Пътуване във времето: невероятната история на Рудолф Фенц
В центъра на Ню Йорк в автомобилна злополука умира човек. Следователите се пробват несполучливо да намерят родственици на починалия. Събраните доказателства показват, че това е 30-годишният Рудолф Фенц. И в тази история нямаше да има нищо изумително, в случай че не беше фактът, че фамилията му го е дало за търсене преди 80 години.
„ Времето и пространството не са затруднение за нас. Границите слагат единствено вашето предпочитание: философствайте със Сократ, преживейте момента на ужаса в замъка на графиня Батори, танцувайте фокстрот на „ Титаник “. За по-малко сантименталните предлагаме странствуване в бъдещето да видят края на света “ – това може да бъде рекламният девиз на някоя рекламна организация след няколко десетилетия.
Откритието, че времето е субективна категория, а във Вселената могат да съществуват условия за превъзмогване на бариерата на времевото пространство, беше една от най-великите научни революции през 20-ти век.
Теории, които в продължение на епохи са оставали в региона на фантастиката, са станали предмет на научни полемики. Някои стигат още по-далеч, потвърждавайки, че през днешния ден си имаме работа с пътешественици, които са преодолели четвъртото измерение. Един от тях е бил Рудолф Фенц.
Изгубен във времето
1950 година, есента, нюйоркският Таймс-скуеър. Вниманието на минувачите е приковано от необичайно облечен човек. В началото им се коства, че това е артист. Той има бакенбарди и носи старомодна одежда, само че държанието му става все по-тревожно, той крещи, размахва ръце, бягайки си удря главата и пада право под колелата на насрещно такси.
Човекът умира на място. Актовете на служителите на реда в Ню Йорк са цялостни с сходни случаи, само че този е необикновен.
Документите, открити при починалия, са от предишния век. Пари и визитни картички с адрес на Пето авеню, сметка-фактура, написана на името на Фенц на Лексингтън авеню, с дата от 1870 година, само че и до през днешния ден наподобяват като нови.
В началото полицията търси родственици на умрелия, само че безуспешно. Най-накрая, след няколко месеца съумяват да намерят става жена, която твърди, че Рудолф Фенц е татко на нейния починал мъж и е липсващ при загадъчни условия през предишния век.
Ровейки се в архивите, служителите на реда се убеждават, че адресът на изчезналия човек е подобен с оня, който е написан на визитните картички на починалия на Таймс-скуеър.
Историята на Рудолф Фенц и през днешния ден провокира бурни страсти: за някои това е удостоверение, че пътуването във времето е допустимо, а за други е просто градска легенда, въодушевена от научно-фантастична литература.
До този извод достигнал Крис Аубек, който през 2005 година изследвал случая на Рудолф Фенц. Тогава било оповестено, че нюйоркският странник е воин на приказен роман на Джак Фини.
Две години по-късно тази концепция е сложена под подозрение. Оказва, се че Джак Фини бил въодушевен от медиите. Разказът му бил оповестен няколко месеца след загадъчното произшествие на Таймс-скуеър. Ако последното проучване се смята за правдоподобно, то може би е доказателство, че Рудолф Фенц се е изгубил във времевото пространство?
Завръщане в бъдещето
Времето е една от най-големите загадки на човечеството. Въпреки научния напредък, към момента знаем доста малко за него. Бащата на класическата физика Исак Нютон твърдял, че времето е безспорна категория: тече непреклонно и отмерено за всички обекти във Вселената.
Днес ние знаем, че това не е по този начин. Появяват се теории, които третират времето като заблуда на нашето схващане, помагащо да организираме хаоса на действителността.
Път към субективното разбиране на времето разкрил при започване на 20 век Алберт Айнщайн. Теорията на относителността разрушила вярата в безспорното време, доказвайки, че няма „ Божествен таймер “ за всички обекти във Вселената.
Времето е измерение, което е тясно обвързвано с пространството. Заедно те основават четириизмерна действителност. Ако времето е в същото измерение като пространството, поражда въпроса за това във всеки ли миг от времето съществува тук и в този момент?
Айнщайн посочил какъв брой друго може да протича времето според от материята и силата. В непосредствена непосредственост до черни дупки, където работи мощно гравитационно поле, часовниците биха измерили единствено няколко десетки часа, до момента в който по това време на Земята би минал век.
Различно тече времето и за обектите, движещи се с голяма скорост. Когато седнем в ракета и със скоростта на света правим седемгодишно странствуване, след връщането на Земята ще стане ясно, че саа минали повече от 500 години.
Затова през днешния ден пътешестване в бъдещето (макар и единствено теоретично) е изцяло допустимо. Проблемът на нашата цивилизация е в неналичието на енергийни запаси, които да обезпечат скоростта, нужна за такова пътешестване.
Възможността да се придвижим към предишното и до в този момент остава отворен. Възможно е един прелестен ден да попаднем там благодарение на така наречен тунел на времето.
Според теорията на Айнщайн е изцяло допустимо в космоса към този момент да съществуват естествени машини на времето, т.е. места, където времевото пространство е извито. Въз основа на тази теза, през 1988 година в научното списание «Physical Review Letters» трима физици от Калифорнийския софтуерен институт са предложили построяването на червейни дупки.
И въпреки през днешния ден тези хрумвания да звучат както преди революционно, след няколко десетилетия пътешествията във времето ще се естествени като пътуването по въздух.
Още по тематиката: Пътуването във времето е действителност
