Хирошима: 80 години след Ада - мисията, която уби 80 000 души за миг
В8:15 сутринта на 6 август 1945 година атомната бомба „ Little Boy “ е пусната от борда на B-29 Superfortress „ Енола Гей “, ръководен от полковник Пол Тибетс-младши.
Първото атомно оръжие, употребявано във война, тихо се спуска в продължение на 43 секунди. Парашутът, разпрострат зад нея, забавя рухването ѝ задоволително, с цел да разреши на екипажа да се отдалечи от мястото на детонацията.
На към 590 метра над японския град Хирошима, бомбата избухва с ослепителна светлина и невъобразима мощ.
Макар че пропуща главната цел – мостът Айой – с едвам 240 метра, детонацията над хирургическата болница „ Шима “ унищожава всичко в радиус от 1,5 км. Ударната вълна раздрусва самолета, към този момент на 10 километра от епицентъра.
The full horror of atomic bombing of Hiroshima revealed 80 years on
— World News 24 (@WorldNewss247)
На борда на един от другите самолети – „ Necessary Evil “ – наблюдаващи снимат издигащия се гъбовиден облак, който доближава над 14 500 метра височина.
Реакцията измежду екипажите е комбинация от благоговение и надълбоко безпокойствие. Обичайната еуфория след сполучлива задача отсъства. Вместо това се възцарява безмълвие. Самолетите се насочат назад на югоизток към базата, а под тях Хирошима пламти в безпорядък.
Температурата в нулевата точка се пресмята на няколко хиляди градуса – почти колкото тази на слънчевата повърхнина. Експлозията, съчетаваща огнено кълбо и ударна вълна, унищожава здания, изпепелява тела и покрива града с облак пепел. 13 км от центъра на Хирошима са обхванати от огнени стихии. Четиридесет хиляди души умират мигновено.
Още най-малко 30 000 умират от раните си в идващите 48 часа.
Мисията, която промени света
Операцията стартира от остров Тиниан в Тихия океан в ранните часове на същия ден. Полковник Тибетс, пълководец на елитната 509-та смесена група, получава запечатани заповеди от военачалник Къртис Лемей – интервенция „ Специална бомбардировачна задача №13 “.
Хирошима е определена като цел поради стратегическото си значение – основна индустриална зона и боен център. Вторичните цели са Кокура и Нагасаки. В радиус от 80 км не се позволява наличие на други съюзнически самолети – за сигурност и секретност.
Американски военноморски кораби и подводници са ситуирани към Японските острови в подготвеност да спасят екипажа при потребност.
Подготовката е извънредно строга. Генерал Лемей е персонално претърсен, преди да бъде позволен да види атомното устройство в техническата зона. Бомбата „ Little Boy “, основана на обогатен уран, е съединена отчасти едвам след излитането, с цел да се избегне риск от случай.
Капитан Уилям „ Дийк “ Парсънс – оръжеен механик от плана „ Манхатън “ – убеждава командването въз основата да заредят бомбата във въздуха.
The full horror of atomic bombing of Hiroshima revealed 80 years on via
— Heather Venter (@heather_venter)
След като самолетът е квалифициран и изрисуван с името на майката на Тибетс – „ Enola Gay “, 3,6-метровата бомба е вдигната в бомбения отсек. Надписите по нея включват обръщение: „ До император Хирохито – от момчетата на Индианаполис “ .
Нощта преди задачата минава в напрежение. Казано им е да си починат, само че малко на брой съумяват да заспят. Тибетс играе карти, с цел да се разсее.
Променени са две основни неща: позивната на самолета е заменена от „ Victor “ на „ Dimples “, а „ Енола Гей “ ще лети на по-ниска височина, до момента в който бомбата не бъде въоръжена.
Към Хирошима – с ясно небе и без предизвестие
Около 3:00 ч. сутринта самолетите изхвърчат – „ Enola Gay “, „ Necessary Evil “, „ The Great Artiste “ и „ Big Stink “. Час преди тях три други B-29 са изпратени да рапортуват за метеорологичните условия над задачите.
Над Иво Джима Парсънс и лейтенант Джепсън задействат бомбата. Самолетът се изкачва на 9 000 метра височина.
Скоро Тибетс получава отчет: над Хирошима небето е ясно – задачата е доказана.
Бомбардировачът майор Том Фереби поема ръководството. Айой – Т-образният мост, определен за ориентир – се появява в полезрението. Фереби стартира финалния взлом.
В този миг градът живее нормалния си утринен темп. Хора отиват на работа, деца идват в учебни заведения. Населението не е предизвестено. Фалшива паника по-рано е върнала хората по домовете им.
Ад на земята: разказите на оживелите
Осемгодишният Хауърд Какита, на посетители от Съединени американски щати, си играе с брат си, когато избухва светлината. Баба им е ранена от счупено стъкло, само че оцелява. Домът им пламва. Момчетата се измъкват живи, само че улиците са покрити с овъглени тела и ранени, с раздрана кожа. Мнозина умират откакто пият вода – вътрешните им пострадвания са съдбовни.
Сетуко Търлоу, тогава на 13 години, работи във боен обект. Вижда ярка мълния и се озовава под руините. Спасена от чужд, тя е очевидец на немислим смут - приятелите ѝ са мъртви, живите - обгорени и в потрес.
Сумико Огата носи ранения си брат през огъня. Мицуко Кошимизу избавя съученици от сринатото учебно заведение. Паниката е повсеместна. Хора със страшни изгаряния стенат, викат за помощ, само че здравна помощ няма. 90% от постройките в града са унищожени. 14 от 16 лечебни заведения са сринати, медицинският личен състав – погубен. Спешните служби не съществуват.
Железопътни линии са разтопени, квартали – изличени. Някога преуспяващ град е трансфорат в горяща пустота.
Шок в Япония, възторг в Америка
Въпреки огромното опустошение, Токио не осъзнава цялостната картина. Първоначалните известия омаловажават вредите. Хирошима е изцяло откъсната от връзка. Оцелелите бягат към близките планини в търсене на сигурност.
Общо 80 000 души умират незабавно. Десетки хиляди умират в идващите дни и седмици от рани и радиация.
На Тиниан, „ Енола Гей “ се приземява в 14:58 ч. посрещнат от офицери и генерали. Генерал Карл Спаатц персонално връчва Кръста за изключителна работа на Тибетс.
На въпрос на Лемей дали има още бомби, Тибетс дава отговор: „ Да, има още една “ – плутониевата „ Дебеланката “, която по-късно ще порази Нагасаки.
Телеграма известява президента Труман, намиращ се на борда на USS Augusta, по път за дома след Потсдамската конференция със Сталин и Чърчил. Той възторжено афишира пред екипажа: „ Това е най-великото събитие в историята! “
Корабът избухва в овации и свирки.
[gallery]16509[/gallery]
Мълчание след бурята
Но за мъжете, взели участие в задачата, ликуването е малко. Жизнерадостните смешки и нормалното празнуване липсват. На борда на „ Necessary Evil “, навигаторът лейтенант Ръсел Гакенбах си спомня тишината:
„ Вместо облекчение, цареше благоговение и осъзнаване, че сме станали част от нещо, което светът не е виждал – нещо, което ще промени войната и човечеството вечно. “
Над Хирошима, гъбовидният облак продължава да се издига – като че ли жива мощ.
Полковник Тибетс по-късно ще каже, че даже Данте би бил ужасяващ от гледката.
За тези на земята, това е било самият Ад.
Град, който в миналото е изпратил в морето японския флот за офанзива над Пърл Харбър, в този момент е трансфорат в гробище – в безмълвна, изпепелена низина.
Първото атомно оръжие, употребявано във война, тихо се спуска в продължение на 43 секунди. Парашутът, разпрострат зад нея, забавя рухването ѝ задоволително, с цел да разреши на екипажа да се отдалечи от мястото на детонацията.
На към 590 метра над японския град Хирошима, бомбата избухва с ослепителна светлина и невъобразима мощ.
Макар че пропуща главната цел – мостът Айой – с едвам 240 метра, детонацията над хирургическата болница „ Шима “ унищожава всичко в радиус от 1,5 км. Ударната вълна раздрусва самолета, към този момент на 10 километра от епицентъра.
The full horror of atomic bombing of Hiroshima revealed 80 years on
— World News 24 (@WorldNewss247)
На борда на един от другите самолети – „ Necessary Evil “ – наблюдаващи снимат издигащия се гъбовиден облак, който доближава над 14 500 метра височина.
Реакцията измежду екипажите е комбинация от благоговение и надълбоко безпокойствие. Обичайната еуфория след сполучлива задача отсъства. Вместо това се възцарява безмълвие. Самолетите се насочат назад на югоизток към базата, а под тях Хирошима пламти в безпорядък.
Температурата в нулевата точка се пресмята на няколко хиляди градуса – почти колкото тази на слънчевата повърхнина. Експлозията, съчетаваща огнено кълбо и ударна вълна, унищожава здания, изпепелява тела и покрива града с облак пепел. 13 км от центъра на Хирошима са обхванати от огнени стихии. Четиридесет хиляди души умират мигновено.
Още най-малко 30 000 умират от раните си в идващите 48 часа.
Мисията, която промени света
Операцията стартира от остров Тиниан в Тихия океан в ранните часове на същия ден. Полковник Тибетс, пълководец на елитната 509-та смесена група, получава запечатани заповеди от военачалник Къртис Лемей – интервенция „ Специална бомбардировачна задача №13 “.
Хирошима е определена като цел поради стратегическото си значение – основна индустриална зона и боен център. Вторичните цели са Кокура и Нагасаки. В радиус от 80 км не се позволява наличие на други съюзнически самолети – за сигурност и секретност.
Американски военноморски кораби и подводници са ситуирани към Японските острови в подготвеност да спасят екипажа при потребност.
Подготовката е извънредно строга. Генерал Лемей е персонално претърсен, преди да бъде позволен да види атомното устройство в техническата зона. Бомбата „ Little Boy “, основана на обогатен уран, е съединена отчасти едвам след излитането, с цел да се избегне риск от случай.
Капитан Уилям „ Дийк “ Парсънс – оръжеен механик от плана „ Манхатън “ – убеждава командването въз основата да заредят бомбата във въздуха.
The full horror of atomic bombing of Hiroshima revealed 80 years on via
— Heather Venter (@heather_venter)
След като самолетът е квалифициран и изрисуван с името на майката на Тибетс – „ Enola Gay “, 3,6-метровата бомба е вдигната в бомбения отсек. Надписите по нея включват обръщение: „ До император Хирохито – от момчетата на Индианаполис “ .
Нощта преди задачата минава в напрежение. Казано им е да си починат, само че малко на брой съумяват да заспят. Тибетс играе карти, с цел да се разсее.
Променени са две основни неща: позивната на самолета е заменена от „ Victor “ на „ Dimples “, а „ Енола Гей “ ще лети на по-ниска височина, до момента в който бомбата не бъде въоръжена.
Към Хирошима – с ясно небе и без предизвестие
Около 3:00 ч. сутринта самолетите изхвърчат – „ Enola Gay “, „ Necessary Evil “, „ The Great Artiste “ и „ Big Stink “. Час преди тях три други B-29 са изпратени да рапортуват за метеорологичните условия над задачите.
Над Иво Джима Парсънс и лейтенант Джепсън задействат бомбата. Самолетът се изкачва на 9 000 метра височина.
Скоро Тибетс получава отчет: над Хирошима небето е ясно – задачата е доказана.
Бомбардировачът майор Том Фереби поема ръководството. Айой – Т-образният мост, определен за ориентир – се появява в полезрението. Фереби стартира финалния взлом.
В този миг градът живее нормалния си утринен темп. Хора отиват на работа, деца идват в учебни заведения. Населението не е предизвестено. Фалшива паника по-рано е върнала хората по домовете им.
Ад на земята: разказите на оживелите
Осемгодишният Хауърд Какита, на посетители от Съединени американски щати, си играе с брат си, когато избухва светлината. Баба им е ранена от счупено стъкло, само че оцелява. Домът им пламва. Момчетата се измъкват живи, само че улиците са покрити с овъглени тела и ранени, с раздрана кожа. Мнозина умират откакто пият вода – вътрешните им пострадвания са съдбовни.
Сетуко Търлоу, тогава на 13 години, работи във боен обект. Вижда ярка мълния и се озовава под руините. Спасена от чужд, тя е очевидец на немислим смут - приятелите ѝ са мъртви, живите - обгорени и в потрес.
Сумико Огата носи ранения си брат през огъня. Мицуко Кошимизу избавя съученици от сринатото учебно заведение. Паниката е повсеместна. Хора със страшни изгаряния стенат, викат за помощ, само че здравна помощ няма. 90% от постройките в града са унищожени. 14 от 16 лечебни заведения са сринати, медицинският личен състав – погубен. Спешните служби не съществуват.
Железопътни линии са разтопени, квартали – изличени. Някога преуспяващ град е трансфорат в горяща пустота.
Шок в Япония, възторг в Америка
Въпреки огромното опустошение, Токио не осъзнава цялостната картина. Първоначалните известия омаловажават вредите. Хирошима е изцяло откъсната от връзка. Оцелелите бягат към близките планини в търсене на сигурност.
Общо 80 000 души умират незабавно. Десетки хиляди умират в идващите дни и седмици от рани и радиация.
На Тиниан, „ Енола Гей “ се приземява в 14:58 ч. посрещнат от офицери и генерали. Генерал Карл Спаатц персонално връчва Кръста за изключителна работа на Тибетс.
На въпрос на Лемей дали има още бомби, Тибетс дава отговор: „ Да, има още една “ – плутониевата „ Дебеланката “, която по-късно ще порази Нагасаки.
Телеграма известява президента Труман, намиращ се на борда на USS Augusta, по път за дома след Потсдамската конференция със Сталин и Чърчил. Той възторжено афишира пред екипажа: „ Това е най-великото събитие в историята! “
Корабът избухва в овации и свирки.
[gallery]16509[/gallery]
Мълчание след бурята
Но за мъжете, взели участие в задачата, ликуването е малко. Жизнерадостните смешки и нормалното празнуване липсват. На борда на „ Necessary Evil “, навигаторът лейтенант Ръсел Гакенбах си спомня тишината:
„ Вместо облекчение, цареше благоговение и осъзнаване, че сме станали част от нещо, което светът не е виждал – нещо, което ще промени войната и човечеството вечно. “
Над Хирошима, гъбовидният облак продължава да се издига – като че ли жива мощ.
Полковник Тибетс по-късно ще каже, че даже Данте би бил ужасяващ от гледката.
За тези на земята, това е било самият Ад.
Град, който в миналото е изпратил в морето японския флот за офанзива над Пърл Харбър, в този момент е трансфорат в гробище – в безмълвна, изпепелена низина.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ