„Робиня за продан“: Унизителната истина в едно платно
В залите на в Мадрид се пази едно от най-силните творби на Хосе Хименес Аранда (1837–1907) – картината „ Робиня за обмен “ от 1897 година. Масленото платно с размери 100 на 82 см изправя фена пред безмълвен, само че стряскащ роман за търговията с човешки тела и погубеното достолепие .
Млада жена – изцяло гола – е показана като стока на ориенталски пазар . Седнала върху килим, тя навежда глава в жест на позор и послушание. На гърдите ѝ виси етикет, на който с гръцки надпис е изписано: „ Роза, 18 години, продава се за 800 монети “ . Това е не просто изложение, а граничеща с действителността стигма – младостта, името и цената ѝ са превърнати в обществена публикация за продажба .
Аранда съзнателно разполага фена в позицията на превъзходство – гледната точка е висока, съвсем в ролята на един от мъжете, които я оглеждат. Но самите мъже не са показани изцяло – виждат се само краката им, в краищата на композицията. Това не разрешава на окото да се разсейва, а насочва вниманието непосредствено към дамата – към нейния позор , накърнимост и човешка покруса .
Картината е алегорична освен с тематиката, само че и със своята композиционна суровост. Няма декор, който да разсейва. Няма лица, в които да се търси съпричастие. Има един-единствен център – тялото на младата жена и табелката, която ѝ лишава всичко, с изключение на болката от това да бъде изложена за обмен.
„ Робиня за обмен “ е измежду най-силните послания в творчеството на. Това не е просто картина – това е митинг против обективизацията, против безличната търговия с плът, против ролята на фена като съизвършител в едно унизително търгуване с човешко създание. В нея Аранда не упреква, а принуждава да се замислим – какво значи да гледаш, когато някой е заставен да бъде гледан?
Присъединете се към нашия
Помощник-фармацевтите в поддръжка на младите лекари: Всички медици имат право на заслужен труд
