В циничната игра на Лукашенко с мигрантите късата клечка изтеглиха

В циничната игра на Лукашенко с мигрантите късата съчка изтеглиха точно хората, заклещени на границата с Полша. В сегашната рецесия със страшна мощ лъсна и лицемерието на Варшава, написа в коментара си Барбара Везел.

Взривоопасно: на полско-беларуската граница

На полско-беларуската граница към този момент се чуват и изстрели. Не е огромна изненада, откакто там патрулират млади войничета, който са се клели непременно да пазят родната граница. Тези епизодични изстрели по границата сред две настръхнали страни могат обаче доста бързо да разпалят същински пожар. Този спор като под лупа демонстрира както слабостите на Европа, по този начин и циничната жадност за политическо превъзходство освен на Русия и Беларус, само че и на еврочленката Полша.

Слабостта на Европейски Съюз

През 2015 година вълната от бежанци оголи разломите в Европа и от този момент в Брюксел бежанската политика е най-отровната европейска запарка., правото на политическо леговище и общото европейско законодателство по тези въпроси се водят даже по-ожесточено, в сравнение с за парите, за опазването на климата и за всичко останало, което отваря траншеи сред страните членки. Колко ли опита за основаване на общи правила към този момент се провалиха? Кой има право да влиза в Европейски Съюз? Кой се употребява от протекция като политически бежанец? На кого се дава краткотрайно леговище? Кои страни да одобряват бежанците и в каква бройка, какви обществени помощи им се поставят? Караниците към всичко това не престават.
Редакцията предлага
В мига, когато в дневния ред влезе тематиката за бежанците, политиците нахлузват идеологическите си тъмни очила, а диригентската палка сграбчва национализмът. И дано никой не се пробва да се крие зад тила на " Брюксел “, апелирам! Защото до политическия неуспех, който следим сега, се стигна само в следствие от злонамереността на страните членки. Особено две от тях настойчиво блокираха постигането на каквито и да било компромисни решения или стъпки напред:.

Като имаме поради това, сегашните молби от Варшава за европейска помощ явно не се оказват нищо друго, с изключение на искане на пари, с цел да се издигне стена по границата с Беларус. Бежанците, които са заклещени на тази граница, няма по какъв начин да бъдат признати и разпределени сред страните от Европейски Съюз – и това е по този начин точно по виновност на Полша., че в този момент просто няма право да чака помощ от съседите.

Цинизмът на Москва и Минск

Но има и още нещо. На кого първи му хрумна концепцията да употребява бежанците като един тип пушечно месо в самобитната хибридна война против Европа – на властелина в Кремъл или на диктатора в Минск? Коварната измама на тази концепция като че ли подхожда повече на, в сравнение с все по-непохватния и все по-брутален стопанин на Беларус. Представяме си и тънката усмивчица на съветския външен министър Сергей Лавров, който ни подсеща, че Европейски Съюз можел да се откупи и да спре напора на бежанци по беларуско-полската граница по същия метод, по който го стори посредством договорката с Турция. Опитният политически състезател Лавров добре познава слабостите на съперника.

Колкото до Лукашенко – сега той разполага с първокачествен инструмент за изнудване. И бълха го ухапала от обвиняванията, че се отнася безчовечно към бежанците и върти търговия с хора в мафиотски жанр. Той по този начин или другояче към този момент си е просто васал на Москва, чийто имидж няма накъде повече да се утежнява. Досегашните наказания от Брюксел досега не му предизвикаха кой знае какво, само че ситуацията бързо може да се промени, в случай че Европейски Съюз наложи същинска възбрана върху износа за Беларус. Само че това надали ще стане, тъй като европейците мислят както за положителното на хората в Беларус, по този начин и за облагата на личните си компании.

Лицемерието на Полша

От своя страна Полша към този момент желае да ни убеди, че под опасност е самата ѝ държавна сигурност. Президентът даже беседва с НАТО – като че ли към страната му надали не са се устремили монголските орди на Чингиз Хан. Във Варшава се подвига шумотевица до небето, само че това си е най-много вътрешна агитация. Досега единствено няколко хиляди бежанци се подлъгаха от - и белким таман тези мръзнещи шепа хора, които нямат нищо друго, с изключение на облеклата на гърба си, надвисват като някаква грозна опасност над 38-милионна Полша? Такова изказване звучи повече от неуместно.

Барбара Везел

Обаче: напрежението по границата идва като подарък Божи за държавното управление на „ Право и правдивост “ (ПиС) във Варшава. Напоследък държавното управление и партията на Качински непрекъснато губят поддръжка, тъй като мнозина поляци им обърнаха тил – поради, поради враждебността към Европейски Съюз и поради демонтирането на правовата страна. За да спре това сриване надолу, Ярослав Качински, партиен водач и вицепремиер, отприщи една същинска вълна от ксенофобия и шовинизъм, която слага опозицията в доста мъчно състояние. Съвсем в стила на остарялата политическа мъдрост, че една добра рецесия не трябва да се оставя неизползвана.

Губещи са хората, заклещени на границата

Късата съчка в тази цинична игра изтеглиха човешките същества, които се лутат в студа и тъмата из горите и блатата по беларуско-полската граница. Правителството във Варшава не позволява даже на помощните организации да се погрижат за тези хора. Това опонира на интернационалните конвенции, само че на ръководещите от ПиС като че ли не им пука, тъй като и техният имидж няма накъде повече да се утежнява.

От своя страна Европейски Съюз начаса би трябвало да излезе от заслепението си и да престане с клетвите за взаимност с Полша. Евросъюзът е задължен да сложи Варшава под напън, с цел да се откри неотложно филантропично решение за хората край границата – може би благодарение на интернационалните организации. Всичко останало е въпрос на договаряния с страните, от които идват и през които минават бежанците, с Русия и с Беларус. И би трябвало доста да се бърза, тъй като зимата настава, а дружно с нея пораства и заплахата скоро край границата да гледаме и трупове.