В ЮНЕСКО започва избор на наследник на Ирина Бокова
В централата на Организацията на Организация на обединените нации за обучение, просвета и просвета (ЮНЕСКО) тази седмица стартира финалната фаза от избора на нов общоприет шеф, който да наследи на поста Ирина Бокова.
Съгласно устава на организацията ръководителят ѝ няма право да се кандидатира след повече от два поредни мандата. Поради това ЮНЕСКО ще бъде управлявана от някой от осемте претенденти, минали през изявление за поста напролет.
Заседанието на Изпълнителния съвет от 58 членове ще се организира в Париж от 4 до 18 октомври, а гласуването за общоприет шеф стартира на 9 октомври.
Вотът е скришен и резултатът би трябвало да е прочут не по-късно от 13 октомври, петък.
След това утвърденият претендент се предлага за дефинитивно гласоподаване от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се събере за 39-ата си сесия сред 30 октомври и 14 ноември. Гласуването за общоприет шеф се чака на 10 ноември и в случай че всичко мине без проблеми, на 15 ноември Ирина Бокова би трябвало да съобщи поста, откакто изкара отпред 8 години.
Този път Изпълнителният съвет ще би трябвало да завърши и подготовката на плана за стратегия и бюджет на ЮНЕСКО за 2018-2021 година в миг, когато организацията изгуби някои от огромните си вносители като Съединени американски щати и Израел. Новата администрация на Доналд Тръмп по принцип има сериозно отношение към Организация на обединените нации и желае сензитивно да понижи финансирането на международната организация, която счита за незадоволително ефикасна и с прекомерно раздута администрация.
© Associated Press
Ирина Бокова се кандидатира за общоприет секретар на Организация на обединените нации през предходната година и макар медийни внушения, че е с огромни шансове, по този начин и не съумя по време на гласуванията да се подреди измежду водещите кандидати. България сътвори казус да има двама свои жители в надпреварата, когато отдръпна поддръжката си от нея и издигна Кристалина Георгиева.
Португалецът Антонио Гутериш бързо завоюва задоволително гласове, а малко по-късно Георгиева напусна поста си на еврокомисар и зае втория по значимост пост в Световната банка във Вашингтон.
Двата мандата на Бокова бяха белязани през цялото време от усещането, че тя е любимец на Москва и че Изпълнителният съвет и основни комисии в ЮНЕСКО са овладени от представители на разрастващи се страни, прокарващи антиколониалнен и антиционистки дневен ред. Това докара до спорове с водещи вносители в бюджета на ЮНЕСКО, в това число Съединени американски щати и Израел.
Тя самата бе упреквана в медийни изявления че води слаба и евентуално противоречаща на устава на организацията кадрова политика, а последният скандал, индиректно обвързван с името ѝ е разкритието, че брачният партньор ѝ Калин Митрев е бил част от загадка лобистка скица на Азербайджан.
© Associated Press
Единственият европейски претендент за общоприет шеф на ЮНЕСКО е Одри Азулай, някогашен министър на културата и връзките на Франция. Тя е щерка на прочут консултант на мароканския крал и е прекарала детството си в Мароко и Франция. Азулай е приключила двете елитни учебни заведения за административни фрагменти Ecole nationale d’administration (ENA) и парижкия Institute of Political Studies (Sciences Po).
Четирима от осемте претенденти идват от арабски страни: Мушира Хатаб (Египет), Хамад бин Абдулазиз ал Кауари (Катар), Вера ел Хури Лакоюиле (Ливан) и Салех ал Хаснауи (Ирак). Единственият представител на Америка - гватемалецът Хуан Алфонсо Фуентес Сория, се отдръпна от надпреварата.
Азербайджан предложи Полад Бюлбюлоглу - сега дипломат на страната в Москва, който преди този момент е бил министър на културата от 1988 до 2006 година, както и създател и в продължение на 14 години - общоприет шеф на Международната организация на тюркската просвета (TURKSOY).
Азия е с двама претенденти - виетнамецът Фам Сан Чау и китаецът Цян Тан, който е в ЮНЕСКО от 1993г., от 2010 година е асистент на генералния секретар по въпросите на образованието и управлява от централата в Париж просветителните стратегии на организацията с към 400 души личен състав. Междувременно той е управлявал за преходни интервали човешките запаси и бюрото за стратегическо обмисляне.
Съгласно устава на организацията ръководителят ѝ няма право да се кандидатира след повече от два поредни мандата. Поради това ЮНЕСКО ще бъде управлявана от някой от осемте претенденти, минали през изявление за поста напролет.
Заседанието на Изпълнителния съвет от 58 членове ще се организира в Париж от 4 до 18 октомври, а гласуването за общоприет шеф стартира на 9 октомври.
Вотът е скришен и резултатът би трябвало да е прочут не по-късно от 13 октомври, петък.
След това утвърденият претендент се предлага за дефинитивно гласоподаване от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се събере за 39-ата си сесия сред 30 октомври и 14 ноември. Гласуването за общоприет шеф се чака на 10 ноември и в случай че всичко мине без проблеми, на 15 ноември Ирина Бокова би трябвало да съобщи поста, откакто изкара отпред 8 години.
Този път Изпълнителният съвет ще би трябвало да завърши и подготовката на плана за стратегия и бюджет на ЮНЕСКО за 2018-2021 година в миг, когато организацията изгуби някои от огромните си вносители като Съединени американски щати и Израел. Новата администрация на Доналд Тръмп по принцип има сериозно отношение към Организация на обединените нации и желае сензитивно да понижи финансирането на международната организация, която счита за незадоволително ефикасна и с прекомерно раздута администрация.
© Associated Press
Ирина Бокова се кандидатира за общоприет секретар на Организация на обединените нации през предходната година и макар медийни внушения, че е с огромни шансове, по този начин и не съумя по време на гласуванията да се подреди измежду водещите кандидати. България сътвори казус да има двама свои жители в надпреварата, когато отдръпна поддръжката си от нея и издигна Кристалина Георгиева.
Португалецът Антонио Гутериш бързо завоюва задоволително гласове, а малко по-късно Георгиева напусна поста си на еврокомисар и зае втория по значимост пост в Световната банка във Вашингтон.
Двата мандата на Бокова бяха белязани през цялото време от усещането, че тя е любимец на Москва и че Изпълнителният съвет и основни комисии в ЮНЕСКО са овладени от представители на разрастващи се страни, прокарващи антиколониалнен и антиционистки дневен ред. Това докара до спорове с водещи вносители в бюджета на ЮНЕСКО, в това число Съединени американски щати и Израел.
Тя самата бе упреквана в медийни изявления че води слаба и евентуално противоречаща на устава на организацията кадрова политика, а последният скандал, индиректно обвързван с името ѝ е разкритието, че брачният партньор ѝ Калин Митрев е бил част от загадка лобистка скица на Азербайджан.
© Associated Press
Единственият европейски претендент за общоприет шеф на ЮНЕСКО е Одри Азулай, някогашен министър на културата и връзките на Франция. Тя е щерка на прочут консултант на мароканския крал и е прекарала детството си в Мароко и Франция. Азулай е приключила двете елитни учебни заведения за административни фрагменти Ecole nationale d’administration (ENA) и парижкия Institute of Political Studies (Sciences Po).
Четирима от осемте претенденти идват от арабски страни: Мушира Хатаб (Египет), Хамад бин Абдулазиз ал Кауари (Катар), Вера ел Хури Лакоюиле (Ливан) и Салех ал Хаснауи (Ирак). Единственият представител на Америка - гватемалецът Хуан Алфонсо Фуентес Сория, се отдръпна от надпреварата.
Азербайджан предложи Полад Бюлбюлоглу - сега дипломат на страната в Москва, който преди този момент е бил министър на културата от 1988 до 2006 година, както и създател и в продължение на 14 години - общоприет шеф на Международната организация на тюркската просвета (TURKSOY).
Азия е с двама претенденти - виетнамецът Фам Сан Чау и китаецът Цян Тан, който е в ЮНЕСКО от 1993г., от 2010 година е асистент на генералния секретар по въпросите на образованието и управлява от централата в Париж просветителните стратегии на организацията с към 400 души личен състав. Междувременно той е управлявал за преходни интервали човешките запаси и бюрото за стратегическо обмисляне.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ