В Турция сега се ражда една съвсем нова страна. Създават

В Турция в този момент се ражда една напълно нова страна. Създават я париите, които до неотдавна са обитавали жилища с ламаринени покриви, а в този момент се настаняват в жилищните блокове. Бившите роби, както и новобогаташите, са новото болшинство в страната. Те се усещат демократично легитимирани и в личните си очи имат цялостното право да господстват еднолично и безусловно. Те нито имат жанр, нито имидж, който биха рискували да изгубят.

Зад кулисите обаче Турция постоянно е била и си остава страната на суровите порядки: тя не се е колебаела да употребява брутална мощ против арменците и кюрдите, против политически инакомислещите и против алевитското малцинство. Тези порядки са били толерирани и от елита в обществото. Елит, който е бил защитаван и насърчаван във всяко отношение и комуто се е падала доминантната роля в турското общество. Словесен израз на тази доминация стана да се приказва на „ ти “ – на всички тези, които заради ниските си приходи или ниското си обучение се постановяваше да бъдат дирижирани. Днес същото това „ ти “ господства в цялата страна, то е станало представително за болшинството.

Турция през днешния ден е страна на селяците – на оня нравствен пролетариат, чийто недодялани порядки и държание заслужават пренебрежение.

Въстанието на Анадола тече с цялостна мощ. Това е придвижването на тези, които са се чувствали ощетени. На тях в този момент им показват османското минало, което нерядко е било обвързвано с кървави злодеяния и апетит, като времена на искра и напредък. А рафинираните турци от елита, които имат съвременни възгледи и прогресивни идеали, се показват като непознати същества без еднаквост – както едно време космополитът е бил считан за зложелател на всичко национално. Но тъкмо този турски хайлайф е в положение да играе ролята на медиатор сред ислямските обичаи и модернизма на Кемал Ататюрк.

(Със съкращения)