Портата на Плутон: Древната врата към един все още смъртоносен подземен свят
В Турция има място, където от земята излизат странни изпарения, които античните гърци и римляни са употребявали в ритуалите си към боговете на подземния свят. Това място, известно като Портата на Плутон, е смъртоносната граница сред два свята.
Вратата на Плутон е превъзходен образец за плутонион – набожен храм, отдаден на господ Плутон (първоначално Хадес, само че в последна сметка името става синоним на самия под земята свят). Той е преоткрит край град Памуккале в Югозападна Турция през 2013 година, откакто италиански археолози наблюдават маршрута на термален извор.
Според историческите източници се знае, че тази врата към Ада се намира някъде в Хиераполис, който е учреден през 190 година прочие н. е. от Евмен II, цар на Пергамон. Градът е бил оживено място, известно като център за лекуване, защото лекарите вярвали, че термалните извори, които излизат от недрата му, имат лечебни свойства, които могат да излекуват болните и да облекчат тези с хронични недоволства. В последна сметка градът е подарен на Римската република след гибелта на последния цар на Пергамон Аталид през 133 година прочие н. е.
Въпреки че по-късно Хиераполис изиграва значима роля за разпространяването на християнството през I в. от н. е., храмът на Плутон остава място, където античните хора могат да поддържат връзка с хтоничните богове – боговете на подземния свят.
Храмът бил издигнат с врата и заобикаляща го сцена, която водела към самата пещера. На посетителите било неразрешено да влизат във вътрешността, само че те можели да седят на издигнати седалки и да следят работата на жреците, които при изгрев слънце водели бикове през арената към портата – там животните след къса битка и бързо умирали, до момента в който жреците оставали невредими.
Посетителите можели даже сами да вземат участие в този обред: те можели да си купят дребни животни (с приходите от които се подпомагала издръжката на храма по същия метод, както в един актуален музеен магазин за сувенири), които по-късно да пуснат на арената. След като попадали в нея, животните се поддавали на хадейския мирис на гибелта – оставяйки феновете озадачени и изумени.
За това споделя Страбон, прочут гръцки географ, мъдрец и странник, който твърди: „ Това пространство е изпълнено с толкоз мъглива и гъста пара, че човек едвам вижда земята. Всяко животно, което премине вътре, умира неотложно. Хвърлих там врабчета и те незабавно паднаха и умряха. “
Археологически доказателства сочат, че „ вратата “ е функционирала до 4 век сл. н. е., само че и по-късно мястото е спорадично се е посещавало през идващите два века. Храмът е опустошен през 6 век от н. е. от трусове.
Тези смърти са породени от газовете, които съпътстват термалните води, излизащи от цепнатина в пещерата. През 2018 година откриватели изследват този газ – вулканичен въглероден диоксид (CO2) – и откриват, че концентрацията му в атмосферата варира според от това какъв брой близо се намирате до входа. В арената, където животните са били принасяни в жертва, равнището на CO2 може да бъде сред 4 и 53% според от това какъв брой близо сте до входа на пещерата и от височината ви над земната повърхнина.
Колкото по-близо сте до пода, толкоз по-силна е била концентрацията. По създание, изпаренията образуват езеро от невидими токсични газове и са толкоз мощни, че могат да убият човек в границите на една минута, откакто е изложен на въздействието им.
Въпреки това излагането на въглероден диоксид в заобикалящата ги атмосфера ги е карало да са малко надрусани и от време на време да халюцинират.
