В условията на забързаното ни ежедневие здравословното хранене с всеки

В изискванията на забързаното ни всекидневие здравословното хранене с всеки минал ден се трансформира във все по-належащ проблем. Загрижеността на обществото към храните, които употребява, нараства в допълнение.

Съставките на храни и питиета в този момент постоянно се следят от потребителите и множеството хора избират да вечерят в заведенията за хранене, които оферират чиста и здравословна храна на своите гости.

Доктор Бирол Сайгъ от университета „ Бейкоз “ твърди, че хората се хранят най-малко 70 000 пъти през живота си, което значи, че гълтам почти 25-30 тона храна.

“Приемът на храна е освен елементарна ежедневна функционалност, само че и основна част от човешкото здраве и благополучие ”, изяснява Сайгъ, съгласно който маслодайните семена играят жизненоважна роля за нашето хранене.

Тъй като всички живи организми се нуждаят от сила, с цел да оцелеят, мазнините са питателните субстанции, които дават най-вече сила при 9 килокалории на грам.

Трябва да се употребяват растителни масла

Сайгъ акцентира, че 30% от дневния банкет на сила би трябвало да идва от мазнини за здравословна диета. Мазнините обезпечават телесни функционалности, когато се употребяват на целесъобразни равнища. За вярното хранене е належащо да се употребяват препоръчаните равнища на мазнини и да се поддържа този баланс.

За тази цел на аленото месо и месните артикули, съдържащи наситени мазнини, на пълномасленото мляко и млечни артикули, би трябвало да се отделя по-малко място в диетата и да се употребяват най-вече плодови и растителни масла.

В диетата е належащо да се понижи количеството на наситените мазнини и да се усили отмерено количеството на ненаситените мазнини.

Количеството не би трябвало да се надвишава

Освен това Сайгъ твърди, че маслодайните семена (орехи, борови ядки, тиквени семки, бадеми, шам фъстък, сусамово семе, фъстъци, слънчогледови семки) са богати на витамини от В група, минерали, масло и протеини, което допуска, че потреблението на тези храни би трябвало да се обърне внимание поради по-високото им наличие на мазнини спрямо другите храни.

Той показва, че потреблението на една шепа от тези храни дневно е от значително значение за поддържане на здравето.

Сайгъ декларира, че има доста изгоди от мазните храни, като изброява някои от тях:

Храните от растителен генезис не съдържат холестерол, който се намира единствено в храни от скотски генезис. Той също не участва в маслодайните семена като орехи, лешници, бадеми и фъстъци.

Маслина, слънчоглед, сусам, памучно семе, орех, лешник, фъстъци, соя и царевица заемат водещо място в растителните масла.

Увеличаването на омега (n-3) мастни киселини в диетата оказва помощ за попречване на коронарна болест на сърцето. Тези мастни киселини би трябвало да се одобряват с храната. Линоловата киселина (n-6) се съдържа в слънчогледовото масло, царевичното масло, соевото масло и фъстъченото масло.

Линоленова киселина (n-3) се съдържа в зелени листни зеленчуци, соево масло, орехово масло, мазна морска риба и морски блага. Докато n-3 мастните киселини EPA и DHA, въпреки това, се намират във водните артикули и кърмата. Те са нужни и за развиването на ретината и мозъка.

Маслодайните семена са богати на водоразтворими витамини от група В на тиамин (В1), Рибофлавин (В2) ниацин и фолиева киселина, както и на витамин Е, един от мастноразтворимите витамини.

Хемицелулозата е отчасти разтворима пулпа. Намалява вътре колоничното налягане, усилва фекалния размер и оказва помощ за контролиране на кръвната глюкоза и понижаване на серумния холестерол.

Храни с най-високо наличие на целулоза са бобови растения, следвани от маслодайни семена (бадеми, орехи, фъстъци), трици от пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове. Количеството на целулоза в ежедневна диета би трябвало да бъде 25-30 грама.

Диетичната каша е главният съставен елемент на диетичните артикули във връзка с основаването на чувство за задоволеност.

Твърдо черупчените плодове (орехи, лешници, бадеми) са богати на целулоза, което е належащо за действието на храносмилателната система.

Те омекотяват изпражненията, като изтеглят водата и предотвратяват запека.

Заради наличието си на разтворими фибри, те имат позитивно влияние върху здравето във връзка с регулирането на кръвната захар, понижаването на равнищата на холестерола и предпазването от сърдечно-съдови болести.

Витамин Е, който участва в огромни количества в твърдо обгърнатите плодове, работи като капан за свободните радикали в клетъчната мембрана посредством антиоксидантен резултат и предотвратява окисляването на ненаситени мазнини, които са жизненоважни за целостта на клетките.

Този предпазен резултат, който е от значително значение за здравето на всички кафези, също оказва помощ за попречване на доста болести като рак и сърдечно-съдови болести.

Тези храни могат да се употребяват в диетата като опция на храни като месо и яйца за попречване на сърдечно-съдови болести поради високото им енергийно наличие, само че и неналичието на холестерол.

Калият, калцият и магнезият са значими минерали за управление на кръвното налягане.

Поради високото наличие на калий и магнезий, само че ниското наличие на натрий в маслодайните семена, целесъобразната дневна консумация може да бъде ефикасна за надзор на кръвното налягане.

Междувременно пациентите с хипертония би трябвало да употребяват неосолени маслени семена.

Инфо: blitz.bg