В утрото на 12-ти април 1961 година в 5:30 часа

В утрото на 12-ти април 1961 година в 5:30 часа локално време Юрий Гагарин и неговият дубльор Герман Титов стават от леглата. Двамата се насочат дружно към стартовата площадка, без значение че е планувано единствено Гагарин да лети. Космическият транспортен съд “Восток 1 ”, състоящ се от коничен служебен модул и кълбовиден спускаем модул, е ситуиран на върха на ракета “Р-7 ”. Позивната на задачата е “Кедър ”. Самият транспортен съд е изцяло автоматизиран, като автоматизацията е внедрена заради опасенията на руските експерти, че космонавтите могат да изгубят схващане или даже да полудеят по време на експедицията.

Няма го това назад преброяване “десет, девет, осем, седем ” на всеослушание, типично за американската космонавтика – то е въведено основно заради детайла на драматизъм. Зададени са няколко команди като “Ключ на старт ” и “Зажигание ”, след което Гагарин споделя “поехали ” и по този начин стартира първата задача на човек в космоса.

В продължение на десетилетия руската преса твърди настойчиво, че полетът е бил безпроблемен. Едва в края на 20-ти век, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и с достъпа на необятната общност до засекретените документи, излиза наяве, че са зародили голям брой аномалии от старта на “Восток 1 ” до самия завършек на експедицията.

На бял свят излиза и една надълбоко защитавана загадка – партийните функционери на СССР са премълчали истината за кацането на Гагарин. Защо това се е наложило? През 1905 година е учредена Международната астронавтическа федерация FAI, която утвърждава разпоредбите, според които се признават достиженията в областите на авиацията и космонавтиката. Формулировката на FAI гласи: един космонавт би трябвало да излети дружно с космическия си транспортен съд и да се върне на Земята без да го напуща. Нали в случай че даден водач ръководи аероплан и той катапултира във въздуха, повода по тази причина е някакъв проблем? Същото би следвало да е и при галактическите мисии…

Но корабът “Восток ” е бил с елементарна структура. Той не е бил оборудван със спирачни ретроракети, които да се задействат преди съприкосновението с повърхността и да обезпечат безвредно кацане на космонавтите. Ето за какво всички летци на “Восток ” са катапултирали във въздуха. Този подробност от полета е бил съзнателно прикрит и руските управляващи публично са подкрепили една неистина. Подобен опит за укриване е бил изработен и на 6-ти август 1961 година, когато бил извършен полетът на Герман Титов с втория руски транспортен съд “Восток 2 ”. Титов обаче декларирал обществено, че е катапултирал и е кацнал с парашут настрана от кораба си. Това сложило под подозрение дали и Гагарин не е направил същото.

Самият Гагарин признал за пръв път детайлностите по отношение на кацането си в персонален диалог с английския водач Ерик “Уинкъл ” Браун. “Аз го попитах за кацането и той се колебаеше дълго време ”, споделя Браун. “Накрая призна, че е катапултирал ”.

Разбира се, години по-късно FAI не анулира достижението на Съюз на съветските социалистически републики, защото разпоредбите са преразгледани и е одобрено, че при галактическите полети би трябвало да се имат поради други критерии като достигането на орбита и параметрите на полета, а не по какъв начин космонавтите кацат.

Подробността относно кацането на Гагарин е единствено едно от нещата, които излизат нескрито. Ето още какво се знае през днешния ден:

-Преди полета са установени общо 70 аномалии с разнообразни принадлежности на галактическия транспортен съд, които биха сложили задачата в риск. Въпреки всичко е позволено Гагарин да лети!

-Гагарин разполага с портативен спешен ресурс от храна и вода, които би следвало да му стигнат при положение, че кацне на отдалечено място. По време на спускането връвта, с която този ресурс е завързан към Гагарин, се откъсва и провизиите са изгубени. Космонавтът е късметлия, че след приключването на задачата не се е озовал в необитаем регион.

-Важен клапан на мотора на горната степен на ракетата е съединен погрешно, което води до риск от прибързано изключване на степента по време на изстрелването. Слава Богу, че това не се случва – в случай че се е било случило, в най-хубавия случай е щяло да се стигне до непланирано кацане в източен Сибир, в най-лошия – до гибелта на космонавта.

-Има проблеми с радиокомуникациите – както Гагарин, по този начин и наземните ръководители се оплакват, че не се чуват взаимно.

-Eдин от двата радарни датчика “Рубин ”, които са нужни на наземните ръководители да наблюдават координатите на кораба, не сработва.

Но може би най-сериозният проблем е, че “Восток 1 ” е въведен в неправилна орбита. Планираният разцвет е 230 километра. Понеже корабът няма авариен мотор за извеждане от орбита, този невисок разцвет прави допустимо, ако главният мотор не сработи, “Восток 1 ” да навлезе непринудено в атмосферата след 5-7 дни заради триенето в горните въздушни пластове. Гагарин разполага с достатъчно храна, която би му разрешила да живее в космоса общо 10 дни. Но вместо предвидения апогей от 230 километра, “Восток 1 ” е въведен в орбита с разцвет от 327 километра. Наистина, популярност Богу, че не е имало проблеми със запалването на главния мотор, в противоположен случай Гагарин е щял да остане на орбита цялостен месец. Тъй като не е разполагал с нужните запаси за прекарване на подобен дълъг интервал, космонавтът е щял да почине от мудна и мъчителна гибел.

След като главният мотор работи в продължение на 44 секунди, една секунда по-кратко от плануваното, се случва още нещо ненадейно – “Восток 1 ” стартира да се върти неконтролируемо, евентуално заради остатъчно гориво или остатъчен газ от газовите бутилки на системата за поддържане на ориентацията. Неочакваното въртене обърква програмата, която би следвало да отдели служебния от спускаемия модул. Самият Гагарин споделя след полета си – “Очаквах делене, само че нямаше делене ”. Космическият транспортен съд стартира да влиза назад в атмосферата без да е изхвърлен служебният модул. Единствено спонтанното делене на модулите избавя космонавта. 

Всички тези обстоятелства потвърждават какъв брой рисков е бил полетът на Гагарин и какво благополучие е, че той се е завърнал жив на Земята.

Множество въпроси се задават и по отношение на персоналния живот на Юрий Гагарин. Кой е бил той? В какво е вярвал? За какво се е борил? Какво обръщение би желал да съобщи на хората? Няма по какъв начин хората да не си задават тези въпроси, в случай, че Гагарин е бил първият и името му вечно ще остане в историята на човечеството.

След полета на Гагарин руската страна го трансформира в посланик и го изпраща по целия свят – в Чехословакия, Финландия, Англия, Куба, Бразилия, Канада, даже и в България. Това мощно се отразява на метода му на живот. Дъщерята на Гагарин, Елена Гагарина, споделя, че след полета фамилията губи напълно персоналния си живот. До провеждането на задачата Гагарин обича да пътува, само че след завръщането му на Земята се оказва невероятно да възнамерява самичък нещо, без да е привързан с някакво публично събитие. Навсякъде, където върви, го очакват пълчища от хора. Но може би най-голямата покруса за Юрий Гагарин е, че руските управляващи му не разрешават да лети още веднъж в космоса заради статута му на народен воин.

По думите на Гагарина, татко ѝ е бил поетична душа и е харесвал Пушкин, Лермонтов и Сент-Екзюпери. Но неговата най-любима книга не е била “Малкият принц ”, а “Нощен полет ”.

Трудно е да пишем за Гагарин без да споменем нещо и за трагичната му гибел на 27 март 1968-та, когато неговият аероплан “Миг-15 ” се разрушава. Кончината на Гагарин в продължение на десетилетия е мотив за комплициране и тайни теории, в това число такива, че първият космонавт на планетата е бил похитен от извънземните. Всъщност мотивът за такава неуместна доктрина се дължи на обстоятелството, че преди злополуката “Миг-15 ” е трябвало да организира маневра за отбягване на сблъскване с “чужди обекти ”. Но “чужди обекти ” в авиацията може да значи доста неща – балони, птици, парчета – надалеч по-прозаични неща.

През 2013-та година космонавтът Алексей Леонов, първият човек, излязъл в открития космос със скафандър, получава разрешение от управляващите да оповести каква е истината за гибелта на Гагарин. Самолет “Су-15 ”, чийто водач не е следвал разпоредбите, се е спуснал до Гагариновия “Миг-15 ”, увличайки го в гибелен свредел.

Към момента на описа на Леонов водачът на “Су-15 ” е към момента жив. Неговото име обаче остава незнайно. Това е единственото изискване, за което Леонов се е съгласил да премълчи пред обществото. Вероятно за положително. 

За страдание Гагарин си отива без време от този свят, останал вечно на 34 годишна възраст. А през 2019 година ни напуща и Леонов – отнасяйки последната загадка за гибелта на Първия в гроба си.