България е на второ място в Европа по недостиг на вода
В цяла Европа се появяват ограничения за ограничение на потреблението на вода заради продължаващата суша. Използването на водата за битови потребности нараства най-бързо, изключително в развитите страни.
По данни на Националното географско сдружение, от селското стопанство и индустрията добиваме осем пъти повече вода, в сравнение с преди един век.
Организацията с нестопанска цел си партнира с Университета в Утрехт, Нидерландия, с цел да създаде.
Интерактивният инструмент цели да покаже местата с дефицит на вода, където търсенето надвишава възобновимите водни запаси.
От европейските страни Италия е с максимален дефицит на вода. По източното крайбрежие дефицитът е възлизал на 1,5 кубични км. вода. Напояването и индустрията се сблъскват с най-големите дефицити.
През 2022 година Италия беше наранена от най-тежката суша от 70 години насам. И в този момент, тя е изправена пред година на слаби превалявания от дъжд и сняг. Езерата и реките в страната пресъхват, което поражда страхове измежду земеделските стопани.
България е на второ място по дефицит на вода - 1,2 куб. км. Това се дължи на огромното промишлено търсене.
Водната рецесия е резултат от незавършени планове за язовири и дългогодишно източване на питейна вода за промишлени потребности, което постоянно води до сезонни правила за жителите.
Малта, южна и източна Испания, южна Португалия също се сблъскват с липса на вода. Изменението на климата и повишението на морското ниво са най-големите закани за Малта, които заплашват да изчерпят 16 % от подземните й води през идващите 80 години.
Междувременно Испания е в дълготрайна суша, която унищожава реколтата от края на 2022 година насам.
Френският президент Еманюел Макрон неотдавна показа проект за битка с водната рецесия във Франция , откакто страната му се сблъска с рекорден интервал без дъжд, а в това време избухнаха бурни митинги поради водните запаси.
Повече от една трета от популацията на света живее в изискванията на дефицит на вода, което значи, че търсенето на вода надвишава възобновимите доставки.
До 2025 година този брой може да нарасне до половината от международното население , съгласно Организация на обединените нации.
Това се дължи на разнообразни фактори, в това число изменението на климата, повишаването и разпределението на популацията, бързото развиване на градовете, замърсяването, разрушената инфраструктура и неприятното ръководство на водните запаси .
Изменението на климата загрява въздуха и изсушава почвата, което способства за засушаването. Дъждът се концентрира в проливни дъждове, които почвата не може да поеме. Засушаванията принуждават да разчитаме на подпочвените води, които на доста места се изпомпват по-бързо, в сравнение с се възвръщат.
Месеците на засушаване пораждат опасения за дефицит на храна в Южна Европа, като изключително застрашени са плодовете и зърнените култури.
Промишлените предприятия се нуждаят от вода, с цел да създават всичко - от химикали до хартия, а въглищните и атомните електроцентрали се нуждаят от големи количества за изстудяване. В развитите страни потреблението на вода за битови потребности е доста по-високо, защото първокласни артикули като тревни площи и басейни изразходват големи количества вода.
Селскостопанските региони и градовете са едни от най-големите " виновници " за дефицит на вода в международен мащаб.
В Индия се постанова да се изпомпват повече подпочвени води от всяка друга страна, основно за напояване. Пакистан и елементи от североизточен Китай също са изправени пред огромен дефицит на вода.
Япония се е сблъсквала с сходни проблеми в предишното, защото през 60-те години на предишния век фабриките са изчерпали подпочвените води. Страната наложи ограничавания върху изпомпването на подпочвени води и построи язовири и резервоари.
Регулирането на потреблението на вода в селското стопанство и индустрията може да помогне за превъзмогване дефицита на вода и да подсигурява, че има задоволително вода за главните потребности на общностите.
Потреблението на вода за битови потребности е един от методите, които могат да бъдат следени най-лесно, изключително в стопански развитите страни. Някои от методите, по които това може да се реализира, са да се забрани потреблението на плувни басейни и тревни площи.
По данни на Националното географско сдружение, от селското стопанство и индустрията добиваме осем пъти повече вода, в сравнение с преди един век.
Организацията с нестопанска цел си партнира с Университета в Утрехт, Нидерландия, с цел да създаде.
Интерактивният инструмент цели да покаже местата с дефицит на вода, където търсенето надвишава възобновимите водни запаси.
От европейските страни Италия е с максимален дефицит на вода. По източното крайбрежие дефицитът е възлизал на 1,5 кубични км. вода. Напояването и индустрията се сблъскват с най-големите дефицити.
През 2022 година Италия беше наранена от най-тежката суша от 70 години насам. И в този момент, тя е изправена пред година на слаби превалявания от дъжд и сняг. Езерата и реките в страната пресъхват, което поражда страхове измежду земеделските стопани.
България е на второ място по дефицит на вода - 1,2 куб. км. Това се дължи на огромното промишлено търсене.
Водната рецесия е резултат от незавършени планове за язовири и дългогодишно източване на питейна вода за промишлени потребности, което постоянно води до сезонни правила за жителите.
Малта, южна и източна Испания, южна Португалия също се сблъскват с липса на вода. Изменението на климата и повишението на морското ниво са най-големите закани за Малта, които заплашват да изчерпят 16 % от подземните й води през идващите 80 години.
Междувременно Испания е в дълготрайна суша, която унищожава реколтата от края на 2022 година насам.
Френският президент Еманюел Макрон неотдавна показа проект за битка с водната рецесия във Франция , откакто страната му се сблъска с рекорден интервал без дъжд, а в това време избухнаха бурни митинги поради водните запаси.
Повече от една трета от популацията на света живее в изискванията на дефицит на вода, което значи, че търсенето на вода надвишава възобновимите доставки.
До 2025 година този брой може да нарасне до половината от международното население , съгласно Организация на обединените нации.
Това се дължи на разнообразни фактори, в това число изменението на климата, повишаването и разпределението на популацията, бързото развиване на градовете, замърсяването, разрушената инфраструктура и неприятното ръководство на водните запаси .
Изменението на климата загрява въздуха и изсушава почвата, което способства за засушаването. Дъждът се концентрира в проливни дъждове, които почвата не може да поеме. Засушаванията принуждават да разчитаме на подпочвените води, които на доста места се изпомпват по-бързо, в сравнение с се възвръщат.
Месеците на засушаване пораждат опасения за дефицит на храна в Южна Европа, като изключително застрашени са плодовете и зърнените култури.
Промишлените предприятия се нуждаят от вода, с цел да създават всичко - от химикали до хартия, а въглищните и атомните електроцентрали се нуждаят от големи количества за изстудяване. В развитите страни потреблението на вода за битови потребности е доста по-високо, защото първокласни артикули като тревни площи и басейни изразходват големи количества вода.
Селскостопанските региони и градовете са едни от най-големите " виновници " за дефицит на вода в международен мащаб.
В Индия се постанова да се изпомпват повече подпочвени води от всяка друга страна, основно за напояване. Пакистан и елементи от североизточен Китай също са изправени пред огромен дефицит на вода.
Япония се е сблъсквала с сходни проблеми в предишното, защото през 60-те години на предишния век фабриките са изчерпали подпочвените води. Страната наложи ограничавания върху изпомпването на подпочвени води и построи язовири и резервоари.
Регулирането на потреблението на вода в селското стопанство и индустрията може да помогне за превъзмогване дефицита на вода и да подсигурява, че има задоволително вода за главните потребности на общностите.
Потреблението на вода за битови потребности е един от методите, които могат да бъдат следени най-лесно, изключително в стопански развитите страни. Някои от методите, по които това може да се реализира, са да се забрани потреблението на плувни басейни и тревни площи.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ