Борисов разсъждава като монарх
В устата на някой върл републиканец това може и да е засегнатост, само че аз не съм подобен. Така че дано никой не бърза да ми се сърди. Ако кажа, че Бойко Борисов е прочел тронно слово пред Конгреса на ГЕРБ, това няма да е насмешка към заболели упоритости, прекалено самочувствие или пустославие, а констатация за един избран метод на мислене, който умерено избуява и в републикански условия.
Вчера ГЕРБ имаха Национално заседание, само че хайде да го назоваваме " конгрес ", че звучи някак по-партийно и по-монолитно. Главна и привидно единствена задача на Конгреса беше публично да в профил Цветанов, церемониално да постави завършек на неговата ера и предизборно да минимизира резултата от свадите, свързани най-много с неговото име - нали никой не се лъже, че в случай че не беше забъркан той, историята с жилищата надали би се оказала толкоз шумна, толкоз забавна даже и за нашето дребнаво публично мнение? Същинската цел на Конгреса беше да стегне редиците преди изборите и да излъска облика на партията, само че за това ще приказват всички останали. Нас ни интересува друго.
Общият звук в словото на Борисов остави усещане, че махат Цветанов от немай-къде: не че не е потребен за партията, не че няма заслуги към нея, пък и към цялата нация; не че на всички дали своят вот за отстраняването му (вероятно напълно по свое разбиране, след дълъг размисъл и вътрешна борба) той няма да липсва и че в случай че зависеше от персоналното им предпочитание, щяха да го оставят, само че дългът към обществото е над персоналния интерес и самостоятелните чувства; поради натиска на публичното мнение, поради гласа национален, който наказа партиите с дребни дотации, само че на първо място тъй като ГЕРБ имат непоклатими етични стандарти, с които не може да се прави компромис поради никого, Цветанов си потегля, става редови член на първичната си партийна организация и отива да прави Неправителствени организации по въпросите на евроатлантическата сигурност:
- Г-н Цветанов, господин Цветанов! - заситниха след него публицистите с баналния до погнуса въпрос. - А пък вие някой ден ще превърнете ли вашето Неправителствени организации в партия?
- Е, хайде в този момент пък и вие... - с бащинска усмивка им даде Цветанов баналния до погнуса отговор, който в действителност не дава отговор нищо.
Хубаво е господин Цветанов, до момента в който обмисля дали да строи своя партия, да си постави на нощното шкафче една фотография на Лютви Местан. Защото едно е да познаваш персонално структурите, напълно друго е да си " царят " - колкото и добре да ги познаваш, скоро те ще спрат да те познават: по този начин е устроена чистата и светла човешка душа, душата на поданика. Но в този момент изобщо не става дума за бъдещите креативен проекти на Цветан Цветанов.
Бойко Борисов, говорейки за нещо доста съответно - пресичането в зародиш на всевъзможни подмятания за корупция и корист с властта, - повдигна общи и базисни, толкоз общи и базисни тематики, че напряко навлизат в територията на философията: 1. Справедливостта - основна дума и нов закон в ГЕРБ; 2. Моралът - време е да се сътвори етична комисия; 3. Способността да се променяш - тъй като животът е динамичен и който не може да се трансформира времето го изхвърля.
Как вижда Борисов справедливостта? Той споделя по този начин: " Ключовата дума за нас е правдивост и тя би трябвало да се отстоява! Иначе партията няма да я има! " - в смисъл, всеки като сгази лука, следва да си носи следствията и да не маскари фасона на Партията. Това не е тъкмо правдивост, а вътрешнопартийна дисциплинираност. Справедливостта е друго и напълно апропо включва и вътрешнопартийната дисциплинираност. Справедливостта е съвпадението на законите - естествения (съвестта), Божия (десетте заповеди и Евангелието) и човешкия (Конституцията и т.н.). Ако тези закони не се в единодушие, даже единствено на равнище общи правила, тогава няма правдивост. Обърнете внимание обаче, че все пак, в множеството случаи тези закони са в единодушие и популярност Богу!
По въпроса за морала Борисов сподели: " Тъй като обществото гледа партията под лупа и има все по-големи упования към нея, е време да се сътвори етична комисия от " доста почтени и морални хора " - сиреч, в случай че някой от нас сгафи, първо ние да си го заловим, да го разобличим, да се разграничим от него и чак по-късно да го хвърлим на кучетата; по този начин партията ще пребъдва и оттатък членовете си, и оттатък водачите си, с изключение може би единствено на един. Разговорът за морала обаче не свършва тук. Моралът е вродената у индивида дарба да разграничава положително от зло и е в директна връзка с първия от горните закони - естествения (съвестта). Какво значи " етична комисия "? В използвания смисъл това ще да е орган, санкциониращ феномени, които са грозни, макар че официално са законни. Тоест, признава се съществуването на аморални (зли) феномени, само че сами по себе си напълно законни. И това е предстоящо, когато трите закона - естественият, Божият и човешкият - не съответстват. Човешкият закон постоянно е непознат на справедливостта, тъй като пази интереса на оня, който има мощ и власт да го прокара, нищо че е в несъгласие с публичния интерес. Затова, както и различен път сме говорили, върховенството на човешкия закон е противоречива полезност. Затова не е ненужно да има фактори и институции, които стоят над него и го лимитиран - не се ужасявайте: през днешния ден такива са Народното събрание, което може да трансформира законите, и Президентът с прерогативите си да помилва или да постанова несъгласие (което е безусловно бутафорно, само че това е друга тема).
Да поставиш под подозрение достатъчността на закона за възтържествуване на справедливостта и положителното, да си уверен, че постоянно има и е хубаво да има и нещо над закона, което не възцарява беззаконието, а подсигурява законността, бидейки самото то закон и източник на закони - ето това е типично монархическо мислене.
Трето. Борисов сподели, че " животът е доста динамичен, всичко се трансформира и от нас се чака да се променим също. Който може, несъмнено, който не може - времето го изхвърля " - явно се имат поради мощните потоци на конюнктурата: през днешния ден народът харесва едно, на следващия ден - друго; през днешния ден в Европейския съюз на мода е едно, на следващия ден - друго; през днешния ден настояща е ЕНП, само че в случай че на следващия ден Орбан излезе, тогава ще е друго, а човек би трябвало да върви по пътя си и да оцелява там, докъдето е стигнал.
Всъщност човек би трябвало (и е длъжен) да се трансформира до тогава, до момента в който стигне до истината. После би трябвало да спре. Защото, както е записано в действията на VII Вселенски събор - същият, който осъжда иконоборството: " Оня, който, откакто е намерил истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата ". Следователно, ето кое е най-трудното: човек да разбере, да усети по кое време да спре да се трансформира. Ако не спре, ще се трансформира от изследовател на истината в конформист. Но в случай че спре, няма ли да стагнира, няма ли да се вкамени, няма ли да почине? Не, тъй като истината не е положение, не е последна спирка, а път, който в никакъв случай не свършва. Във времето истината е точка, само че във вечността е вектор.
Така и Борисов, променяйки се съгласно повелите на времето, се мъчи да убеди и себе си, че е демократ, въпреки да е монарх по душа и в това няма нищо неприятно. Монархизмът е просто тип мнение по въпроса от кое място идва властта и на какъв брой се дели. Монархът желае добросъвестно да носи отговорност за народа, само че не и пред народа. Защото тогава няма да е МОНархия, а ПОЛИархия, която в най-деградиралата си форма се назовава АНархия. А когато не е ясно нито от кое място идва властта, нито на какъв брой се дели, тогава мъчно се носи отговорност за каквото и да било, а обезпечаването на правдивост става извънредно проблематично.
Ако сходен мироглед за трите неща - правдивост, морал и пригодливост - отвън тесния смисъл, подбуден от политическата обстановка, е желал да показа Борисов и даже да не е желал, а единствено да го е мислил или даже единствено да го е чувствал, то тогава можем да кажем, че той мисли като монарх. Дали е монархист? Едва ли. Той е прагматик и знае, че съвършена монархия няма. Дори Юстиниановата симфония в никакъв случай не е съумяла да проработи, макар хилядолетните опити. Знае също, че конституционната и парламентарната монархия не са монархии, тъй като властта не идва откъдето би трябвало и отговорността не е ориентирана накъдето би трябвало. Съвършена монархия няма, с изключение на една - Царството Божие. Но там монархът е от по-друго естество.
Но монархическото мислене е настоящо, даже и да не се отнася до обществено-политическата форма на ръководство. Днес, във времена, когато естествените национални водачи, старите вождове и жреци, бароните, главатарите са се трансформирали в параноични служители, които гледат единствено по какъв начин да съблюдават комплицираните правила на играта, с цел да не изпаднат от софрата, тогава елементарните хора като че ли от ден на ден избират монархическото мислене, въпреки и наметнато с републиканско-демократичен плащ. И ще продължат да го избират, до момента в който властта сякаш произтича от тях, до момента в който някой към момента ги пита за нещо. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Вчера ГЕРБ имаха Национално заседание, само че хайде да го назоваваме " конгрес ", че звучи някак по-партийно и по-монолитно. Главна и привидно единствена задача на Конгреса беше публично да в профил Цветанов, церемониално да постави завършек на неговата ера и предизборно да минимизира резултата от свадите, свързани най-много с неговото име - нали никой не се лъже, че в случай че не беше забъркан той, историята с жилищата надали би се оказала толкоз шумна, толкоз забавна даже и за нашето дребнаво публично мнение? Същинската цел на Конгреса беше да стегне редиците преди изборите и да излъска облика на партията, само че за това ще приказват всички останали. Нас ни интересува друго.
Общият звук в словото на Борисов остави усещане, че махат Цветанов от немай-къде: не че не е потребен за партията, не че няма заслуги към нея, пък и към цялата нация; не че на всички дали своят вот за отстраняването му (вероятно напълно по свое разбиране, след дълъг размисъл и вътрешна борба) той няма да липсва и че в случай че зависеше от персоналното им предпочитание, щяха да го оставят, само че дългът към обществото е над персоналния интерес и самостоятелните чувства; поради натиска на публичното мнение, поради гласа национален, който наказа партиите с дребни дотации, само че на първо място тъй като ГЕРБ имат непоклатими етични стандарти, с които не може да се прави компромис поради никого, Цветанов си потегля, става редови член на първичната си партийна организация и отива да прави Неправителствени организации по въпросите на евроатлантическата сигурност:
- Г-н Цветанов, господин Цветанов! - заситниха след него публицистите с баналния до погнуса въпрос. - А пък вие някой ден ще превърнете ли вашето Неправителствени организации в партия?
- Е, хайде в този момент пък и вие... - с бащинска усмивка им даде Цветанов баналния до погнуса отговор, който в действителност не дава отговор нищо.
Хубаво е господин Цветанов, до момента в който обмисля дали да строи своя партия, да си постави на нощното шкафче една фотография на Лютви Местан. Защото едно е да познаваш персонално структурите, напълно друго е да си " царят " - колкото и добре да ги познаваш, скоро те ще спрат да те познават: по този начин е устроена чистата и светла човешка душа, душата на поданика. Но в този момент изобщо не става дума за бъдещите креативен проекти на Цветан Цветанов.
Бойко Борисов, говорейки за нещо доста съответно - пресичането в зародиш на всевъзможни подмятания за корупция и корист с властта, - повдигна общи и базисни, толкоз общи и базисни тематики, че напряко навлизат в територията на философията: 1. Справедливостта - основна дума и нов закон в ГЕРБ; 2. Моралът - време е да се сътвори етична комисия; 3. Способността да се променяш - тъй като животът е динамичен и който не може да се трансформира времето го изхвърля.
Как вижда Борисов справедливостта? Той споделя по този начин: " Ключовата дума за нас е правдивост и тя би трябвало да се отстоява! Иначе партията няма да я има! " - в смисъл, всеки като сгази лука, следва да си носи следствията и да не маскари фасона на Партията. Това не е тъкмо правдивост, а вътрешнопартийна дисциплинираност. Справедливостта е друго и напълно апропо включва и вътрешнопартийната дисциплинираност. Справедливостта е съвпадението на законите - естествения (съвестта), Божия (десетте заповеди и Евангелието) и човешкия (Конституцията и т.н.). Ако тези закони не се в единодушие, даже единствено на равнище общи правила, тогава няма правдивост. Обърнете внимание обаче, че все пак, в множеството случаи тези закони са в единодушие и популярност Богу!
По въпроса за морала Борисов сподели: " Тъй като обществото гледа партията под лупа и има все по-големи упования към нея, е време да се сътвори етична комисия от " доста почтени и морални хора " - сиреч, в случай че някой от нас сгафи, първо ние да си го заловим, да го разобличим, да се разграничим от него и чак по-късно да го хвърлим на кучетата; по този начин партията ще пребъдва и оттатък членовете си, и оттатък водачите си, с изключение може би единствено на един. Разговорът за морала обаче не свършва тук. Моралът е вродената у индивида дарба да разграничава положително от зло и е в директна връзка с първия от горните закони - естествения (съвестта). Какво значи " етична комисия "? В използвания смисъл това ще да е орган, санкциониращ феномени, които са грозни, макар че официално са законни. Тоест, признава се съществуването на аморални (зли) феномени, само че сами по себе си напълно законни. И това е предстоящо, когато трите закона - естественият, Божият и човешкият - не съответстват. Човешкият закон постоянно е непознат на справедливостта, тъй като пази интереса на оня, който има мощ и власт да го прокара, нищо че е в несъгласие с публичния интерес. Затова, както и различен път сме говорили, върховенството на човешкия закон е противоречива полезност. Затова не е ненужно да има фактори и институции, които стоят над него и го лимитиран - не се ужасявайте: през днешния ден такива са Народното събрание, което може да трансформира законите, и Президентът с прерогативите си да помилва или да постанова несъгласие (което е безусловно бутафорно, само че това е друга тема).
Да поставиш под подозрение достатъчността на закона за възтържествуване на справедливостта и положителното, да си уверен, че постоянно има и е хубаво да има и нещо над закона, което не възцарява беззаконието, а подсигурява законността, бидейки самото то закон и източник на закони - ето това е типично монархическо мислене.
Трето. Борисов сподели, че " животът е доста динамичен, всичко се трансформира и от нас се чака да се променим също. Който може, несъмнено, който не може - времето го изхвърля " - явно се имат поради мощните потоци на конюнктурата: през днешния ден народът харесва едно, на следващия ден - друго; през днешния ден в Европейския съюз на мода е едно, на следващия ден - друго; през днешния ден настояща е ЕНП, само че в случай че на следващия ден Орбан излезе, тогава ще е друго, а човек би трябвало да върви по пътя си и да оцелява там, докъдето е стигнал.
Всъщност човек би трябвало (и е длъжен) да се трансформира до тогава, до момента в който стигне до истината. После би трябвало да спре. Защото, както е записано в действията на VII Вселенски събор - същият, който осъжда иконоборството: " Оня, който, откакто е намерил истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата ". Следователно, ето кое е най-трудното: човек да разбере, да усети по кое време да спре да се трансформира. Ако не спре, ще се трансформира от изследовател на истината в конформист. Но в случай че спре, няма ли да стагнира, няма ли да се вкамени, няма ли да почине? Не, тъй като истината не е положение, не е последна спирка, а път, който в никакъв случай не свършва. Във времето истината е точка, само че във вечността е вектор.
Така и Борисов, променяйки се съгласно повелите на времето, се мъчи да убеди и себе си, че е демократ, въпреки да е монарх по душа и в това няма нищо неприятно. Монархизмът е просто тип мнение по въпроса от кое място идва властта и на какъв брой се дели. Монархът желае добросъвестно да носи отговорност за народа, само че не и пред народа. Защото тогава няма да е МОНархия, а ПОЛИархия, която в най-деградиралата си форма се назовава АНархия. А когато не е ясно нито от кое място идва властта, нито на какъв брой се дели, тогава мъчно се носи отговорност за каквото и да било, а обезпечаването на правдивост става извънредно проблематично.
Ако сходен мироглед за трите неща - правдивост, морал и пригодливост - отвън тесния смисъл, подбуден от политическата обстановка, е желал да показа Борисов и даже да не е желал, а единствено да го е мислил или даже единствено да го е чувствал, то тогава можем да кажем, че той мисли като монарх. Дали е монархист? Едва ли. Той е прагматик и знае, че съвършена монархия няма. Дори Юстиниановата симфония в никакъв случай не е съумяла да проработи, макар хилядолетните опити. Знае също, че конституционната и парламентарната монархия не са монархии, тъй като властта не идва откъдето би трябвало и отговорността не е ориентирана накъдето би трябвало. Съвършена монархия няма, с изключение на една - Царството Божие. Но там монархът е от по-друго естество.
Но монархическото мислене е настоящо, даже и да не се отнася до обществено-политическата форма на ръководство. Днес, във времена, когато естествените национални водачи, старите вождове и жреци, бароните, главатарите са се трансформирали в параноични служители, които гледат единствено по какъв начин да съблюдават комплицираните правила на играта, с цел да не изпаднат от софрата, тогава елементарните хора като че ли от ден на ден избират монархическото мислене, въпреки и наметнато с републиканско-демократичен плащ. И ще продължат да го избират, до момента в който властта сякаш произтича от тях, до момента в който някой към момента ги пита за нещо. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ