Мъжете могат да бъдат дебели, стари и дори мърляви. А жените?
В учебно заведение назовават едно мое познато 15-годишно момиче „ поничка “.
Най-противни са ѝ часовете по физическо, когато целият клас дюдюка, наслаждавайки се на всеки неин пропуск.
Това момиче не е дебело. То просто е малко по-едро, в сравнение с очевидно е признато в учебното заведение им за най-красивите и стройните.
Представям си какъв брой е унизително, когато изгубилите човешки образ пубери – кой знае за какво, постоянно момчета – крещят с цялостно гърло, че имаш огромен гъз. И се „ майтапят “ по въпроса (можете да си визиите равнището на остроумие).
Тези надарени деца ще станат възрастни. Които, несъмнено, към този момент са се научили да не споделят на глас всичко, което мислят, само че действително си остават същите варвари.
Момчетата, които са обиждали девойки, стават мъже. И считат, че имат право да ни съдят за това по какъв начин изглеждаме.
През лятото във вестник „ Гардиан “ се появи публикация на една англичанка, на която един мъж споделил – към този момент съвсем в леглото – че е „ прекомерно остаряла “ за него.
Всеки човек може да бъде прекомерно остарял за някого. Или прекомерно млад. Или слаб, или пълен.
Същността е в това, че когато един мъж споделя на жена, че е „ остаряла “, той преднамерено желае да я обиди. За дамите да си остаряла е присъда. И всички знаем това, колкото и да е неуместно.
Мъжете са жестоки. Дори когато се пробват да ни обичат, отново са жестоки.
Помня по какъв начин момчетата в учебно заведение „ ухажваха “ най-хубавите девойки – те ги тормозеха. В класа ни имаше една Катя – невероятна хубавица. И просто не можех да схвана за какво съучениците се издевават над нея. Докато една обща другарка не ме погледна учудено и не разясни, че всички са влюбени в нея.
И до през днешния ден не мога да схвана къде е смисълът в това. Ако си грозна – унижават те. Ако си красива – отново те унижават.
Отлично помня по какъв начин в първи гимназиален клас един младеж ни мъчеше с моята другарка. Когато за следващ път ни докара до сълзи, се оплакахме на учителката. А тя, знаете ли, се умили и ни сподели, че му харесваме. Това ми беше първият урок на тематика „ в случай че мъжът те харесва, ще боли “.
Но аз направих по този начин, както ме е учил тате. Наговорих се с приятелката и натупахме момчето. Повече не ни пипна. Надявам се, че си научи урока.
Вероятно и до през днешния ден върша по този начин – в случай че ме наскърбяват, боря се.
Не мога да си побера в главата за какво би трябвало да понасям тормоз единствено по тази причина, че обществото насърчава мъжете да се трансформират в троглодити.
Жените и по този начин губят прекалено много време и сили, с цел да се трансфорат в обект, който удовлетворява мъжа.
Всички съдят тези кифли, които си поставят силикон в устните и гърдите и носят всевъзможни розови парцалки с рюшчета и пайети.
Хайде почтено обаче: тези девойки са такива, каквито желаят да ги видят мъжете. Може би те трансформират мъжките мечти в подигравка. Но това напълно не е смешно – това е покруса. Защото дамите са докарани до обезсърчение от мъжките условия към тяхната осанка. Може би в учебно заведение са наричали тези дами понички. И в този момент те се пробват да създадат по този начин, че повече никой да не ги наскърбява. Те са жертви.
Всички ние сме жертви на тези строги като криминален кодекс показа на мъжете за женската хубост. Уважаваме ги и ги насърчаваме.
Има филми, сериали и шоупрограми за това по какъв начин имало едно време едно дебело момиче с очила. То било мъдро, само че никой не го обичал. А след това отслабнала, поставила си контактни лещи – и внезапно всички разбрали какъв брой е чудесна. При това мигновено всички не помнят за мозъка й, като че ли това няма значение. Поуката е прелестна: плюем ние на твоя мозък, значимото е да си слаба и фризирана. И тогава ще направиш същинска кариера – ще се омъжиш.
Познавам едно момиче, което стана анорексичка, единствено тъй като приятелят й непрекъснато ръмжеше, че е надебеляла. Всъщност не напълно „ единствено тъй като “ - той си беше ужасяващ и намерено я пренебрегваше и потискаше. В последна сметка тя към този момент дълги години лекува следствията от изтощението и психическото разстройство.
Още не съм срещала нито един мъж, който би се довел до такова положение единствено по тази причина, че приятелката му е споделила „ Дебел си “. Напротив. Мъжете разхождат гордо коремите и гушите си. Самочувствието им е забележително. Познавам неколцина, чиято известност не понижа даже тогава, когато тежаха 130 кг. И никой не ги назова нито понички, нито свине.
Мъжете могат да бъдат дебели, остарели и даже мърляви – и все пак в тях ще се влюбват, с тях ще спят, ще ги обичат.
Жените също могат по този начин, само че се опасяват. Те не се съмняват, че да имаш мъж, който след 10 години подло ще те захвърли поради по-млада и слаба госпожица, е по-добре, в сравнение с да се съпротивляваш на тези фашистки искания.
- А ти им плесни един – споделям на петнайсетгодишната си позната.
Тя недоумява. Тази мисъл не й е идвала в главата. Тя просто се е примирила. С това, че е „ поничка “ и че я санкционират за това. Иска да отслабне – поради тези маймуни. Така е по-лесно. Ще стане слаба – и всички ще стартират да й се възхищават. Така си мисли.
Но мозъкът й към този момент е засегнат. Душата – отровена. Да допуснем, че отслабне – въпреки всичко цялостен живот ще си знае, че два кг „ наднормено “ тегло, и мъжете отново ще стартират да се издевават.
Бедата е в това, че одобряваме съществуващия порядък. Мъжът би трябвало да е грубиянин и тиранин, дамата – слаба и нежна, ами по този начин да бъде. Явно е по-лесно да се живее в този призрачен сън, в сравнение с да размахаш юмруци два-три пъти (буквално или фигуративно).
Момичета, единствено не забравяйте да свиквате с това възхитително прекарване – желанието първо да си издращиш лицето, а след това да се самоубиеш, когато не можеш да си закопчаеш дънките. Струва си. Защото колкото повече се ненавиждате, толкоз повече нараства шансът ви да се омъжите за мъж, който ще ви цени съвсем толкоз високо, колкото и обичания си суперплосък тв приемник.
Ама какви ги дрънча? Та по този начин живеят всички.
Арина Холина, Сноб.ру
