В царството на животните да бъдеш родител, означава да предадеш

В царството на животните да бъдеш родител, значи да предадеш на потомството уменията, които ще са му нужни, с цел да живее независимо, и по-късно да си отидеш.

При хората инстинктът за автономия е същият, само че невротичната нужда да притежаваме живота на децата си и да живеем посредством тях като че ли взема връх.

Целта да се отгледа дете, което да стане без значение, се изражда в мисълта да се отгледа дете, за което да се държим в бъдеще.

Ако сте изпълнен с възприятие на виновност и не сте се осъществили в живота си, само че съветвате децата да бъдат разнообразни, вие им продавате развалена стока.

Ако вие сте модел на ниска самокритика, ще научите децата си да възприемат същото отношение по отношение на самите себе си. И нещо, което е още по-важно – в случай че извършите децата си по-значими от вас самия, вие няма да им помогнете, а ще ги научите да слагат другите по-високо от себе си и постоянно да остават обратно, без да се самоосъществяват. Това е огромна подигравка.

Не можете да дадете на децата си изкуствена самоувереност; те би трябвало да я придобият, като следят, че и вие живеете по същия метод. Ако сте човек податлив да се жертва, вие моделирате жертвоготовно държание – да слагате другите над себе си, да не се харесвате, да търсите утвърждение и така нататък

Да вършиме нещо за другите, от време на време е почтено за удивление, само че в случай че то е за ваша сметка, вие просто учите другите на същия тип държание, пораждащо злост.

Безспорно фамилията е значима единица в процеса на развиването, само че не би трябвало да е неизменима единица.

Не би трябвало де е инструмент за втълпяване на възприятие за виновност и невроза, когато неговите членове стартират да се стремят към прочувствена самостоятелност. Сигурно сте чували родители да споделят:

Имам право да направя каквото пожелая със личното си дете.

Каква е облагата от сходно властно държание? Омраза, злост, яд и фрустриращо възприятие на виновност към родителя, когато детето порасне.

Ефективните родители подхранват у децата си автономия, а не взаимозависимост и не изпадат в нервност, когато децата им демонстрират естествен блян към автономия.

В фамилиите, в които се държи на самостоятелността, придвижването към самостоятелност се преглежда като нещо обикновено, а не като предизвикателство към нечий престиж.

Не се придава огромно значение на зависимостта и потребността от някого. Също по този начин от детето не си изисква безконечна честност единствено тъй като е член на обещано семейство.

Резултатът е: членове, които желаят да бъдат дружно, без да се усещат длъжни да бъдат дружно. Налице е почитание към персоналния живот, а не условие всичко да се споделя.

В сходно семейство дамата има личен живот, с изключение на този на майка и на брачна половинка. Тя ще даде на децата си образец за ефикасен метод на живот, а няма да живее живота си за тях и посредством тях.

Майката не е робиня, тъй като не желае личните й деца да бъдат робини. Смята, че ще цени децата си по-високо, а и те ще ценят нея по-високо, в случай че се самоосъществява наедно с мъжете и в случай че прави за фамилията, общността и културното си издигане това, което вършат и те.

В такова семейство възприятието за виновност или заканите не се употребяват, с цел да се насаждат у децата взаимозависимост от родителите и отговорност пред тях.

Със съзряването на децата родителите не желаят те да ги посещават по обвързване. Освен това родителите са прекомерно заети да бъдат посвоему ефикасни, с цел да стоят и да чакат децата и внуците им да се появят и да дадат смисъл на живота им.

Този вид родители не считат, че би трябвало да защищават децата от компликациите, през които самите те са минали. Убедени са, че усилието да се преборят с дадена компликация е основало у тях самонадеяност и самоуважение и не биха желали да лишат децата си от този потребен опит.

Всички ваши визити вкъщи могат да бъдат приятни прекарвания, в случай че подемете крепко битката си за самостоятелност от вашите родители.

А в случай че дадете на децата си образец, че се гордеете със себе си, и в случай че имате висока самокритика, те на собствен ред ще изоставен фамилното гнездо, без да изпитват напрежение и без да се безпокоят за останалите членове на фамилията.

Някога вие също сте били дете и в случай че сте усвоили добре стандарта на психологичната взаимозависимост, допустимо е, откакто сте се оженили/омъжили, да сте заменили една връзка на взаимозависимост с друга.

Ето ги двете грозни думи – взаимозависимост и отговорности, – на които се дължи настоящето положение на браковете и броят на разводите. Факт е, че на болшинството от фамилните хора брачният живот не се харесва и без значение дали го търпят, или се освобождават от него, психологичните вреди остават.

Във взаимоотношенията, които почиват върху любовта, всеки от сътрудниците разрешава на другия да бъде подобен, какъвто той самият избере – без никакви упования и условия.

Това е откровена връзка сред двама души, които толкоз доста се обичат, че нито един от двамата не ще чака другият да бъде подобен, какъвто не би желал да бъде. Този вид взаимоотношения е толкоз необичаен, че съвсем се е трансформирал в мит.

Представете си съюз с обичания човек, в който всеки от двамата може да бъде подобен, какъвто желае да бъде. Сега помислете какви в действителност са браковете на множеството хора. Как се промъква тази отвратителна взаимозависимост и по какъв начин помрачава връзките?

Бракът може да бъде вълнуващо прекарване, когато двама души имат задоволително убеденост в себе си и се обичат задоволително, с цел да подхранват по-скоро автономия, в сравнение с взаимозависимост, само че в това време споделят щастието с обичан човек.

Но когато двама души се стремят да основат едно цяло или единият се пробва по всевъзможен метод да командва другия, искрата, която е у всички нас, избухва и ние започваме да се борим за най-значимата човешка нужда – от самостоятелност.

Дългогодишният брак не всеки път значи благополучен брак. Мнозина съпрузи остават дружно от боязън пред неизвестността, от пасивност или тъй като по този начин е редно.

В щастливия брак, когато и двамата съпрузи изпитват същинска любов един към различен, единият постоянно е подготвен да разреши на другия да взема решение самичък за себе си, без да го командва. 

Зависимостта е, фигуративно казано, змията в парадайса на щастливия брак, защото основава модели на налагане и послушание, с които унищожава взаимоотношенията.

Това едва място може да бъде отстранено, само че борбата ще е люта, тъй като става въпрос за власт и надзор, от които малко на брой са подготвени да се откажат без битка. Най-важното е зависимостта да не се смесва с любовта.

Колкото и необичайно да наподобява, браковете се заздравяват, когато в близостта сред съпрузите остават празни пространства.

Ето някои постоянно употребявани тактики за поддържане на нишките на властност и надзор в брака:

– сътрудникът вика, кряска, покачва звук по разнообразни поводи;

– ползват са закани от рода на “Ще те напусна, ще се разведа ”;

– вършат се опити да се насажда възприятие за виновност. “Ти нямаш право да… ”, “Не разбирам по какъв начин можа да извършиш сходно нещо ”;

– ползва се държание на яд и волност – мятане на предмети, хокане, чупене на мебели и т.н.;

– залага се клопката на физическото страдалчество. Когато единият сътрудник не се подчинява на другия, този който обича да се постанова, декларира че е получил сърдечен инфаркт, че има главоболие, болки в гърба и какво ли не още. Партньорът ви може да ви манипулира по този метод, в случай че се е научил, че щом се разболее, вие ставате послушен/а;

– ползва се политика на безмълвие. Мълчанието и умишленото мусене са отлични тактики, с които единият може да се опита да накара другия да се държи както трябва;

– пускат се в ход сълзите, с цел да може другият да се почувства виновен;

– изиграва се сцена на овакантяване. Само като стане и излезе от къщи, единият сътрудник може да накара другия да се откаже от обещано поведение;

– с “хватката ” “Ти не ме обичаш към този момент ” или “Ти не ме разбираш ” единият сътрудник реализира своето и увековечава зависимостта в брака.

Всички изброени тактики са способи, с които единият принуждава другия да извършва отредената му роля в брака. Те се ползват, когато дават резултат. Ако единият сътрудник откаже да бъде манипулиран по този метод, другият ще престане да употребява тези способи.

И, назад, ще свикне да ги ползва, в случай че другият поддава на уловките му. Ако реагирате с смирение, вие научавате другия, че можете да изтърпите всичко.

Ако другите ви подценяват, това значи, че излъчвате сигнали, които ги карат да ви подценяват. Вие можете да научите хората да се отнасят с вас по този начин, както бихте желали да се отнасят. Това ще бъде дълъг и комплициран развой, тъй като до момента сте учили другите да се държат с вас иначе.

Вие можете да извършите смяната, без значение дали става въпрос за работата, фамилията, магазина, рейса, или за всяко друго място, където не се отнасят добре към вас.

Вместо да си задавате въпроса “Защо те не се държат по-добре с мен? ”, се запитайте: “Какво върша, че изучавам хората да се държат по този начин с мен? ” Огледайте самия себе си и започнете да внасяте смяна в реакциите и държанието си.

из „ Вашите слаби места “