Вагонът на сутрешния влак за Варна е очаквано хладен, късната

Вагонът на утринния трен за Варна е предстоящо студен, късната есен подсеща за нормалния проблем на пасажерите на българските железници. Едно от купетата е към този момент цялостно с хора, стоплени от мисълта, че най-малко през днешния ден има кой да чуе техните проблеми, да огледа купчините с документи по техните проблеми, да им даде най-малко малко вяра за вероятно решение.

Омбудсманът Мая Манолова идва обиколена от медии, с добре заучен настоятелен и съдбоносен взор. Неубедително показва удивление от наличието им, като че ли те изцяло инцидентно са решили да посетят софийската централна гара в ранната ноемврийска заран, и влиза във влака. В продължение на часове тя ще слуша историите на хора, останали без жилища, борещи се с банки, искащи промени в закони, треньор търси пари за тренировки по футбол на малчугани от Видинско.

Случаен жител, застанал усмихнато на перона, сервира цветя на Манолова. Всичко наподобява на добре премислена политическа сценография, рейтинговите данни подсказват очертаващ се триумф на начинанието. Пред нас е приключеният облик на една жена от народа, неотклонен герой и бранител на „ елементарните хора “ и техните дела, колкото и каквито и да са те.

Подобна политическа легенда е задоволително банална и добре позната. Не е особена изненада, че архитектите на възхода на настоящия омбудсман са избрали този роман. Очевидно е, че политическият триумф по нашите земи от дълго време минава през

 

симулация на народняшка угриженост,

 

на трагична и предрешена битка за правдивост, на пресъздаване на обезверена асиметрия сред болката и несправедливостта и институционалното безчувствие и цинизъм.

Погледнат по-внимателно обаче, походът на Манолова към властта в действителност носи любопитни въпроси за нашата политика. Успешните политици на последните две десетилетия непроменяемо играят пиесата на новобранеца, на антисистемността, на огромното заричане. Симеон Сакскобургготски комбинира цивилизационно заричане с картина на мигновено материално благоденствие, Бойко Борисов даде обещание отмъщение, антикорупционен поход и закъсняла правдивост. Тяхната неполитическа еднаквост и отдалеченост от системата бе главният им коз, решаващата гаранция за почтеност на желанията и меродавност на обещанията. Тази политическа траектория към този момент се приема като универсална рецепта за триумф. Мая Манолова обаче печели публично доверие по друга пътека и ще е изключително любопитно до каква степен ще успее да стигне.

Тя е очевидно лишена от няколко основни преимущества на предходните сполучливи претенденти за политическа популярност. Има политическа и парламентарна история в остатък, съгласуваност с Българска социалистическа партия и

 

съдбовното решение за поддръжка на Делян Пеевски за началник на ДАНС.

 

Има продължителна обществена видимост като острие на „ столетницата “, постоянно отличителна със своята ненужна заостреност и даже надменност. Има значително противоречиви политически връзки, да вземем за пример общуването с Галеви в по-далечните години на районната й интензивност. Нищо от политическото й съществуване преди сегашната позиция не подсказваше даже желание за прераждане като глас и лице на народа.

Нещо повече, Манолова умерено можеше да бъде оприличена на

 

типичен представител на статуквото,

 

на бързата изгода от задоволително безпардонната упоритост за нанагорнище в политическата подчиненост. И без значение от това тя е на прага на офанзива на една от най-важните позиции в българската политическа система, освен това с задоволително порядъчен късмет за триумф. Ако успее, тя ще бъде значително изключение, тъй като политическото й възобновление ще е минало през институционалната система, а не макар нея.

Извън подозрение е, че самата позиция на публичен бранител предлага чудесни благоприятни условия за антисистемна поза от вътрешната страна, за всекидневен турбопопулизъм, който дава обещание всичко на всеки на момента. Самото нейно избиране

 

бе очевиден политически подарък,

 

който и до през днешния ден буди въпросителни и подозрения. В допълнение, Манолова бързо разбра, че по нашите земи хората не имат вяра на институции, а избират да имат вяра на хора, които трансформират себе си в институция. Нещо, което и самият министър председател непрекъснато се пробва да прави в своето управническо всекидневие.

Но финалната права постоянно е най-трудна и пред нея има съществени трудности. Съвсем не е явно, че амнезията за нейното политическо минало е толкоз дълбока. Българска социалистическа партия мъчно ще удържи на изкушението да не капитализира връзката си с нея, а самата Манолова като че ли надценява построената си дотук гражданска еднаквост. Нещо повече, нейният необмислен микропопулизъм напълно не е наложително да ражда по-устойчива политическа обвързаност. Рейтингът й може просто да отразява мимолетната полза за угрижените ни съграждани, а не очакване за взаимно политическо странствуване. Наглед отсъствието на някаква огромна поръчка или концепция й оказва помощ, само че ситуативният прагматизъм мъчно ще генерира политическия възторг, нужен за прекосяване в друго политическо измерение. Ако обаче успее да се оправи с тези компликации, Мая Манолова в действителност ще се окаже образец за нещо извънредно - политически триумф през дискредитираната ни институционална система, а не макар нея.