Дълго се колебаех дали изобщо трябва да пиша за този

Дълго се колебаех дали въобще би трябвало да пиша за този случай. Защото, всъщност, това е детска градина. Детска градина на най-високо равнище – с дизайнерски чинии и упоритости за избавяне на света. Но от време на време такава детска градина споделя повече за положението на нашето съвремие, в сравнение с който и да е стратегически документ.

Място на събитието бе фамозният с неприятната си известност Световен стопански конгрес (WEF) в Давос. Сцена е тържествената вечеря на световните водачи, проведена не от кого да е, а от самия Лари Финк – главен изпълнителен шеф на BlackRock. Поканените посетители са държавни глави, високопоставени лица и представители на финансовия хайлайф.

И по средата на вечерята се изправя министърът на търговията на Съединени американски щати Хауърд Лътник и споделя неща, които просто не се приказват в т акъв  кръг. Неща, които преди време биха били изцяло естествени, само че през днешния ден са разкол в една Европа, която е  дег р пъкъл ирала  назад към времената на Просвещението – поради морално опиянените си елити. Или,  казано по-точно, поради кръстоносни те  фанатици, войнолюбци, следвани от орди добре платени опортюнисти и кариеристи.

Войнстващият министър на Тръмп подлага на критика Европа. Остро. Неговите изказвания са:

-  светът би трябвало да се концентрира повече върху въглищата, в сравнение с върху възобновимите енергийни източници ;

-  Европа е в стопански крах .

Все неуместни истини, съгласно мене. Но даже за тези, които виждат нещата по друг метод, а това би трябвало да бъдат лица, отворени за дебат и аргументи, които да бъдат обсъждани и по-късно опровергавани.

Те обаче са отвикнали от това.  Живеят в тоталитарно положение на духа. Създали са общество, което не позволява рецензия, общество, в което подозрението или даже дискусията  вече  се смятат за „ отказване “. Няма полемика. Вместо това – има драма.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард демонстративно напуща вечерята. Ал Гор освирква американеца. Вечерята е прекратена. Десертът е пропуснат. Катастрофален дипломатически гърмеж на вечеря с изтънчен порцелан. И човек се чуди: Какво се е случило с положителната остаряла просвета на дебатите?

Тънка сензитивна кожа – до степен на самопародия

Тази сцена е емблематична за един нов, притеснителен модел.  Днес всеки, който показва неловко мнение пред „ елитни “ кръгове  – било то по отношение на силата, климата, миграцията или икономическите действителности, вместо да разчита на добре обосновани контрааргументи,  чака честен остракизъм. Критиката към този момент не се опровергава – тя се очерня. Критиката бива отхвърляна,   канцелирана.  А  критикът бива нападнат ad hominem – или, казано по-малко учтиво: бива нападан.

Напускането на Лагард не е гаф, а израз на духа на времето:  Всеки, който н е е склонен с  открития разказ, който се отклонява от катехизиса на червено-зелено-будните, нарушава реда.   А всеки, който нарушава реда, бива изолиран.  И не става въпрос за истината, за комфортен консенсус. За възприятието да си на вярната страна – морално. За какво в действителност става въпрос? За зоната на комфорт на мощните.

Разбира се,  това, че един държавен секретар на Съединени американски щати пледира в интерес на въглищата тъкмо в Давос, е най-голямата провокация за почитателите на  „ климатичната вяра “ .  Използвам този претрупан термин, защото тъкмо този случай ясно разкрива, че това в действителност е „ вяра “. Иначе би било съвършената опция за изложение на изрично противоречие, вместо афектирано отдръпване или възмутено освиркване; би бил подобаващият миг за изтъкване на обстоятелства, причини, числа, вместо раздразнително оттегляне. Този жанр на връзка може да е подобаващ за неща през междучасието в един учебен двор, само че не и за коридорите на Европейската централна банка.

Европа в ролята на дива

Може да мислите каквото си желаете за Хауърд Лътник. Но той ясно сподели: нервите са опънати.  Европейската стопанска система е в положение на свободно рухване, самоналоженият енергиен поврат води до рекордно високи равнища на цените на електрическата енергия, до загуби от пренасяне на индустриални мощности и до намаляване на благосъстоянието.

Алергичната реакция към диагнозата му демонстрира, че самочувствието на елитите стартира да се разпада. Нервите им са изопнати. Те виждат по какъв начин климатичната им мантра се изплъзва. Ако Лътник беше приказвал явни нелепости, щяха да му се подсмихват безшумно. Ако не беше компетентен, щяха да го опровергаят с възприятие на предимство. Фактът на бягството, демонстрира, че е засегнал сензитивна точка. Или, както би казал