Във фоайе Изкуствотека“ на Народната библиотека Иван Вазов“ в Пловдив

Във предверие „ Изкуствотека “ на Народната библиотека „ Иван Вазов “ в Пловдив бе открита документална галерия, която осветлява наследството на акад. Петър Динеков.

Експозицията включва 14 панела, представящи хронологията на професионалния път на акад. Динеков. Откритие направиха шефът на библиотеката Димитър Минев, доцент Мая Иванова от Кирило-Методиевския теоретичен център и архивистът Димитър Севов.

Според доцент Иванова, посредством тази галерия се разкриват интелектуалните процеси, които свързват нашата интелигенция с европейската в тези време. Тя загатна, че първата част на изложбата демонстрира ученическите години на Петър Динеков, завършващ Трета мъжка гимназия в София през 1929 година – значима учебна институция, откъдето произлизат доста известни интелектуалци. Периодът от 1929 до 1933 година е отдаден на студентските му години в Софийския университет и на преподавателите му – проф. Йордан Иванов и проф. Александър Теодоров Балан. Разказът продължава с опити в Полша, където той обитава във Варшава и Краков до 1936-1938 година, след което се завръща в България и се открива в Пловдив. След 1939 година, той свързва кариерата си със Софийския университет и с три института на Българската академия на науките, разясни доцент Иванова.

„ Акад. Динеков въплъщава ХХ век, в цялостния му смисъл. Времето, показано в изложбата, има основна роля “, добави тя. Панелите не са именувани и информацията е проведена времево, посочи доцент Мая Иванова от Кирило-Методиевския център.

Тя изрази признателност на Народна библиотека „ Иван Вазов “ за започването на новата 2026 година с точно тази галерия, проведена взаимно с Централния държавен списък в София, където се съхранява персоналният списък на акад. Динеков.

Академик Петър Динеков е основна фигура в българската хуманитаристика през 20-и век и е надълбоко обвързван с Пловдив. Той е преподавал в католическия лицей „ Свети Августин “, а след гибелта си, по негово предпочитание, персоналната му библиотека от 14 296 заглавия става част от Народната библиотека „ Иван Вазов “.

Тази скъпа сбирка е основа за основаването на профилиран кабинет, наименуван „ Читална зала 2 “, който е отворен за учени, преподаватели, студенти и жители. За да бъде налична за всички, библиотеката е каталогизирана в електронна база данни, подсети шефът на НБ „ Иван Вазов “ Димитър Минев.

Акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) е роден в село Смолско, Софийска област. След дипломирането си по славянска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1933), той специализира във Варшава (1934 – 1935) и в Ягелонския университет в Краков през 1935 година. От 1936 до 1938 година е преподавател по български език във Френския лицей в Пловдив. Като помощник в Катедрата по славянски езици в Софийския университет, Петър Динеков стартира интензивна научна работа. През 1941 година става доцент, а четири години по-късно професор в Катедрата по българска литература, ръководейки я дълго време (1960 – 1979). Той чете лекции по история на остарялата българска литература (1941 – 1979), история на българската литература през Възраждането (1944 – 1979), български фолклор (1945 – 1979) и история на съветската и полската литература (1944 – 1945).

Проф. Динеков управлява Секцията по българска литература до Освобождението в Института за литература при Българска академия на науките (от 1948 година), шеф е на Института за фолклор при Академията от основаването му през 1973 година, а от 1980-а и на Кирило-Методиевския теоретичен център при Българска академия на науките, продължаващ делото на огромния академик. Член-кореспондент на Българска академия на науките от 1947 година и учен от 1966 година, а от 1955 година член на Международния комитет на славистите. Между 1962 – 1964 година е заместник-ректор на Софийския университет. Особено интензивно присъединяване има в „ Кръжока на проф. Динеков “ по старобългарска и възрожденска литература, който той управлява от 1952 година до пенсионирането си. От него произтичат мнозина от най-хубавите експерти в региона. През 1972 година акад. Динеков е почетен със званието национален активист на културата.

Той е скъп помощник по доста периодически издания, в това число „ Литературен глас “, „ Литературен фронт “, „ Вестник на дамата “, както и списанията „ Глобус “, „ Българска мисъл “, „ Златорог “, „ Славянски глас “, „ Септември “, „ Литературна мисъл “ и други. Под негово редактиране излизат обособени издания и/или събрани съчинения на известни български създатели, както и творби на полски класици.

Специализирал е старобългарска литература. Неговите проучвания са отдадени на активността на славянските първоучители и на въпросите за оказаното въздействие на старобългарската писмена просвета върху развиването на българската литература.