В Украйна, където войната продължава, стотици хиляди деца растат в

В Украйна, където войната продължава, стотици хиляди деца порастват в непрекъснат боязън, измежду призрачните пейзажи на опустошени градове, потърпевши от ракетни удари и като всички деца желаят да играят, от време на време това става покрай фронтовата линия. Как наподобяват дните на 11-годишния Вова споделя репортаж на датската социална телевизия.

Като множеството момчета по света Вова обожава да играе футбол. Започва да тренира на три години и половина. Всички тези медали са извоювани от него в шампионати в разнообразни градове.

Всеки ден чака момента, в който топката ще е в краката му на игрището. Но за разлика от множеството момчета по света, Вова живее в град, където се води война - Херсон. Да имаш детство в този град не е елементарно.

" Брат му е добре, не се буди от детонациите. Но Вова се опасява доста. Почти не излиза на открито. Психически му се отразява тежко ", съобщи Инна Посадникова, майка на Вова.

За благополучие намират треньор тъй че момчето да не се отхвърля от обичания спорт.

" Страхуваме се непрекъснато. Затова майките постоянно ги придружаваме до такава степен, всякога ", споделя Инна Посадникова.

" В тези тежки времена това дава и на децата, и на родителите малко наслада и отдих от войната ", споделя Ихор Псурцев, треньор.

" Трябва да даваш положителни пасове, да финтираш останалите и да биеш добре. Най-важното е да си прецизен ", споделя Вова.

Но войната, която се води наоколо, не стопира.

" На всяка подготовка чуваме детонации. Ако е мощна и е наоколо, знаем, че е от нашите. Но в случай че идва оттова - знам, че е към нас ", споделя още Вова.

Преди войната са упражнявали 25 деца. Сега са останали малко от тях.

" Играл съм в този клуб седем години и половина. Децата ми липсват ", споделя Вова.

Треньорът се надява, че тук е бъдещето на украинския футбол. А Вова има една фантазия. Да играе в националния тим на Украйна. И от това малко игрище покрай фронта стартира пътят, който го води към нея.