Въглищата ще останат водещи за Мини Марица Изток, но евентуално

Въглищата ще останат водещи за Мини Марица Изток, само че вероятно съществуване на редкоземни детайли може да даде нова визия за бъдещето на сдружението, а и на комплекса като цяло. Това разяснява пред публицисти министърът на енергетиката Жечо Станков в коридорите на кръгла маса в София на тематика " Financing the Stone ", проведена от PRISM.

Министърът изясни, че на база на отчети доста обратно във времето, в комплекса в Маришкия басейн, където се добиват лигнитни въглища за термичните централи има предварителна информация, че се съдържат редкоземни детайли. „ Разбира се, това би трябвало в допълнение да бъде проучено, да има съответна информация по този въпрос и да се случи със стопанска самодейност “, сподели той като посочи, че се оказва подпомагане на мините за изпращане на проби на разнообразни институти, които също да дадат спомагателна информация, която да послужи за уточнение на опциите на територията на страната.

" Посещавайки " Мини Марица-изток " в петък, в това число и Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", видях големите количества от глини и различен тип земни маси, конфискувани в дълбочина от 70 метра, преди да достигнем до въглищните пластове. Няма по какъв начин в тези пластове да няма и други подземни благосъстояния ",  сподели министър Станков.

„ Редкоземните детайли ще дадат късмет на Европа, на България да не се трансформира само и единствено в потребител, а по този начин да се каже в донор на редкоземни детайли “, сподели още министъра. По думите му това ще подкрепи развойната активност и индустриалните процеси, в това число и опазване на конкурентоспособността, а като цяло и на стопанската система. В същото време министърът беше безапелационен, че всяко деяние по изследване на редкоземни детайли ще би трябвало да бъде съобразено с екологичното законодателство.

В рамките на форума министър Станков се разгласи в поддръжка на шефа на Геологичекия институт проф. Светослав Георгиев за възобновяване на националния геоложки фонд. Министъра подсети, че се прави вероятното България да стане част от търсенията и изследванията в надълбоко Черно море на петрол и газ, за което към този момент се договаря със съответните компании. При реализиране на единодушие, той се ангажира и с осъществяване на концепцията към БЕХ в началото да се сътвори дирекция, а след това и компания, която да може да извърши желанието за сливане на науката на бизнеса и създаване на нужния потенциал. 

" Поканих български, както и задгранични вложители в допълнение да проучат българската територия, с цел да знаем, че сме създали всичко допустимо и, с цел да знаем, какво има под краката ни. Безспорно това би трябвало да е и в сходство с екологичното законодателство, с цел да може обществото да знае, че вършим всичко по допустим метод ", сподели той, като посочи, че това е значимо също по този начин за най-голямата дирекция в Министерство на енергетиката. 

По-рано в границите на форума ръководителят на отдела за вложения в „ Мини Марица Изток “ Леонид Ганозлиев презентира резултати от изследване направено преди години, което открива съществуването на детайли като неодим, церий, лантан и итрий. По думите му обаче това съществуване на тези детайли е установено при единични геоложки проби. Икономическият им капацитет тогава не е бил във фокуса на проучването, което е било ориентирано главно към въгледобива. 

Ганозлиев изясни, че при изследване на Геоложкия институт към Българска академия на науките, извършено през 2011 и 2013 година и финансирано от Министерството на образованието и науката са изследвани лантаноиди и редкоземни детайли. В другите глини се вижда концентрацията на лантаноидите и на редкоземните детайли, по отношение на кларковото равнище за седиментни скали. Най-голяма е концентрацията на итрий, лантан, церий и естествено скандий ", сподели той.

По думите му, черната и жълтата глина от комплекса се характеризират със доста по-високи концентрации на редкоземни детайли като итрий и скандий от близо 2 до 3 пъти.  Черната и жълтата глина се характеризират също по този начин с най-високо наличие на скандий, което „ ги прави ползи като евентуален източник за рандеман на тези детайли. В тази връзка ръководителят от Мини Марица Изток изясни, че доста страни към този момент правят преоценка на към този момент затворени залежи, а също по този начин и на отпадни артикули от добива. В рамките на презентацията на Леонид Ганозлиев стана ясно, че с изключение на в глините на комплекса, в хоризонталния прорез, както и във водата има и открити и във водата още редица други детайли като телур в по-висока централизация, рений, берилий, сребро, паладий, молибден, волфрам, мед, цинк и др.

Към момента сме се фокусирали върху добива (на въглища) и не сме се съсредоточавали върху изследванията. Това проучване е от 2013 година, само че крие стопански вероятности за района, сподели Ганозлиев.

Професор Светослав Георгиев, шеф на Геологическия институт при Българска академия на науките от своя страна стартира със смисъла на геологията в развиването. В тази връзка обърна внимание на връзката сред геологията и енергийния преход и в частност присъединяване на възобновимите енергийни източници (ВЕИ), които изискват доста запаси.

Да забележим каква е връзката сред геологията, която е от основно значение за снабдяването с материали и възобновимата сила. На първо място връзката не е явна. Производството на възобновима сила изисква доста запаси. Критичните минерали, които се употребяват за производството на единица сила се изискват 10 пъти повече минерали от стандартната. Според показаната от проф. Георгиев презентация, за електромобил да вземем за пример, се изискват 8 пъти повече минерали от стандартните. Имаме също по този начин информация за вятърните турбини и количеството редки минерали, които изискват, а точно – 3000 кг. Това са материали, които би трябвало да бъдат извлечени, първо да се стигне до находището, да се извлече суровината. Освен това, по думите му, тези редкоземни детайли са доста дребна част и те доста мъчно се извличат от общата маса. „ Ако си представим комулативния резултат от възобновими енергийни източници, в случай че погледнем световно, това са невероятни количества запаси, както и стандартна сила, посредством която да се извлекат и транспортират “, сподели още проф. Георгиев. Той обърна внимание, че в България познанията за съществуването на разнообразни минерали са фрагментирани, а в страната ни геоложки изследвания не са правени през последните 30 години, като назова и аргументите за това. Тези фрагментирани знания допускат съществуването на сериозни първични материали. В същото време той показа и стратегия, по която Геологическият институт работи, само че тя е главно с научна, а не с приложна стойност. Българска академия на науките обаче разполага с модерни технологии и благоприятни условия за изследвания, както и за разбор на всички 49 сериозни детайла.