " Познавайки политическия хайлайф тук и само декларативната му воля за европейски път, нямам упования за самата Босна и Херцеговина, " счита Таня Топич, анализатор към фондация " Фридрих Еберт " от Баня Лука. " Европейската ѝ вероятност е надалеч, недостъпна във времето на това потомство политици, защото европейските им претенции не са достоверни. "
В годината на избори (насрочени за 7 октомври) политиците надали биха били склонни на нужни промени. " Страхувам се, че няки политически структури упорстват да получат позитивна вест (от срещата), която да употребяват за политически цели, без планове да работят за интеграция. Но е мъчно общата безизходност и незаинтересованост тук да се надвият от която и да било добра вест на срещата... Европейският съюз не може да реализира единството на водачите тук. Интересите на биосненските политици са диаметрално противоположни, изключващи се и жителите са заложници на тяхната нефукционалност. "
© Associated Press
Европейски Съюз и Съединени американски щати на вятъра са опитвали да решат въпроса и България не може да бъде потребна, защото самият хайлайф не желае единодушие, счита Таня Топич. В удостоверение на думите ѝ Борисов говореше за изборната промяна пред хърватския член на президенството Драган Чович в Мостар. Когато обаче в София пристигна ръководителят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, бошнякът Денис Звиздич (на фотографията до Борисов), тематиката не беше наранена обществено, въпреки Борисов да очакваше противоположното.
Лейла Рамич-Месихович от FPI също не счита, че вероятността за интеграция подтиква политически промени и спор какво да се промени, а " единственият времеви небосвод, с който се преценяват нашите политически елити, е хоризонтът на предизборните акции. " " Босна не е разпозната като една от водещите страни (в евроинтеграцията)... Но за нас мисля, че ще е огромен триумф, в случай че приемем какъвто ангажимент ни възложат от Брюксел и дойдем в София с един глас и страната има една позиция вместо три. "
Косово
Десет години след оповестяването на самостоятелност Косово има и други политически и стопански проблеми оттатък спора със Сърбия и дружно с Босна и Херцеговина получи по-лоша оценка в евродокладите спрямо другите четири страни, които са и публични претенденти.
Дали разговорът на конгреси като този в София фактически трансформира настройките и дневния ред в района, пита се Хаки Абази от Института за разрастващи се демокрации. " Разочарованието в този момент е доста огромно - напредъкът е най-малък или никакъв. Косоварите не могат да пътуват до Босна, босненците - до Косово. По-лено е да вземеш виза за Съединени американски щати, в сравнение с за Босна (която не признава Косово - бел. ред.). "
" Косово не може да чака в София доста в съпоставяне със случилото се от началото на Берлинския развой... Реформите се стопират от изкуствени междуетничеки напрежения, от които печелят статуквото и проведената престъпност и това се употребява и от други играчи като Русия и Турция. Когато европейски страни не одобряват действителността в Косово и съществуването му като без значение... подкопават дневния ред и основават терен за други артисти да изострят проблемите, " счита още Абази.
Отвъд политиката
На сходен конгрес, който разбуни духовете измежду европейските министри и повдига въпроса за присъединяване на Испания, фактически е мъчно да се приказва за разширение. Инфраструктура, съгласуваност, роуминг, цифровизация и облекчение за мобилните данни (еврокомисарят Мария Габриел сподели в предаването " Панорама ", че се водят " доста тежки договаряния с мобилните оператори ", само че остави съответните вести за 17 май) са по-удобен за всички мотив за среща.
Разширяване, само че надалеч не непременно, беше и посланието на френския президент Еманюел Макрон за Западните Балкани от предишния месец. А и на срещата в София няма по какъв начин да бъде взето сходно решение. Опитът на балканските водачи от последните няколко месеца обаче демонстрира, че от диалозите им въпреки всичко има смисъл.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4763)
Всъщност, идващите делегации от шестте балкански страни знаят, че няма тума за разширение на Европейски Съюз в дневния ред, а акцентът е върху свързаността. Същото побързаха да предупредят български министри и политици от европейски страни.
" Ако тези 6 месеца на българско европредседателство и срещата на върха в София придвижат парадигмата на районните спорове от мъртвата точка и ги придвижат даже със сантиметър към разрешаване, това ще е исторически принос на българската външна политика, " счита изпълнителният шеф на изследователския център Foreign Policy Initiative, Лейла Рамич-Месихович. По-голям обаче ще е приносът на самите балкански водачи, съгласили се на напредването, въпреки някои от тях да виждат, че участието надалеч не им е обезпечено.
Откакто срещата беше препоръчана предходната есен, на нея се гледа или с огромни упования, или с съмнение и се стига до несъгласия поради присъединяване на Косово, непризнато от пет страни в EС (и две на Западните Балкани).
Разширяването официално е тематика едвам след месец и половина, когато ще има среща на върха на Европейски Съюз. Но фактът, че европейската тактика за Западните Балкани и отчетите на Брюксел, които насърчиха четири страни за участие, бяха признати месеци преди срещата (и то по време на българското предедателство на Съвета на Европейски Съюз, което приказва за " европейски вероятности " на региона), накараха Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово да гледат към София с вяра.
" Дневник " попопита специалисти от района с какви политически упования ще седнат западнобалканските водачи на масата за договаряния. Докато някои ще могат да разчитат най-малко на поддръжка за скорошно разширение или започване на договарянията, за други срещата може и да донесе отчаяние.
Сърбия
С най-хубави вероятности - съгласно тактиката на Еврокомисията - са Сърбия и Черна гора. Пред сръбското участие обаче има огромно затруднение.
Още преди да е известно дали Сърбия ще е на срещата (заради присъединяване на Косово), президентът Александър Вучич сподели, че Белград не може да чака " прекомерно положителни вести " на 17 май. Отбеляза, че предстоят седмици на " значими диалози " за Косово из Европа - с политици в Париж и Брюксел, с немския канцлер Ангела Меркел, а преди този момент и с българския министър председател Бойко Борисов в Мостар, а и с съветския президент Владимир Путин в Москва, с който се видя на 9 май.
Проф. Драган Джуканович от Факултета по политически науки в Белград не счита, че Сърбия ще пристигна в София с съответни претенции за Косово. " Най-важното за Сърбия е да види, че има мощна поддръжка за участието ѝ в района и председателството на прилежаща България е добър подтекст за това... Процесът на нормализация сред Белград и Прищина е друга работа. Мисля, че в бъдещите 6 месеца и година ще имаме финален документ сред Сърбия и Косово, който да поддържа вероятността за участието и на двете. "
Но в случай че косовският проблем няма да е на дневен ред, за какво бяха на Вучич европейските обиколки последния месец? " Интензификацията на спора беше единствено ускорена от срещата в София и тактиката (за разширяване) на Европейски Съюз, която споделя, че в случай че желаете да влезете, не може да превърнете двустранните в многостранни въпроси, както правеха доста страни до момента, " счита изпълнителният шеф на изследователския център Foreign Policy Initiative, Лейла Рамич-Месихович. " Този нов подтекст върна Косово на масата, освен като тематика, само че и като участник в процеса. "
Черна гора
За черногорската социална телевизия Момчило Радулович, шеф на Европейското придвижване в Черна гора, увери, че въпреки " да има още доста проблеми ", Черна гора е " водач и се надява до 2025 година.. да стане членка на Европейски Съюз " - има огромни упования, само че и доста предизвикателство. Мястото на самостоятелната от 2006 година и към този момент поканена за член на НАТО Черна гора като образец и районен водач постоянно се удостоверява в мнения на европейски водачи от ранга на ръководителя на Комисията, Жан-Клод Юнкер.
Всъщност не е толкоз просто и с изключение на нормалните образци за корупция в последните седмици се появиха и няколко за проблеми със свободата на медиите (макар Черна гора в действителност да е 8 места пред България в последната ранглиста на " Репортери без граници " ). " Туристически парадайс с планини, каньони и адриатическо крайбрежие, Черна гора има и сериозен проблем с проведената престъпност, " писа " Гардиън ". Изданието напомня, че спокойствието в страната от години от време на време е нарушавано от престрелки и коли бомби - каквито раздрусват Европейски Съюз, когато се случат на негова територия, изключително в случай че пострадат публицисти.
© Associated Press
В последния месец имаше най-малко две офанзиви против публицисти. Кола бомба избухна през април пред дома на проверяващия публицист Сеад Садикович. Оливера Лакич, която разследваше контрабанда на цигари и хипотетичното присъединяване на полицията, беше простреляна в крайници, а президентът Мило Джуканович назова офанзивата " следена вреда ". На фотографията Лакич е с еврокомисаря за разширението Йоханес Хан.
Опозицията в Черна гора постоянно упреква Запада, че прости на президента Мило Джуканович, основната фигура в политиката на страната от 30 година, всички нерешени проблеми на страната, с цел да я задържи в западна орбита.
Албания
Заедно с Македония Албания също получи от Еврокомисията рекомендация за начало на договарянията с Европейски Съюз макар многочислените вътрешнополитически провокации. Премиерът Еди Рама е предупреждавал, че забавянето им крие спомагателни опасности, като радикализация на мюсюлманите, подтиквана от Русия. Външният министър Дитмир Бушати пък сподели през април, че Албания може да схваща " умората от бавещата се демократизация " на страните претенденти, само че и е подхванала непопулярни промени за разлика даже от някои страни членки.
" За Албания срещата е резултат от интензивно лобиране, с цел да може страната да получи дефинитивно " да " за начало на договарянията, " счита Генц Млоя, старши редактор по въпросите на дипломацията в англоезичния Albanian Daily News. " Албания евентуално е страната, чието население най-силно от Западните Балкани поддържа участието - над 80% съгласно последните изследвания, " продължава Млоя, който е и някогашен заместник-посланик в задачата на Албания в Организация на обединените нации.
По думите му непознати дипломати в Тирана считат за по-добра концепция Брюксел да стартира договарянията и по този начин да подтиква най-тежките промени - правосъдната, битката с корупцията и с проведената престъпност. Някои са уверени, че решението ще бъде взето през юни, други - най-късно в края на годината, по време на австрийското председателство. Млоя не счита, че в Албания има риск от усилване на съветското, турското, арабското или друго въздействие, в случай че договарянията не стартират скоро, а всевъзможни мнения на албански политици за " външно въздействие са замаскиран агитационен напън върху Брюксел, с цел да форсира процеса. "
Македония
Македония се надява да реши разногласието за името с Гърция още тази пролет, с цел да получи покана за НАТО и с цел да утвърди Европейският съвет началото на договарянията с нея през юни. В четвъртък диалог на министър председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас в София може да се окаже решителен. Според в. " Вима " двамата може да обсъдят краткотрайно съглашение, с което ново име (вероятно Горна Македония) да даде на Скопие 2 години временен интервал да промени конституцията си да одобри новото си име и за вътрешна приложимост, а Атина да не постанова несъгласие на договарянията с Европейски Съюз и участието в НАТО.
© Associated Press
Ден откакто " Дневник " заяви ", че дипломатическият маратон за решение на разногласието може и да приключи в София със среща сред Заев и Ципрас в коридорите на форума в София, външните министри на двете страни, Никос Коциас (вдясно) и Никола Димитров (в средата), след диалози със специфичния делегат на Организация на обединените нации Матю Нимиц (вляво) дадоха поръчка, че на 17 май минимум ще има обособена среща сред министър председателите.
" И на нас не ни е ясно какво ще се случи в София, " сподели Денко Малески, първият външен министър на Македония от 1991 до 1993 година Той позволява, че може да е очакван опит да се завърши въпросът с името, за което Скопие спори с Атина от три десетилетия. " Може да става дума за проект, който би планувал казусът да се реши на стадии, като се одобряват гръцките условия против банкет в НАТО и начало на договаряния в Европейски Съюз. " Въпреки тази опция той е песимистичен, че казусът може да се реши краткосрочно.
" Македония чака обществена поддръжка от България и от други членки на Европейски Съюз, с цел да получи дата за начало на договаряния, " сподели за " Дневник " някогашният дипломат на Македония в България Георги Спасов. " Абсурдно е да не може да получи даже дата за начало на диалози, когато това се случи със Сърбия, Турция от дълго време води договаряния, а Черна гора, към този момент членка на НАТО, даже не беше самостоятелна през 2005 година, когато Македония получи статут на кандидат-член. " Дори това да не се случи, Македония " ще остане самостоятелна страна... само че по-бавно ще се развива стопански. Младите ще продължат да напущат. Може да се усилят междуетничесите напрежения. Трудно ще се пресечен властническите трендове. Но ще се преживее, както и доста по-трудни времена. Няма да е краят на света. "
Босна и Херцеговина
Многобройните водачи на най-трудно управляемата страна в Европа ще дойдат, без да са получили от Брюксел вероятността, каквато имат южните им съседи Сърбия и Черна гора. Нещо повече: двама от президентите, босненецът Бакир Изетбегович и хърватинът Драган Чович, неотдавна съумяха да се спречкат пред ръководителя на Европейския съвет Доналд Туск поради изборите през октомври (за които част от ръководещите потърсиха помощ и от България) и противоречив мост в Хърватия.
Това е единствено образец за компликацията да се мисли за цели и упования измежду ръководещите в Сараево и Баня Лука (главния град в Република Сръбска). " Познавайки политическия хайлайф тук и само декларативната му воля за европейски път, нямам упования за самата Босна и Херцеговина, " счита Таня Топич, анализатор към фондация " Фридрих Еберт " от Баня Лука. " Европейската ѝ вероятност е надалеч, недостъпна във времето на това потомство политици, защото европейските им претенции не са достоверни. "
В годината на избори (насрочени за 7 октомври) политиците надали биха били склонни на нужни промени. " Страхувам се, че няки политически структури упорстват да получат позитивна вест (от срещата), която да употребяват за политически цели, без планове да работят за интеграция. Но е мъчно общата безизходност и незаинтересованост тук да се надвият от която и да било добра вест на срещата... Европейският съюз не може да реализира единството на водачите тук. Интересите на биосненските политици са диаметрално противоположни, изключващи се и жителите са заложници на тяхната нефукционалност. "
© Associated Press
Европейски Съюз и Съединени американски щати на вятъра са опитвали да решат въпроса и България не може да бъде потребна, защото самият хайлайф не желае единодушие, счита Таня Топич. В удостоверение на думите ѝ Борисов говореше за изборната промяна пред хърватския член на президенството Драган Чович в Мостар. Когато обаче в София пристигна ръководителят на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина, бошнякът Денис Звиздич (на фотографията до Борисов), тематиката не беше наранена обществено, въпреки Борисов да очакваше противоположното.
Лейла Рамич-Месихович от FPI също не счита, че вероятността за интеграция подтиква политически промени и спор какво да се промени, а " единственият времеви небосвод, с който се преценяват нашите политически елити, е хоризонтът на предизборните акции. " " Босна не е разпозната като една от водещите страни (в евроинтеграцията)... Но за нас мисля, че ще е огромен триумф, в случай че приемем какъвто ангажимент ни възложат от Брюксел и дойдем в София с един глас и страната има една позиция вместо три. "
Косово
Десет години след оповестяването на самостоятелност Косово има и други политически и стопански проблеми оттатък спора със Сърбия и дружно с Босна и Херцеговина получи по-лоша оценка в евродокладите спрямо другите четири страни, които са и публични претенденти.
Дали разговорът на конгреси като този в София фактически трансформира настройките и дневния ред в района, пита се Хаки Абази от Института за разрастващи се демокрации. " Разочарованието в този момент е доста огромно - напредъкът е най-малък или никакъв. Косоварите не могат да пътуват до Босна, босненците - до Косово. По-лено е да вземеш виза за Съединени американски щати, в сравнение с за Босна (която не признава Косово - бел. ред.). "
" Косово не може да чака в София доста в съпоставяне със случилото се от началото на Берлинския развой... Реформите се стопират от изкуствени междуетничеки напрежения, от които печелят статуквото и проведената престъпност и това се употребява и от други играчи като Русия и Турция. Когато европейски страни не одобряват действителността в Косово и съществуването му като без значение... подкопават дневния ред и основават терен за други артисти да изострят проблемите, " счита още Абази.
Отвъд политиката
На сходен конгрес, който разбуни духовете измежду европейските министри и повдига въпроса за присъединяване на Испания, фактически е мъчно да се приказва за разширение. Инфраструктура, съгласуваност, роуминг, цифровизация и облекчение за мобилните данни (еврокомисарят Мария Габриел сподели в предаването " Панорама ", че се водят " доста тежки договаряния с мобилните оператори ", само че остави съответните вести за 17 май) са по-удобен за всички мотив за среща.
Разширяване, само че надалеч не непременно, беше и посланието на френския президент Еманюел Макрон за Западните Балкани от предишния месец. А и на срещата в София няма по какъв начин да бъде взето сходно решение. Опитът на балканските водачи от последните няколко месеца обаче демонстрира, че от диалозите им въпреки всичко има смисъл.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4763)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ