Силата на киното: Как един сериал помогна на Линдзи Вон да си стъ...
В сложни моменти Вон даже ѝ написа, търсейки мощ от облика на Бенсън – героиня, която постоянно намира решение в края на всеки епизод. Именно това чувство за комплектност ѝ липсва най-вече в действителния живот, споделя CNN.
Два месеца след тежкото рухване на 8 февруари тя последователно се възвръща физически – към този момент е заменила инвалидната количка с патерици. Психически също има прогрес, изключително след малко пътешестване до Лос Анджелис, което ѝ оказва помощ да излезе от изолацията и да си върне част от силата. Въпреки това чувството за незавършеност остава. След случая тя не е имала опция да се сбогува със съотборниците, треньорите и хората от Световната купа, които смята за свое семейство. Затова мисълта за вероятно завръщане не е подбудена от предпочитание за нови победи, а от потребността да „ затвори страницата “.
Въпросът дали ще се върне към надпреварите остава отворен, само че за нея по-важно е да довърши пътя, стартират още в ранно детство. Кариерата ѝ е впечатляваща – 84 победи за Световната купа и три олимпийски медала, реализирани макар възрастта и множеството контузии.
Тя е била изцяло готова за последното си присъединяване, само че всичко завършва единствено за 13 секунди след пагубно рухване. Вместо упования победоносен край кариерата ѝ прекъсва ненадейно и без овации. Самата тя признава, че животът не постоянно предлага благополучен край.
Контузията ѝ е извънредно тежка – комплицирана фрактура на подбедрицата, последвана от съществени затруднения и голям брой интервенции. Възстановяването е постепенно и изтощително, както физически, по този начин и душевен. Понякога изолацията по време на рехабилитацията ѝ припомня за най-тежките моменти на самотност. Въпреки това тя избира да бъде открита и споделя процеса обществено. Публикува действителни фрагменти от възобновяване си, без филтър. Макар да има рецензии, тя остава вярна на себе си и отхвърля да се крие. Чрез тези споделяния намира поддръжка от хора по света, които минават през сходни компликации. Историите им ѝ дават мощ и чувство за общественост в моментите, когато се усеща най-самотна.
Днес въпросът „ какво следва “ остава без явен отговор. Тя към този момент е пробвала живот отвън спорта – занимавала се е с разнообразни планове и начинания, само че усеща, че има нещо незавършено. Затова върви напред малко по малко, търсейки не толкоз ново начало, колкото вътрешен мир и чувство за край. Както споделя и обичаната ѝ героиня Бенсън – не става дума да го преодолееш, а да го приемеш.
Два месеца след тежкото рухване на 8 февруари тя последователно се възвръща физически – към този момент е заменила инвалидната количка с патерици. Психически също има прогрес, изключително след малко пътешестване до Лос Анджелис, което ѝ оказва помощ да излезе от изолацията и да си върне част от силата. Въпреки това чувството за незавършеност остава. След случая тя не е имала опция да се сбогува със съотборниците, треньорите и хората от Световната купа, които смята за свое семейство. Затова мисълта за вероятно завръщане не е подбудена от предпочитание за нови победи, а от потребността да „ затвори страницата “.
Въпросът дали ще се върне към надпреварите остава отворен, само че за нея по-важно е да довърши пътя, стартират още в ранно детство. Кариерата ѝ е впечатляваща – 84 победи за Световната купа и три олимпийски медала, реализирани макар възрастта и множеството контузии.
Тя е била изцяло готова за последното си присъединяване, само че всичко завършва единствено за 13 секунди след пагубно рухване. Вместо упования победоносен край кариерата ѝ прекъсва ненадейно и без овации. Самата тя признава, че животът не постоянно предлага благополучен край.
Контузията ѝ е извънредно тежка – комплицирана фрактура на подбедрицата, последвана от съществени затруднения и голям брой интервенции. Възстановяването е постепенно и изтощително, както физически, по този начин и душевен. Понякога изолацията по време на рехабилитацията ѝ припомня за най-тежките моменти на самотност. Въпреки това тя избира да бъде открита и споделя процеса обществено. Публикува действителни фрагменти от възобновяване си, без филтър. Макар да има рецензии, тя остава вярна на себе си и отхвърля да се крие. Чрез тези споделяния намира поддръжка от хора по света, които минават през сходни компликации. Историите им ѝ дават мощ и чувство за общественост в моментите, когато се усеща най-самотна.
Днес въпросът „ какво следва “ остава без явен отговор. Тя към този момент е пробвала живот отвън спорта – занимавала се е с разнообразни планове и начинания, само че усеща, че има нещо незавършено. Затова върви напред малко по малко, търсейки не толкоз ново начало, колкото вътрешен мир и чувство за край. Както споделя и обичаната ѝ героиня Бенсън – не става дума да го преодолееш, а да го приемеш.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ