Мръсният въздух в София: Мерките са само инструмент, резултатът з...
В централните елементи на града работят и ограничавания за влизане на избрани коли с по-ниски екологични стандарти. На хартия, ограниченията са ясни. На процедура обаче въздухът постоянно остава нечист. Това поражда въпроса – за какво?
Замърсяването не идва единствено от колите
Автомобилният трафик е значим, само че не единствен източник на замърсяване. През зимата значителен дял имат битовото отопление с твърдо гориво, старите печки и котли, както и изгарянето на боклуци. В избрани квартали тези източници имат по-голямо въздействие от придвижването по главните булеварди.
Към това се прибавят и естествени фактори. София е ситуирана в долина, което при безшумно време, температурна инверсия и липса на вятър води до задържане на замърсителите ниско над земята. В такива дни даже пониженият трафик не е задоволителен, с цел да се усъвършенства бързо качеството на въздуха.
Мерки има, само че резултатите зависят и от нас
В последните години бяха въведени редица политики – от нискоемисионни зони и замяна на отоплителни уреди, до тласъци за градски превоз и по-строг надзор. Те дават резултат в дълготраен проект, само че не могат да решат казуса сами.
Един от основните фактори остава публичното държание. В дни с безвъзмезден или на ниска цена градски превоз доста хора не престават да употребяват персоналните си коли. Част от семействата към момента разчитат на най-евтиното, само че и най-замърсяващо отопление. Нерядко липсва схващане, че мръсният въздух не е нереален проблем, а нещо, което всеки диша – в това число децата, възрастните и хронично болните.
Как въздейства нечистият въздух на здравето
Замърсеният въздух има директно и потвърдено влияние върху човешкото здраве, като резултатите му не се изчерпват с краткотраен дискомфорт или раздразнение. Фините прахови частици (PM10 и PM2.5), които най-често надвишават нормите в София през зимата, са измежду най-опасните замърсители, тъй като проникват надълбоко в организма.
Най-фините частици – PM2.5 – доближават до най-дълбоките елементи на белите дробове и даже минават в кръвния поток. Това води до възпалителни процеси в целия организъм. При краткосрочно излагане се следят раздразнение на очите и гърлото, кашлица, зной, главоболие и утежняване на съществуващи респираторни проблеми. Хората с астма и хронична обструктивна белодробна болест постоянно изпитват по-чести и по-тежки пристъпи в дни с замърсен въздух.
При дълготрайно излагане следствията са доста по-сериозни. Световната здравна организация свързва замърсяването на въздуха с нараснал риск от сърдечносъдови болести, инфаркти и инсулти. Причината е, че фините частици способстват за сгъстяване на артериите, повишение на кръвното налягане и нарушение на естествената функционалност на сърцето. Доказано е и повишение на риска от рак на белия дроб при хора, които живеят дълго време в мощно нечиста среда.
Особено уязвими са децата, възрастните хора, бременните дами и хората с хронични болести. При децата нечистият въздух може да забави развиването на белите дробове и да докара до по-чести инфекции. При бременните дами има данни за връзка сред високото замърсяване и прибързано раждане или по-ниско тегло на новороденото.
Все повече проучвания демонстрират, че мръсният въздух въздейства освен на белите дробове и сърцето, само че и на нервната система. Наблюдават се връзки с нараснал риск от когнитивни нарушавания, меланхолия и утежняване на паметта при възрастните. При дълготрайно излагане се разисква и ролята на замърсяването като фактор за развиване на деменция.
Въпрос на привички и отговорност
Замърсяването идва и от източници, които мъчно се управляват с краткосрочни ограничения. Строителни действия, прахуляк от разрушени улици, индустриални обекти в периферията на града и даже замърсяване, пренесено от прилежащи обитаеми места, също въздействат на качеството на въздуха.
Важно е да се регистрира и фактът, че част от ограниченията работят със забавяне. Дори при внезапно понижаване на трафика, към този момент насъбраните прахови частици не изчезват незабавно, изключително при липса на вятър и превалявания.
Замърсяването на въздуха в София не е резултат от едно решение или едно безучастие. То е общ брой от инфраструктура, география, стопански благоприятни условия и – не на последно място – привички. Промяната изисква време, само че и осъзнаване, че ограниченията работят най-добре, когато са подкрепени от персонален избор.
Да оставиш колата, когато имаш опция. Да не гориш боклуци. Да приемеш, че грижата за природата е и грижа за личното ти здраве. Докато това схващане не стане всеобщо, София евентуално ще продължи да вкарва „ зелени билети “ – и да се пита за какво въздухът остава тежък.
А отговорът все по-често наподобява елементарен, въпреки и неуместен: тъй като ограниченията са единствено инструмент. Резултатът зависи от хората.
Замърсяването не идва единствено от колите
Автомобилният трафик е значим, само че не единствен източник на замърсяване. През зимата значителен дял имат битовото отопление с твърдо гориво, старите печки и котли, както и изгарянето на боклуци. В избрани квартали тези източници имат по-голямо въздействие от придвижването по главните булеварди.
Към това се прибавят и естествени фактори. София е ситуирана в долина, което при безшумно време, температурна инверсия и липса на вятър води до задържане на замърсителите ниско над земята. В такива дни даже пониженият трафик не е задоволителен, с цел да се усъвършенства бързо качеството на въздуха.
Мерки има, само че резултатите зависят и от нас
В последните години бяха въведени редица политики – от нискоемисионни зони и замяна на отоплителни уреди, до тласъци за градски превоз и по-строг надзор. Те дават резултат в дълготраен проект, само че не могат да решат казуса сами.
Един от основните фактори остава публичното държание. В дни с безвъзмезден или на ниска цена градски превоз доста хора не престават да употребяват персоналните си коли. Част от семействата към момента разчитат на най-евтиното, само че и най-замърсяващо отопление. Нерядко липсва схващане, че мръсният въздух не е нереален проблем, а нещо, което всеки диша – в това число децата, възрастните и хронично болните.
Как въздейства нечистият въздух на здравето
Замърсеният въздух има директно и потвърдено влияние върху човешкото здраве, като резултатите му не се изчерпват с краткотраен дискомфорт или раздразнение. Фините прахови частици (PM10 и PM2.5), които най-често надвишават нормите в София през зимата, са измежду най-опасните замърсители, тъй като проникват надълбоко в организма.
Най-фините частици – PM2.5 – доближават до най-дълбоките елементи на белите дробове и даже минават в кръвния поток. Това води до възпалителни процеси в целия организъм. При краткосрочно излагане се следят раздразнение на очите и гърлото, кашлица, зной, главоболие и утежняване на съществуващи респираторни проблеми. Хората с астма и хронична обструктивна белодробна болест постоянно изпитват по-чести и по-тежки пристъпи в дни с замърсен въздух.
При дълготрайно излагане следствията са доста по-сериозни. Световната здравна организация свързва замърсяването на въздуха с нараснал риск от сърдечносъдови болести, инфаркти и инсулти. Причината е, че фините частици способстват за сгъстяване на артериите, повишение на кръвното налягане и нарушение на естествената функционалност на сърцето. Доказано е и повишение на риска от рак на белия дроб при хора, които живеят дълго време в мощно нечиста среда.
Особено уязвими са децата, възрастните хора, бременните дами и хората с хронични болести. При децата нечистият въздух може да забави развиването на белите дробове и да докара до по-чести инфекции. При бременните дами има данни за връзка сред високото замърсяване и прибързано раждане или по-ниско тегло на новороденото.
Все повече проучвания демонстрират, че мръсният въздух въздейства освен на белите дробове и сърцето, само че и на нервната система. Наблюдават се връзки с нараснал риск от когнитивни нарушавания, меланхолия и утежняване на паметта при възрастните. При дълготрайно излагане се разисква и ролята на замърсяването като фактор за развиване на деменция.
Въпрос на привички и отговорност
Замърсяването идва и от източници, които мъчно се управляват с краткосрочни ограничения. Строителни действия, прахуляк от разрушени улици, индустриални обекти в периферията на града и даже замърсяване, пренесено от прилежащи обитаеми места, също въздействат на качеството на въздуха.
Важно е да се регистрира и фактът, че част от ограниченията работят със забавяне. Дори при внезапно понижаване на трафика, към този момент насъбраните прахови частици не изчезват незабавно, изключително при липса на вятър и превалявания.
Замърсяването на въздуха в София не е резултат от едно решение или едно безучастие. То е общ брой от инфраструктура, география, стопански благоприятни условия и – не на последно място – привички. Промяната изисква време, само че и осъзнаване, че ограниченията работят най-добре, когато са подкрепени от персонален избор.
Да оставиш колата, когато имаш опция. Да не гориш боклуци. Да приемеш, че грижата за природата е и грижа за личното ти здраве. Докато това схващане не стане всеобщо, София евентуално ще продължи да вкарва „ зелени билети “ – и да се пита за какво въздухът остава тежък.
А отговорът все по-често наподобява елементарен, въпреки и неуместен: тъй като ограниченията са единствено инструмент. Резултатът зависи от хората.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ