Св. дякониса Олимпиада
В ІV в. живяла в Цариград благочестивата дякониса Олимпиада. Родителите й принадлежали към едно от най-знатните фамилии в столицата. Майка й била първо омъжена за арменския цар Арсак, а когато той починал, тя се омъжила за един благороден жрец в Цариград. Олимпиада била едничка нейна щерка и била възпитавана в лукс и богаство. В ранна младост тя била сгодена за един благороден момък, който се поминал. И тогава тя решила да не се омъжва за никого.
След гибелта на родителите си тя станала наследница на изобилно благосъстояние. Олимпиада била тогава млада и красива. Тя обаче не се прелъстила ни от всемирски искра и удоволствия, нито от лукс. Отказала се от всичко, пазела непоколебим пост, носела елементарна, даже бедна дреха, само че с великодушна ръка пособия на небогати и заболели, строила църкви, издържала лечебни заведения, откупувала пленници от иго, пращала помощи и в отдалечени страни.
В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му поискал да се ожени за Олимпиада и изискал неговото застъпничество. Царят почнал да убеждава Олимпиада да встъпи в брак със сродника му. Богатата госпожица не се съгласила. Тогава донесли на царя, че тя разпилява своето имение. Обиден от нейния отвод, Теодосий Велики заповядал на градския шеф да й отнеме имението и да го ръководи, до момента в който тя навърши 30 години. Управителят мислел посредством строги ограничения да склони Олимпиада да се омъжи. Той освен я лишил от всякаква опция да разполага със своето имущество, само че лимитирал и нейната персонална независимост.
Дълго Олимпиада понасяла с самообладание всички терзания на шефа, като считала, че това е Божие тестване. Тя и не се оплаквала от персонални обиди и оскърбления. Огорчена била единствено от това, че бедните са лишени от нейната помощ. Затова най-сетне тя решила да напише до царя писмо, в което апропо казвала: " Господарю, ти ми стори благосклонност, като ме освободи от огромните грижи да ръководя своето имущество. Но аз те апелирам, заповядай на тогова, комуто си поверил това имущество, да го раздава на бедните. Ти посредством това ще избавиш и мене от суетна популярност. "
Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя още веднъж почнала да използва всички свои приходи за милосърдни каузи. Нейният благодетелен живот й спечелил всеобщо почитание. Патриарх Нектарий я сложил дякониса и тя с най-голямо старание изпълнявала своите отговорности. За свои близки смятала великите светители Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Епифаний Кипърски и изключително св. Йоан Златоуст.
Когато св. Йоан Златоуст, упрекнат от враговете си, бил наказан на заточение, всички негови другари надълбоко скърбели за това. Той повикал Олимпиада и другите дякониси, с цел да се елементарни с тях. Молил ги да не оставят трудовете си и да се покоряват на оня свещеник, който бъде подложен на вместо него. През нощта след заминаването на св. Йоан внезапно в катедралата избухнал пожар, който се популяризирал в града. Враговете на Златоуст обвинили в това неговите последователи. Заедно с другите и Олимпиада била извикана на съд. Тя с неотстъпчивост декларирала, че нейният безупречен живот и великодушните милостини на църквите я закрилят от сходно обвиняване. Нейната справедливост била явна, обаче й наложили парична санкция.
Скоро Олимпиада напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Те я изпратили на изгнание в Никодимия. Св. Йоан Златоуст, който самичък бил в заточение, не преставал в писмата си да я утешава да не губи бодростта на духа, да не се предава на извънмерна тъга и търпеливо да понася краткотрайните бедствия.
" Едно единствено е извънредно – писал й той, - това е прегрешението. Всичко останало е басня; ще ми споменеш за коварства, или за двуличие, или за измами, за злочестия, за обвинявания, за изгубване на имение, за заточение, за най-остри мечове, за море, даже за битка с цялата галактика. Каквото и да са всички тия неприятности, те са кратковременни, съществуват за смъртното тяло, само че не вредят на бодрия дух. "
" Нека нищо инцидентно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай след сянка, тъй като човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрекъснато! "
От писмата на св. Йоан Златоуст се вижда, че Олимпиада понасяла бедствията и гоненията със спокойствието на същинска християнка и със своя образец ободрявала и другите. Тя умряла в Никодимия в 410 година. Нейните нетленни мощи били пренесени по-късно в Цариград и сложени в девическия манастир, издигнат от самата нея.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
След гибелта на родителите си тя станала наследница на изобилно благосъстояние. Олимпиада била тогава млада и красива. Тя обаче не се прелъстила ни от всемирски искра и удоволствия, нито от лукс. Отказала се от всичко, пазела непоколебим пост, носела елементарна, даже бедна дреха, само че с великодушна ръка пособия на небогати и заболели, строила църкви, издържала лечебни заведения, откупувала пленници от иго, пращала помощи и в отдалечени страни.
В това време царувал Теодосий Велики. Един от сродниците му поискал да се ожени за Олимпиада и изискал неговото застъпничество. Царят почнал да убеждава Олимпиада да встъпи в брак със сродника му. Богатата госпожица не се съгласила. Тогава донесли на царя, че тя разпилява своето имение. Обиден от нейния отвод, Теодосий Велики заповядал на градския шеф да й отнеме имението и да го ръководи, до момента в който тя навърши 30 години. Управителят мислел посредством строги ограничения да склони Олимпиада да се омъжи. Той освен я лишил от всякаква опция да разполага със своето имущество, само че лимитирал и нейната персонална независимост.
Дълго Олимпиада понасяла с самообладание всички терзания на шефа, като считала, че това е Божие тестване. Тя и не се оплаквала от персонални обиди и оскърбления. Огорчена била единствено от това, че бедните са лишени от нейната помощ. Затова най-сетне тя решила да напише до царя писмо, в което апропо казвала: " Господарю, ти ми стори благосклонност, като ме освободи от огромните грижи да ръководя своето имущество. Но аз те апелирам, заповядай на тогова, комуто си поверил това имущество, да го раздава на бедните. Ти посредством това ще избавиш и мене от суетна популярност. "
Царят заповядал да върнат на Олимпиада нейното имение и тя още веднъж почнала да използва всички свои приходи за милосърдни каузи. Нейният благодетелен живот й спечелил всеобщо почитание. Патриарх Нектарий я сложил дякониса и тя с най-голямо старание изпълнявала своите отговорности. За свои близки смятала великите светители Григорий Богослов, Григорий Нисийски, Петър Севастийски, Епифаний Кипърски и изключително св. Йоан Златоуст.
Когато св. Йоан Златоуст, упрекнат от враговете си, бил наказан на заточение, всички негови другари надълбоко скърбели за това. Той повикал Олимпиада и другите дякониси, с цел да се елементарни с тях. Молил ги да не оставят трудовете си и да се покоряват на оня свещеник, който бъде подложен на вместо него. През нощта след заминаването на св. Йоан внезапно в катедралата избухнал пожар, който се популяризирал в града. Враговете на Златоуст обвинили в това неговите последователи. Заедно с другите и Олимпиада била извикана на съд. Тя с неотстъпчивост декларирала, че нейният безупречен живот и великодушните милостини на църквите я закрилят от сходно обвиняване. Нейната справедливост била явна, обаче й наложили парична санкция.
Скоро Олимпиада напуснала Цариград и отишла в Кизик. Но и там враговете не я оставили на мира. Те я изпратили на изгнание в Никодимия. Св. Йоан Златоуст, който самичък бил в заточение, не преставал в писмата си да я утешава да не губи бодростта на духа, да не се предава на извънмерна тъга и търпеливо да понася краткотрайните бедствия.
" Едно единствено е извънредно – писал й той, - това е прегрешението. Всичко останало е басня; ще ми споменеш за коварства, или за двуличие, или за измами, за злочестия, за обвинявания, за изгубване на имение, за заточение, за най-остри мечове, за море, даже за битка с цялата галактика. Каквото и да са всички тия неприятности, те са кратковременни, съществуват за смъртното тяло, само че не вредят на бодрия дух. "
" Нека нищо инцидентно не те смущава! Не викай тогова или оногова! Не тичай след сянка, тъй като човешката помощ е сянка. Иисуса, Комуто служиш, Иисуса викай непрекъснато! "
От писмата на св. Йоан Златоуст се вижда, че Олимпиада понасяла бедствията и гоненията със спокойствието на същинска християнка и със своя образец ободрявала и другите. Тя умряла в Никодимия в 410 година. Нейните нетленни мощи били пренесени по-късно в Цариград и сложени в девическия манастир, издигнат от самата нея.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ