В този момент, докато четете тази статия, някъде в България

В този миг, до момента в който четете тази публикация, някъде в България родители ще изоставят детето си.
Това е безусловно несъмнено. Доказва го дългогодишната статистика, в която България обичайно е първата страна в Европа по изоставени деца. Средно 2000 на година. Средно 5,47 дневно. Средно всяко второ от тях е новородено и в случай че мислите, че всички те са ромчета, грешите – всяко второ е от български генезис. Какво обаче се случва с всички тези деца? Къде отиват, когато ги откажат родителите?
Вероятно някои от вас помнят документалния филм на Би Би Си „ Изоставените деца на България “, който беше излъчен във Англия през 2007 година

Благодарение на този филм и най-много на обстоятелството, че с него успяхме да се изложим и пред чужденците, три години по-късно страната стартира ударна акция за закриване на домовете в цялата страна.
За тези, които не са гледали кино лентата и не са чели сходни репортажи в българската преса – в домовете за изоставени деца у нас в ония години се живееше доста по-тежко, в сравнение с в пандизите, и филмът на Алън Паркър „ Среднощен експрес “, съпоставен с историите в нашите домове, наподобява като безобидна детска анимация.

През 2001 година общо 35 000 сираци порастват в над 130 обществени заведения в страната недохранени, необлечени, немити, необразовани, необичани, бити и изнасилвани – от по-големите и от възпитатели. Затова новината, че домовете са съвсем на 100 % закрити, като се изключи тези за „ държавните деца “ с тежки увреждания, няма по какъв начин да не е добра.
Традиционно ощетеният умствено български служител, обаче измисля безчовечен извратена скица, на която сега стотици фамилии в България стават трагични жертви.

Ако поговорите с някой обществен служащ – само че от тези, под чиито гърди тупти същинско сърце, а не от бездушните и корумпирани чиновници на заплата, ще разберете, че главната причина и през днешния ден да не престават да изоставят деца у нас е тежко безпаричие. Често това е второ или трето хлапе в семейство на извънредно небогати, безработни родители.

Често обаче се случва и децата да не бъдат изоставяни, а брутално отнемани от родителите с дейното подпомагане на обществените служби, в случай че да вземем за пример не си платиш няколко сметки за ток. Ето и една същинска преживелица, с цел да разберете какво тъкмо имам поради, като споделям „ извратена чиновническа скица “.

Тази година през януари 25-годишната Даниела от Сливен направи най-голямата нелепост в живота си, като реши да потърси помощ от „ Социални грижи “. Безработна и неотдавна останала вдовица, тя се затрудняваше да отглежда трите си деца. Обясни на обществените, че си търси работа и желае да кандидатства за общинско жилище. Два месеца по-късно, с помощта на това, че сама си постави главата в устата на вълка, Даниела остана и без трите си деца.

„ Социални грижи “ бързо ги обгрижиха в три приемни фамилии, едно от които ромско.

Даниела не съумя да се оправи с развъждането им, тъй като получаваше единствено 300 лв. на месец помощ от страната като обществено слаба. Колко обаче получи от страната всяко от приемните фамилии за всяко едно от децата на Даниела? Получи по 700 лв. на месец. Тази сума от време на време надвишава и 1000 лв. месечно с някои надбавки и помощи в разнообразни артикули.

Е, кажете в този момент не е ли извратено страната да подкрепя с едвам 300 лв. една обществено слаба майка, да й отнеме децата, тъй като я слага в последна бедност, а след това да дава на приемни фамилии по 700 лв. за развъждане на всяко едно от хлапетата й? Това прави 2100 лв. за трите деца на Даниела. Сигурен съм, че 25-годишната майка щеше да се оправи и с половината на тази сума, само че обществените не насочиха такава оферта към нея. Защото в България страната дава 300 лв. на безработна майка вдовица и 2100 лв. на три приемни мащехи, с цел да отгледат децата й.

Неслучайно се приказва за корупция в обществените служби, които лишават, и в „ Приемни грижи “ – диспечерите в този бизнес. Държавата си затваря очите за тази доста грозна спекулация, както си ги затваряше преди години за изнасилванията в домовете за сираци.

Социалните и „ Приемни грижи “ се вършат, че не виждат по какъв начин цели ромски кланове, цели села се изхранват от бизнеса „ Приемни фамилии “. Дори цинично ги назовават професионални. Социални служащи не стъпват в циганските махали, с цел да не ги бият, или тъй като са взели комисиона от преразпределената „ стока “ – от децата, които през днешния ден назовават касички и банкомати.

Ако бяха стъпили в ромските махали, щяха да видят хлапета, които ядат храна на двора от купата на кучето. Щяха да видят бити деца с фрактури, с белези по тялото от изгасени цигари.

Неслучайно преди дни в. „ 24 часа “ извади вътрешна информация, съгласно която съвсем 450 деца са били унизени от приемните си родители, обилно платени от страната. Как да не е по този начин, когато „ професионални приемни родители “ стават хора без обучение и с ниски приходи, които даже не са минали през психотест. Ето по този начин пъкълът от социалистическите домове се трансферира в капиталистическите приемни фамилии. В същото време процедурите за осиновяване са все по този начин комплицирани и тромави и на тези фамилии, които вземат с обич, а на за пари изоставените деца, не се поставя никаква финансова поддръжка.

Така че в последна сметка приемните фамилии в голям % са си просто нова циганска спекулация. Още един месечен мотив да ръчкат дебитната карта в банкомата. Но в България по принцип закрилата на децата е единствено на хартия. Изключение не прави даже и Държавната организация за протекция на детето, чиято съществена функционалност е да следи вестниците и малките екрани да не би някъде да разгласяват фотография или цялото име на малолетен.

А в това време остават със затворени очи за жестоки фамилни драми, когато принудително лишават деца от биологичните им родители, с цел да хранят „ професионалните “ им мащехи.

Слави Ангелов

Инфо: СВОБОДНО СЛОВО