Архитектурното съкровище на Харманли |
В земите на днешна Босна, във Вишеград, се намира един нетрадиционен воин на разказ – това е Мостът на Дрина, за който Нобеловият лауреат Иво Андрич написа едноименния си разказ. А на стотици километри на югоизток, в българския гр. Харманли, стои непокътнат другар на този мост, част от „ диагоналния път “ към Истанбул.
Властта на Османската империя оставя на Балканите доста архитектурни монументи, само че никои други нямат толкоз огромно значение за икономическите и културни връзки сред районите, колкото тези пътни уреди, към които изникват и станции за почиващите – кервансараи, религиозни храмове, пазари, даже цели градове. За страдание малко мостове могат да се опишат като добре поддържани и съответно реставрирани. Мостът на р. Олудере в Харманли до неотдавна попадаше в такова състояние. На места истинските градежи бяха развалени и от поправки, и от настъплението на природата. За екипа на компанията „ ПиЕсПи “, направила новата реституция, възобновяване на моста допустимо най-близо до оригинала се възприема като виновна задача.
Създаването на Харманли
Описът и снимането отпреди три години демонстрират, че в актуалната среда така наречен Гърбав мост е изгубил градоустройствената си значителност. Той към този момент не е значим път за прекосяване на реката, тогавашният парк в близост не се е поддържал, няма и видимост към него. Роля за последното изиграва и построяването на градския център в Харманли, който някак е съумял да „ скрие “ моста, вместо да се включи като негов детайл. Накратко – Харманли е обърнал тил на предишното си, което го е направило град. Някога към моста е имало кервансарай, чаршия, джамия, хамам и теке. Затова и реставрацията на моста не е единствено строителна задача, а връщане на паметта за целия град и опция той да стане известна туристическа дестинация. В днешно време под в миналото оживения комплекс към този момент няма река – в средата на XX век коритото е преместено на север и от този момент мостът губи смисъла си на инфраструктурен обект.
Школата на Мимар Синан
За разлика от множеството уреди от този интервал, Гърбавият мост е построен с секване на речното дере по най-краткия път и с чупка, която го слива с пътя за Пловдив. Мостът е скъп като цяло, показващ високото равнището на строителни умения и изтъкнат представител на мостовото строителство от този интервал.
Мостовете и чешмите са измежду градежите, на които Османската империя е отдавала огромно значение, наред с религиозните здания и тези за подслоняване на поклонници. През 1585 година р. Олудере получава архитектурно богатство, от школата на най-прочутия османски проектант – Мимар Синан. Макар да има догатки, че той е основател на моста, историческата информация демонстрира, че най-вероятно приказваме за дело на негов възпитаник, а е допустимо самият Синан да му е давал директиви. През 1585 година той към момента е жив, само че е на 95 години и е малко евентуално още да се е занимавал със строителство, въпреки да остава основен проектант на Османската империя до гибелта си през 1588 година Във всички случаи мостът в Харманли е културна полезност и съчетава най-хубавите градоустройствени, инженерни и художествени постижения на времето си и несъмнено е най-изящният мост от този интервал в България. За тогавашните механически благоприятни условия е удивително и преодоляното разстояние от над 22 метра. Мостът е разгласен за „ Народна старост “ още през 1927 година, а от 1977 е архитектурно-строителен монумент на културата.
В бъдеще Харманли може да го трансформира в туристическа атракция, какъвто е другият мост, над Дрина, издигнат от Мимар Синан. И двата имат доста общи детайли, като да вземем за пример грациозно конзолно надграждане от единия контрафорс на моста към кулата с надписа. С реставрацията е върнат блясъка и на тази скъпа художествена специфичност – постаментът-пейка с мраморния надпис, изпълнен в стила „ сюлюс джелиси “.
Най-точният превод на надписа прави Иван Добрев, учител-историк от Хасково: „ Хвала на Бога. На /имащия необятна като/ душа султан, заповяда /да се построи/ върху харманлийската вода /река/ една арка сходна на небесния свод. Като построи в Харманли в чест на Бога един висок /сводест/ мост с благоволението си /той/ избави от компликациите /по прекосяването на реката/ и бедняка и богатия /пътник/. Светът е един мост, през който минава пътят на султана и на дервиша. По този път те намират даровете, с които доближават наоколо до Бога.
Виждайки, че напъните по градежа са привършени, доброжелятелят му сподели и датата. По време на Сиявуш паша през 993 (1585) година бе приключена постройката на този превъзходен мост ”.
Разкриване на оригинала
Мостът над р. Олудере е част от огромните градежи по диагоналния път към Истанбул, където Мимар Синан към този момент е построил няколко моста. За неговите творения е особено потребление на по-мек варовик, който се обработва елементарно, а здравината и утойчивостта се усилва с времето. Причината е естествената карбонизация и намаляването на всмуканата вода.
Новите материали, употребявани при реставрацията, имат сходни свойства и очевидно няма да се разграничават от оригиналите.
За благополучие на проектантския („ Архика “ ЕООД) и строителния екип (Пи Ес Пи ЕАД) до недобре възобновените елементи от моста са непокътнати истинските градежи, по които е направена новата реституция. Тя добавя достоверността и в това време е употребена за подсилване. Поради неглижиране елементи от моста са били застрашени от повреди по структурата. Освен неприятно строително осъществяване при предходни намеси, заплаха е била и растителността, която се провира и разрушава камъните. Тя е почистена деликатно, дружно с мъховете, лишеите и почерняването, които с изключение на естетически проблем, са и рискови за здравината на каменните детайли.
По време на реставрацията паветата са пренаредени, сложена е незабележима изолираност, а дъждовната вода се оттича по-бързо, което е доста значимо за опазване на достоверния строеж.
Като цяло намесата на „ ПиЕсПи “ е била минимална, ограничаваща се до разчистване и укрепване на непокътнатата достоверна конструкция и предотвратяване от разрушителните процеси, провокирани водата, ерозия на фугите и камъка, изсоляване от неуместно поставените циментови фуги и други За естетиката на обекта е асъдействало и доизграждане на някои от камъните, слагане на осведомителни табели и опция да се инсталира художествено осветяване.
„ Гърбавия “ мост на Харманли беше публично открит на 9.08. и през идващите години имаме всички учредения да си приказваме за него като за туристическа атракция и полезност от предишното, която ще бъде непокътната най-малко още няколко генерации.
Властта на Османската империя оставя на Балканите доста архитектурни монументи, само че никои други нямат толкоз огромно значение за икономическите и културни връзки сред районите, колкото тези пътни уреди, към които изникват и станции за почиващите – кервансараи, религиозни храмове, пазари, даже цели градове. За страдание малко мостове могат да се опишат като добре поддържани и съответно реставрирани. Мостът на р. Олудере в Харманли до неотдавна попадаше в такова състояние. На места истинските градежи бяха развалени и от поправки, и от настъплението на природата. За екипа на компанията „ ПиЕсПи “, направила новата реституция, възобновяване на моста допустимо най-близо до оригинала се възприема като виновна задача.
Създаването на Харманли
Описът и снимането отпреди три години демонстрират, че в актуалната среда така наречен Гърбав мост е изгубил градоустройствената си значителност. Той към този момент не е значим път за прекосяване на реката, тогавашният парк в близост не се е поддържал, няма и видимост към него. Роля за последното изиграва и построяването на градския център в Харманли, който някак е съумял да „ скрие “ моста, вместо да се включи като негов детайл. Накратко – Харманли е обърнал тил на предишното си, което го е направило град. Някога към моста е имало кервансарай, чаршия, джамия, хамам и теке. Затова и реставрацията на моста не е единствено строителна задача, а връщане на паметта за целия град и опция той да стане известна туристическа дестинация. В днешно време под в миналото оживения комплекс към този момент няма река – в средата на XX век коритото е преместено на север и от този момент мостът губи смисъла си на инфраструктурен обект.
Школата на Мимар Синан
За разлика от множеството уреди от този интервал, Гърбавият мост е построен с секване на речното дере по най-краткия път и с чупка, която го слива с пътя за Пловдив. Мостът е скъп като цяло, показващ високото равнището на строителни умения и изтъкнат представител на мостовото строителство от този интервал.
Мостовете и чешмите са измежду градежите, на които Османската империя е отдавала огромно значение, наред с религиозните здания и тези за подслоняване на поклонници. През 1585 година р. Олудере получава архитектурно богатство, от школата на най-прочутия османски проектант – Мимар Синан. Макар да има догатки, че той е основател на моста, историческата информация демонстрира, че най-вероятно приказваме за дело на негов възпитаник, а е допустимо самият Синан да му е давал директиви. През 1585 година той към момента е жив, само че е на 95 години и е малко евентуално още да се е занимавал със строителство, въпреки да остава основен проектант на Османската империя до гибелта си през 1588 година Във всички случаи мостът в Харманли е културна полезност и съчетава най-хубавите градоустройствени, инженерни и художествени постижения на времето си и несъмнено е най-изящният мост от този интервал в България. За тогавашните механически благоприятни условия е удивително и преодоляното разстояние от над 22 метра. Мостът е разгласен за „ Народна старост “ още през 1927 година, а от 1977 е архитектурно-строителен монумент на културата.
В бъдеще Харманли може да го трансформира в туристическа атракция, какъвто е другият мост, над Дрина, издигнат от Мимар Синан. И двата имат доста общи детайли, като да вземем за пример грациозно конзолно надграждане от единия контрафорс на моста към кулата с надписа. С реставрацията е върнат блясъка и на тази скъпа художествена специфичност – постаментът-пейка с мраморния надпис, изпълнен в стила „ сюлюс джелиси “.
Най-точният превод на надписа прави Иван Добрев, учител-историк от Хасково: „ Хвала на Бога. На /имащия необятна като/ душа султан, заповяда /да се построи/ върху харманлийската вода /река/ една арка сходна на небесния свод. Като построи в Харманли в чест на Бога един висок /сводест/ мост с благоволението си /той/ избави от компликациите /по прекосяването на реката/ и бедняка и богатия /пътник/. Светът е един мост, през който минава пътят на султана и на дервиша. По този път те намират даровете, с които доближават наоколо до Бога.
Виждайки, че напъните по градежа са привършени, доброжелятелят му сподели и датата. По време на Сиявуш паша през 993 (1585) година бе приключена постройката на този превъзходен мост ”.
Разкриване на оригинала
Мостът над р. Олудере е част от огромните градежи по диагоналния път към Истанбул, където Мимар Синан към този момент е построил няколко моста. За неговите творения е особено потребление на по-мек варовик, който се обработва елементарно, а здравината и утойчивостта се усилва с времето. Причината е естествената карбонизация и намаляването на всмуканата вода.
Новите материали, употребявани при реставрацията, имат сходни свойства и очевидно няма да се разграничават от оригиналите.
За благополучие на проектантския („ Архика “ ЕООД) и строителния екип (Пи Ес Пи ЕАД) до недобре възобновените елементи от моста са непокътнати истинските градежи, по които е направена новата реституция. Тя добавя достоверността и в това време е употребена за подсилване. Поради неглижиране елементи от моста са били застрашени от повреди по структурата. Освен неприятно строително осъществяване при предходни намеси, заплаха е била и растителността, която се провира и разрушава камъните. Тя е почистена деликатно, дружно с мъховете, лишеите и почерняването, които с изключение на естетически проблем, са и рискови за здравината на каменните детайли.
По време на реставрацията паветата са пренаредени, сложена е незабележима изолираност, а дъждовната вода се оттича по-бързо, което е доста значимо за опазване на достоверния строеж.
Като цяло намесата на „ ПиЕсПи “ е била минимална, ограничаваща се до разчистване и укрепване на непокътнатата достоверна конструкция и предотвратяване от разрушителните процеси, провокирани водата, ерозия на фугите и камъка, изсоляване от неуместно поставените циментови фуги и други За естетиката на обекта е асъдействало и доизграждане на някои от камъните, слагане на осведомителни табели и опция да се инсталира художествено осветяване.
„ Гърбавия “ мост на Харманли беше публично открит на 9.08. и през идващите години имаме всички учредения да си приказваме за него като за туристическа атракция и полезност от предишното, която ще бъде непокътната най-малко още няколко генерации.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ