Енергетиката и земеделието – най-заплашени от по-малкото валежи
В язовирите, употребявани за електропроизводство от НЕК, се следи понижение на притока с 37% през първата половина на годината. Реколтата от пшеница през тази година може да спадне с 15%. Тенденцията за привършване на вода в почвата през летните месеци на тази година в множеството аграрни региони е реалност.
Каквото можеше да се обърка в Европа през тази година, наподобява, се обърка. Към отрицателните резултати от войната в Украйна и енергийната рецесия през лятото се прибавят и сериозните проблеми със сушата. Изчисленията на вредите занапред предстоят, само че е ясно, че редица браншове - от превоза, през енергетиката до селското стопанство, ще би трябвало да се нагодят към измененията в климата. Макар и резултатите сега да се усещат повече в Западна Европа, българските енергийни компании и земеделци също са пострадали.
Суша в енергетиката
Много от енергийните данни сочат точно Франция за корена на казуса със скъпото електричество в Европа - страната е най-големият балансьор и чист експортьор електрическа енергия на континента. Но не и през тази година. Към 16 август страната даже внася ток, с цел да може да покрие потреблението си. Париж страда също по този начин доста съществено от ниските равнища на реките. Причината е елементарна - атомните централи, на които разчита, употребяват вода от реките, с цел да се охлаждат, а когато топлите талази счупват връх след връх, те са сложени в още по-сложна обстановка, защото вливане на горещата вода в пресъхналите реки значи опасност за екоразнообразието.
Сходно с цяла Европа, равнищата през тази година на река Дунав в българската и част са доста ниски. Освен че превозът е съвсем спрян за по-големите кораби, маловодието може да се забележи и с просто око във Видин, Русе или Силистра. Проблемът е многопластов, само че един от огромните въпроси е по какъв начин работи атомната електроцентрала в Козлодуй при толкоз ниски равнища на водата.
Реклама
" Нивата на реката са рекордно ниски за тези дати (средата на август). Абсолютният връх кардинално е от септември 2003 година, тогава сушата е била голяма. Няма обаче данни тогава да е имало проблеми с АЕЦ-а, макар че не е невероятно да бъде усъвършенстван върхът тази година ", настояват от Изпълнителна организация " Проучване и поддържане на река Дунав ". Според тях " най-трудните " месеци за реката постоянно са август и септември.
За да работи обикновено една АЕЦ, е нужно системите да се охлаждат непрекъснато - по този начин големи количества вода се употребяват и се изхвърлят във водоемите. Това е повода всички АЕЦ в света да са или покрай огромна река, или до морския бряг. При посещаване на " Капитал " преди няколко седмици от централата обявиха, че няма мотив за терзание. Според тях помпите са по този начин проектирани, че даже при най-ниското равнище на реката отново да може да се черпи вода. Единственият евентуален проблем е със стоплянето на водата, която при естествени равнища се покачва приблизително с не повече от 1 градус поради работата на централата.
Доброто положение на АЕЦ " Козлодуй " може да бъде потвърдено и с производството на ток в България от началото на годината. Освен че базовите централи (включва атомната) са произвели 27% повече електрическа енергия от същия интервал предходната година, България е чист експортьор на ток и топ 3 в Европа по експорт в безспорни стойности. До огромна степен първопричината за това е точно работата в централата.
По-малко сила от Водноелектрическа централа
От началото на годината водноелектрическите централи (ВЕЦ) в България са произвели с 28% по-малко ток от същия интервал през 2021 година Това се равнява на повече от 1 млн. мВтч. Причината за по-слабата работа на ВЕЦ-овете в действителност би могла да се търси в по-малкото превалявания през тази година спрямо предходната. Статистиката демонстрира, че в страната са паднали към 40% по-малко превалявания от януари до юни, най-малко на база на няколко метеостанции, които " Капитал " ревизира.
Реклама
От НЕК също изясняват по-малкото произвеждане на електрическа енергия от Водноелектрическа централа с по-слабите превалявания. " При съпоставяне на данните за двата интервала от януари до юни 2022 година по отношение на същия интервал на 2021 година в язовирите, употребявани за електропроизводство от НЕК, се следи понижение на притока с 37% (от 5273 млн. куб.м на 3313 млн. куб.м). Предвид тези обстоятелства е понижено и електропроизводството през първите месеци на актуалната година. Независимо че сега в сдружението са в ход няколко рехабилитации, в това число на ПАВЕЦ " Чаира ", няма позволена загуба от непреработени водни размери ", споделиха от компанията пред " Капитал ".
Въпреки огромните превалявания през юни, които провокираха наводнения в някои елементи на страната, действителността е една - водата не е задоволително. Във времена, в които цената на тока на свободния пазар минава 800 лева на мВтч, а даже в някои европейски страни междинната за деня е над 1000 лева на мВтч, българският Водноелектрическа централа комплекс можеше да осъществя големи доходи. Сметките демонстрират, че 1 млн. мВтч по-малко създаден ток се равнява на изпуснати доходи най-малко 500 млн. лева при равнищата на пазара на електрическа енергия от началото на годината.
Къде е реколтата?
Наравно със скъпата електрическа енергия, една от най-дискутираните тематики е за инфлацията в питателните артикули. Двуцифрените равнища на инфлация се чака да се запазят на фона на високите цени на природния газ и петрола. Сушата към този момент се отразява на реколтата в Европа, а в България обстановката не е по-различна за земеделието.
Според търговеца на зърно в Агроинвест Антон Мечкуев, който работи в Северна България и Софийския район, данните са, меко казано, неприятни. " По отношение на пшеницата спадът в реколтата е близо 50 - 60%, при слънчогледа - 15 - 20%, а при царевицата - 40 - 60%. Основният проблем е сушата, по груби сметки вали с 60% по-малко, а другите фактори в допълнение отежняват обстановката ", споделя той пред " Капитал ". Според него земеделието е изправено пред в действителност банкрут и по-малките и междинните стопани мъчно ще оцелеят и идната година. " Има голям дисбаланс по повод годишна продукция, цени, торове. Торовете са с 300 - 400% по-скъпи. Според мен самата страна би трябвало да се намеси под формата на субсидия ", прибавя той.
Каквото можеше да се обърка в Европа през тази година, наподобява, се обърка. Към отрицателните резултати от войната в Украйна и енергийната рецесия през лятото се прибавят и сериозните проблеми със сушата. Изчисленията на вредите занапред предстоят, само че е ясно, че редица браншове - от превоза, през енергетиката до селското стопанство, ще би трябвало да се нагодят към измененията в климата. Макар и резултатите сега да се усещат повече в Западна Европа, българските енергийни компании и земеделци също са пострадали.
Суша в енергетиката
Много от енергийните данни сочат точно Франция за корена на казуса със скъпото електричество в Европа - страната е най-големият балансьор и чист експортьор електрическа енергия на континента. Но не и през тази година. Към 16 август страната даже внася ток, с цел да може да покрие потреблението си. Париж страда също по този начин доста съществено от ниските равнища на реките. Причината е елементарна - атомните централи, на които разчита, употребяват вода от реките, с цел да се охлаждат, а когато топлите талази счупват връх след връх, те са сложени в още по-сложна обстановка, защото вливане на горещата вода в пресъхналите реки значи опасност за екоразнообразието.
Сходно с цяла Европа, равнищата през тази година на река Дунав в българската и част са доста ниски. Освен че превозът е съвсем спрян за по-големите кораби, маловодието може да се забележи и с просто око във Видин, Русе или Силистра. Проблемът е многопластов, само че един от огромните въпроси е по какъв начин работи атомната електроцентрала в Козлодуй при толкоз ниски равнища на водата.
Реклама
" Нивата на реката са рекордно ниски за тези дати (средата на август). Абсолютният връх кардинално е от септември 2003 година, тогава сушата е била голяма. Няма обаче данни тогава да е имало проблеми с АЕЦ-а, макар че не е невероятно да бъде усъвършенстван върхът тази година ", настояват от Изпълнителна организация " Проучване и поддържане на река Дунав ". Според тях " най-трудните " месеци за реката постоянно са август и септември.
За да работи обикновено една АЕЦ, е нужно системите да се охлаждат непрекъснато - по този начин големи количества вода се употребяват и се изхвърлят във водоемите. Това е повода всички АЕЦ в света да са или покрай огромна река, или до морския бряг. При посещаване на " Капитал " преди няколко седмици от централата обявиха, че няма мотив за терзание. Според тях помпите са по този начин проектирани, че даже при най-ниското равнище на реката отново да може да се черпи вода. Единственият евентуален проблем е със стоплянето на водата, която при естествени равнища се покачва приблизително с не повече от 1 градус поради работата на централата.
Доброто положение на АЕЦ " Козлодуй " може да бъде потвърдено и с производството на ток в България от началото на годината. Освен че базовите централи (включва атомната) са произвели 27% повече електрическа енергия от същия интервал предходната година, България е чист експортьор на ток и топ 3 в Европа по експорт в безспорни стойности. До огромна степен първопричината за това е точно работата в централата.
По-малко сила от Водноелектрическа централа
От началото на годината водноелектрическите централи (ВЕЦ) в България са произвели с 28% по-малко ток от същия интервал през 2021 година Това се равнява на повече от 1 млн. мВтч. Причината за по-слабата работа на ВЕЦ-овете в действителност би могла да се търси в по-малкото превалявания през тази година спрямо предходната. Статистиката демонстрира, че в страната са паднали към 40% по-малко превалявания от януари до юни, най-малко на база на няколко метеостанции, които " Капитал " ревизира.
Реклама
От НЕК също изясняват по-малкото произвеждане на електрическа енергия от Водноелектрическа централа с по-слабите превалявания. " При съпоставяне на данните за двата интервала от януари до юни 2022 година по отношение на същия интервал на 2021 година в язовирите, употребявани за електропроизводство от НЕК, се следи понижение на притока с 37% (от 5273 млн. куб.м на 3313 млн. куб.м). Предвид тези обстоятелства е понижено и електропроизводството през първите месеци на актуалната година. Независимо че сега в сдружението са в ход няколко рехабилитации, в това число на ПАВЕЦ " Чаира ", няма позволена загуба от непреработени водни размери ", споделиха от компанията пред " Капитал ".
Въпреки огромните превалявания през юни, които провокираха наводнения в някои елементи на страната, действителността е една - водата не е задоволително. Във времена, в които цената на тока на свободния пазар минава 800 лева на мВтч, а даже в някои европейски страни междинната за деня е над 1000 лева на мВтч, българският Водноелектрическа централа комплекс можеше да осъществя големи доходи. Сметките демонстрират, че 1 млн. мВтч по-малко създаден ток се равнява на изпуснати доходи най-малко 500 млн. лева при равнищата на пазара на електрическа енергия от началото на годината.
Къде е реколтата?
Наравно със скъпата електрическа енергия, една от най-дискутираните тематики е за инфлацията в питателните артикули. Двуцифрените равнища на инфлация се чака да се запазят на фона на високите цени на природния газ и петрола. Сушата към този момент се отразява на реколтата в Европа, а в България обстановката не е по-различна за земеделието.
Според търговеца на зърно в Агроинвест Антон Мечкуев, който работи в Северна България и Софийския район, данните са, меко казано, неприятни. " По отношение на пшеницата спадът в реколтата е близо 50 - 60%, при слънчогледа - 15 - 20%, а при царевицата - 40 - 60%. Основният проблем е сушата, по груби сметки вали с 60% по-малко, а другите фактори в допълнение отежняват обстановката ", споделя той пред " Капитал ". Според него земеделието е изправено пред в действителност банкрут и по-малките и междинните стопани мъчно ще оцелеят и идната година. " Има голям дисбаланс по повод годишна продукция, цени, торове. Торовете са с 300 - 400% по-скъпи. Според мен самата страна би трябвало да се намеси под формата на субсидия ", прибавя той.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ