В училищата трябва да дадем на децата не само образование,

В учебните заведения би трябвало да дадем на децата освен обучение, само че и здравна просвета, добавя лекарят

На 7 април отбелязахме Световния ден на здравето, на който честват всички работещи в областта на опазването на здравето.

Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ доктор и член на УС на БЛС

Д-р Николова, какво се промени през последната година за вас, персоналните лекари и в опазването на здравето като цяло?

Увеличиха се средствата за доболничната помощ, като опит да се обърне пирамидата в опазването на здравето, както е в другите страни. Стъпка в тази посока е опцията да се прави ядрено- магнитен резонанс в доболничната помощ като се облекчи режима. Досега трябваше питане всякога до Здравната каса, а в този момент се отпускат избран брой посоки, без да е нужно да се желае позволение за всяко едно проучване и за всеки човек поотделно. Това е стъпка в вярната посока.

Разшири се и размера на активността във връзка с профилактиката, посредством смяна на Наредба № 8, със съдействието и предложенията на Национално съдружие на общопрактикуващите лекари и Български лекарски съюз. Пакетът е по-широк и с по-големи благоприятни условия за профилактика, изключително скрининг на обществено значими болести като рак на дебелото черво, на гърдата, на простатата и други.

Именно това е ключът - предварителна защита и профилактика на болесттите, както и посредством ваксини.

Българинът обаче неглижира профилактичните прегледи

Хората с изключение на права, имат и отговорности. Всеки би трябвало да има уговорката да се грижи за здравето си. В същото време обаче това е и ангажимент на страната, освен на нас, общопрактикуващите лекари. Няма дейна роля на страната.

Непрекъснато се популяризират доста неща, само че не се популяризира профилактиката, имунизациите и здравословния метод на живот. Говорим за въвеждането на еврото, само че не и за високата смъртност от сърдечносъдови и онкологични болести.

Няма държавна политика. Затова сме предложили да има непрекъснати рекламни и информационни акции, с цел да стигнем до хората. Те постоянно са недоверчиви към специалистите, само че са податливи на информацията, която е в медиите.

В българина е по-голям страха от имунизацията, в сравнение с от болестта. Това е абсурд. Затова би трябвало непрекъсната връзка през медиите и разнообразни осведомителни канали на разнообразни държавни акции – за имунизациите, за профилактиката на раковите и сърдечносъдовите болести, въобще на здравословния метод на живот.

Говорим ли на тинейджърите за полова просвета и здраве, за тютюнопушене и електронните устройства - тематики, доста настоящи сега? Никой не споделя, че нашите деца са обездвижени, че не се хранят здравословно.

32-о учебно заведение ме предложения да изнеса сказка за верния метод на хранене, за наднорменото тегло.Това не би трябвало да е кампанийно. Освен обучение би трябвало да дадем на децата и здравна просвета. Редно е да стигнем до подрастващите, точно когато нездравословните привички още не са толкоз вкоренени. Едно е на един младеж в този момент да му се изясни вредата от тютюнопушенето и наднорменото тегло, в сравнение с 40-50 години. Защо би трябвало да открием рак на белия дроб на пациента или да направи инфаркт, с цел да спре да пуши.

Тютюнопушенето е голям проблем у нас. Както казахте, на младите е редно да се изясни още в този момент, че това е извънредно нездравословен за здравето табиет. Но какво вършим със върлите пушачи, които даже и при инфаркт не отхвърлят цигарите, с хората, които имат проблем с алкохола и пият всеки ден?

Когато един човек не може да се откаже от нездравословен табиет, би трябвало да му дадем някакъв тип опция. Безалкохолна бира, в случай че обича това пиво да вземем за пример. Ако е върл пушач, да премине изцяло на бездимна опция, без горене. Както е споделил Майкъл Ръсел хората се пристрастяват към никотина, само че умират от катраните. А те, дружно с всички най-вредни и канцерогенни субстанции, се образуват точно при горенето на тютюна. Затова бездимните алтеративи са по-малко рисков вид. При устройствата за нагряване на тютюн няма горене, няма пушек и затова по-малко нездравословни канцерогенни субстанции. Те въпреки това отстраняват и пасивното пушене.

Ако се откажем от нездравословните рискови фактори или понижим вредата от тях, кои привички могат да удължат живота ни или казано по различен метод - кои „ медикаменти “ отвън аптеките могат да подобрят здравето ни?

Както е споделил Хипократ - моята храна е моето лекарство. Начинът на хранене дефинира значително и здравето ни. Трябва да се храним с повече плодове и зеленчуци, с по-малко мазни храни, да се ограничи количеството, тъй като човек се храни, с цел да живее, а не живее, с цел да се храни. Да се разхождаме навън, имаме чудесна природа и не се възползваме от нея, да дишаме чист въздух, да спортуваме всеки ден, да понижим напрежението, да имаме пълностоен сън.

За българина почивката значи да преяде събота и неделя, да се напие, да стои в задименото заведение цяла нощ и да спи до обяд.Това не разтоварва организма.

100-годишна междинна дълготрайност на живота допустима ли е и по кое време?

Тогава, когато човек стартира да осъзнава, че животът е подарък, който в никакъв случай повече няма да получи. Това е най-ценното нещо, което той има и би трябвало да прави всичко допустимо да го запази. Да се храни здравословно, да няма нездравословни привички, да върви постоянно на профилактични прегледи, да знае равнищата на кръвното си налягане и на кръвната захар,на липидите, да се движи, да спортува, да заобикаля напрежението.

Това усъвършенства качеството на живот. Не е въпросът единствено да стигнем 100 години, а да ги живеем пълноценно.