Горан Благоев: Първите ужилени от признаването на МПЦ за автокефална сме ние
" В църквата, както и в политиката нещата не всеки път се случват както на нас ни се желае. Това, което стана в Македония, беше предстоящо, изключително след абдикацията на Българската православна черква през 2019 година дефинитивно да се ангажира с поддръжка за решаването на македонския църковен проблем. " Това сподели в изявление за БНР доктор Горан Благоев, публицист и историк.
" През 2017 година македонският синод се обърна към нашата черква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше подобен явен знак ", напомни журналистът.
" След като нашият синод нямаше нито престижа, нито капацитета да свърши това, нещата напълно естествено пристигнаха до това, което се случи през вчерашния ден – сръбският патриарх да разгласи в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония. Македонската черква се отделя от сръбската през 1967 година През 1945-а свещениците, които основават младата македонска черква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия. Младата македонска черква се основава като антисръбска. За страдание, Титовите управляващи доста бързо я трансформират в инструмент на антибългаризма ", напомни той.
" Първите ужилени сме ние, само че казусът е, че не се пазим, разяснява Горан Благоев и добави, че към този момент нямаме потребен ход, а до момента сме имали няколко благоприятни условия.
" БПЦ ще се докара до ситуацията да би трябвало да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има директно общо историческо минало. Шансовете са пропуснати. Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия ", акцентира Благоев.
По думите му в последните години нашата черква се е посочила като " доста нискоавторитетна в фамилията на православните църкви ".
" Посяга се върху историческата памет, тъй като черква " Охридска архиепископия " е била допустима през Средновековието с помощта на приемствеността с църквата на Първото българско царство. И тук, в случай че Светият синод към момента има малко разсъдък, може да реагира екстрено с едно обръщение до всички поместни православни църкви, да отбрани своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще одобри това, което цариградският патриарх диктува и дефинира. Трябва да се подходи внимателно, тъй като задоволително настроихме хората в Северна Македония " с упорството ни да не влиза Македония в Европейски Съюз ", разяснява Горан Благоев.
" През 2017 година македонският синод се обърна към нашата черква да стане църква-майка и за първи път от Македония имаше подобен явен знак ", напомни журналистът.
" След като нашият синод нямаше нито престижа, нито капацитета да свърши това, нещата напълно естествено пристигнаха до това, което се случи през вчерашния ден – сръбският патриарх да разгласи в Скопие, че Сърбия дава автокефалия на Македония. Македонската черква се отделя от сръбската през 1967 година През 1945-а свещениците, които основават младата македонска черква, са били дотогавашни клирици на Българската екзархия. Младата македонска черква се основава като антисръбска. За страдание, Титовите управляващи доста бързо я трансформират в инструмент на антибългаризма ", напомни той.
" Първите ужилени сме ние, само че казусът е, че не се пазим, разяснява Горан Благоев и добави, че към този момент нямаме потребен ход, а до момента сме имали няколко благоприятни условия.
" БПЦ ще се докара до ситуацията да би трябвало да признава македонската като една от многото православни църкви в света, а не като единствената, с която има директно общо историческо минало. Шансовете са пропуснати. Почти никой в православния свят няма да се впечатли от претенциите върху името Охридска архиепископия ", акцентира Благоев.
По думите му в последните години нашата черква се е посочила като " доста нискоавторитетна в фамилията на православните църкви ".
" Посяга се върху историческата памет, тъй като черква " Охридска архиепископия " е била допустима през Средновековието с помощта на приемствеността с църквата на Първото българско царство. И тук, в случай че Светият синод към момента има малко разсъдък, може да реагира екстрено с едно обръщение до всички поместни православни църкви, да отбрани своите исторически права върху това име. Не го ли направи, православният свят ще одобри това, което цариградският патриарх диктува и дефинира. Трябва да се подходи внимателно, тъй като задоволително настроихме хората в Северна Македония " с упорството ни да не влиза Македония в Европейски Съюз ", разяснява Горан Благоев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ