България не подкрепи трибунала в Хага срещу Путин
Нашата страна е измежду четирите членки на Европейски Съюз, които не са подкрепили самодейността
Тридесет и шест страни, главно от Европа, се причислиха към специфичен арбитражен съд за гонене на съветския президент Владимир Путин за закононарушението експанзия против Украйна. България е измежду четирите членки на Европейски Съюз, които не са подкрепили самодейността. Трибуналът ще бъде основан в нидерландския град Хага, заяви " ".
Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Англия.
Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски страни измежду подписалите.
Европейският съюз също поддържа самодейността, макар че четири страни членки - България, Унгария, Малта и Словакия - не се причислиха към резолюцията.
Съвместният ангажимент беше официализиран на 15 май по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа - организация за отбрана на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнота, оставена от Международния углавен съд (МНС).
Министрите утвърдиха резолюция, определяща структурата и функционалностите на управителния комитет, който ще следи работата на трибунала. Сред дилемите му ще бъдат одобрение на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да почитат независимостта на правосъдния развой.
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който взе участие в церемонията, дефинира момента като " точката, от която няма връщане " в дългогодишното търсене на отговорност. " Специалният арбитражен съд се трансформира в юридическа действителност. Малцина имаха вяра, че този ден ще настъпи. Но той настъпи ", написа Сибиха в обществените мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси против водачите на нацистка Германия. " Путин постоянно е желал да остане в историята. И този арбитражен съд ще му помогне да реализира това. Той ще остане в историята като нарушител ", добави украинският топ посланик.
Липсата на интензивно присъединяване на Съединени американски щати при президента Доналд Тръмп провокира опасения по отношение на финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за спокойно съглашение сред Украйна и Русия също породиха подозрения към главната цел на трибунала, откакто план от предходната година предвиждаше допустима необятна прошка за военни закононарушения.
Тридесет и шест страни, главно от Европа, се причислиха към специфичен арбитражен съд за гонене на съветския президент Владимир Путин за закононарушението експанзия против Украйна. България е измежду четирите членки на Европейски Съюз, които не са подкрепили самодейността. Трибуналът ще бъде основан в нидерландския град Хага, заяви " ".
Резолюцията беше подписана от Андора, Австрия, Белгия, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Молдова, Монако, Черна гора, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Украйна и Англия.
Австралия и Коста Рика са единствените неевропейски страни измежду подписалите.
Европейският съюз също поддържа самодейността, макар че четири страни членки - България, Унгария, Малта и Словакия - не се причислиха към резолюцията.
Съвместният ангажимент беше официализиран на 15 май по време на годишната среща на външните министри на Съвета на Европа - организация за отбрана на човешките права, която пое водеща роля в опита да бъде запълнена юридическата празнота, оставена от Международния углавен съд (МНС).
Министрите утвърдиха резолюция, определяща структурата и функционалностите на управителния комитет, който ще следи работата на трибунала. Сред дилемите му ще бъдат одобрение на годишния бюджет, приемане на вътрешни правила и избор на съдии и прокурори. Държавите се ангажират да почитат независимостта на правосъдния развой.
Украинският външен министър Андрий Сибиха, който взе участие в церемонията, дефинира момента като " точката, от която няма връщане " в дългогодишното търсене на отговорност. " Специалният арбитражен съд се трансформира в юридическа действителност. Малцина имаха вяра, че този ден ще настъпи. Но той настъпи ", написа Сибиха в обществените мрежи, правейки паралел с Нюрнбергските процеси против водачите на нацистка Германия. " Путин постоянно е желал да остане в историята. И този арбитражен съд ще му помогне да реализира това. Той ще остане в историята като нарушител ", добави украинският топ посланик.
Липсата на интензивно присъединяване на Съединени американски щати при президента Доналд Тръмп провокира опасения по отношение на финансирането. Опитите на Тръмп да посредничи за спокойно съглашение сред Украйна и Русия също породиха подозрения към главната цел на трибунала, откакто план от предходната година предвиждаше допустима необятна прошка за военни закононарушения.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ