Блохин
В това априлско утро Василий Блохин се разсъни рано, с тежка глава. Беше спал неприятно – тревожеше се за сложната задача, която му предстоеше. Блохин отговаряше за осъществяването на смъртните присъди в Лубянка. От години ръководеше отряда, който наказваше наказаните врагове на народа. Лично бе извършил смъртната присъда над стотици врагове, измежду които Всеволод Майерхолд, Исак Бабел, Михаил Колцов, също Тухачевски и Ежов. Никога ръката му не бе трепнала, тъй като знаеше, че служи на справедливото дело на вожда и партията. Но в този момент партията му беше сложила в действителност сложна задача. Да накаже полските военопленници, които бяха към този момент наказани от политбюро, защото заплашваха руската власт.
„ Татко, ще пиеш ли чай?” – отекна звънлив момичешки глас и прекъсна мислите му. Застанала на вратата, щерка му го гледаше усмихната, с лице огряно от първото априлско слънце.
„ Да, скъпа” – усмихна се в отговор Блохин и с любов я погали по русата глава. После се запъти към кухнята, където младата му брачна половинка към този момент бе запалила печката. Блохин я целуна, притисна я към себе си и сподели с въздишка:
„ Днес отпътувам в командировка за към месец. Не знам по кое време тъкмо ще се върна”.
„ Но за какво в този момент ми съобщаваш?” – изрече с изненада тя. „ Ще ни бъде мъчно сами да се оправим за това време”.
„ Не мога да си предпочитам командировките.” – сви плещи Блохин. Съпругата безмълвно постави чаша с чай пред него. Знаеше, че повече не би трябвало да задава въпроси.
Вечерта на същия ден Блохин дружно с още тридесет сътрудници дойде в лагера Осташков, където бяха затворени част от поляците. Веднага започнаха да извършват задачата – оборудваха една къща със звуконепроницаеми стени и построиха спомагателна пристройка, като краткотраен склад.
След два дни, в тихата априлска нощ Блохин стартира работа. Препаса се с кожена касапска престилка, постави кожени ръкавици и шапка. И стартира да убива. По двеста и петдесет индивида на нощ. Отлично достижение, даже и за офицер от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Първо снемаха точната идентичност на обречените. След това въвеждаха хората при Блохин, който ги убиваше с изстрел в тила. Временно трупаха телата в пристройката, сетне с камиони ги изнасяха и погребваха в горите.
В идващите двадесет и седем нощи Блохин сполучливо извърши партийната задача – лиши самичък, с ръцете си, живота на седем хиляди души, по двеста и петдесет на нощ. Работата беше изморителна, от време на време дясната му ръка и показалец изтръпваха, по тази причина Блохин стреляше в тила на индивида с лявата си ръка. Много пъти не съумя неотложно да разбие главата на пленника и трябваше да стреля повторно с дясната си ръка. Кожената престилка и ръкавици подгизнаха и натежаха от кръв и плът. Наложи се да доставят нови и това лиши време, само че Блохин се оправи – към този момент бе автоматизирал дейностите си и работеше без закъснение.
Осъдените влизаха в дребната стая, осветена от мътна, жълта крушка. Блохин ги поглеждаше за секунда и бързо зареждаше оръжието си. Жертвите посрещаха гибелта друго. Мнозина крещяха предизвикателно, други отправяха последна молитва към небето. Останалите гледаха с безмълвни, безумни очи индивида с престилката. Някои падаха на колене, лазеха на пода и с ридания молеха за благосклонност. Блохин им помагаше да се изправят и деликатно ги обръщаше с тил към себе си.
В същото време сътрудниците му също интензивно работеха. Защото имаше още осемнадесет хиляди души за ликвидиране. Почиваха единствено един ден – на първи май. Тогава те се изкъпаха, преоблякоха и отпразнуваха интернационалния ден на работническата взаимност. Но никой от сътрудниците му не извърши по този начин безукорно партийната задача, както Блохин. Може би по тази причина, единствено неговото име не беше забравено, въпреки и в покрайнините на историята. Което по никакъв начин не е заслужено, защото Блохин без подозрение е един от най-хубавите реализатори на смъртни присъди и партийни задания.
В края на командировката той се изнерви. Започна да убива с скука и неспокойствие, тъй като искаше да се върне в къщи, при фамилията си. Блохин беше доста завързан към невръстната си щерка и младата си брачна половинка.
Той умря след години, през февруари 1955. Преди това му лишиха генералското звание, поради недостойни дейности, несъвместими с генералските пагони. Никой не знае дали в миналото е сънувал кошмари, дали си е спомнил за някой от многохилядната сива, идентична редица от смъртници. Може би е мислил за околните си в последните дни. Нека не се питаме по какъв начин е допустимо човек да убие седем хиляди души и да продължи да живее. И да продължи да убива. Но на първо място – за какво малко на брой през днешния ден в света знаят кой е Блохин и какво е направил.
Та нали той единствено изпълняваше заповеди!
*
През пролетта на 1940 по заповед на руското държавно управление, в гората край Катин бяха убити без съд и присъда към 25 000 хиляди полски военопленници – офицери, лекари, учени, юристи, учители, писатели, публицисти. За няколко седмици Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) унищожи половината от полското офицерство и огромна част от полската интелигенция. Десетки години Съюз на съветските социалистически републики позорно и плахо отхвърляше страшното закононарушение. Едва при започване на 90-те години на предишния ХХ в. новите съветски управляващи признаха виновността на руските си прародители.
„ Татко, ще пиеш ли чай?” – отекна звънлив момичешки глас и прекъсна мислите му. Застанала на вратата, щерка му го гледаше усмихната, с лице огряно от първото априлско слънце.
„ Да, скъпа” – усмихна се в отговор Блохин и с любов я погали по русата глава. После се запъти към кухнята, където младата му брачна половинка към този момент бе запалила печката. Блохин я целуна, притисна я към себе си и сподели с въздишка:
„ Днес отпътувам в командировка за към месец. Не знам по кое време тъкмо ще се върна”.
„ Но за какво в този момент ми съобщаваш?” – изрече с изненада тя. „ Ще ни бъде мъчно сами да се оправим за това време”.
„ Не мога да си предпочитам командировките.” – сви плещи Блохин. Съпругата безмълвно постави чаша с чай пред него. Знаеше, че повече не би трябвало да задава въпроси.
Вечерта на същия ден Блохин дружно с още тридесет сътрудници дойде в лагера Осташков, където бяха затворени част от поляците. Веднага започнаха да извършват задачата – оборудваха една къща със звуконепроницаеми стени и построиха спомагателна пристройка, като краткотраен склад.
След два дни, в тихата априлска нощ Блохин стартира работа. Препаса се с кожена касапска престилка, постави кожени ръкавици и шапка. И стартира да убива. По двеста и петдесет индивида на нощ. Отлично достижение, даже и за офицер от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Първо снемаха точната идентичност на обречените. След това въвеждаха хората при Блохин, който ги убиваше с изстрел в тила. Временно трупаха телата в пристройката, сетне с камиони ги изнасяха и погребваха в горите.
В идващите двадесет и седем нощи Блохин сполучливо извърши партийната задача – лиши самичък, с ръцете си, живота на седем хиляди души, по двеста и петдесет на нощ. Работата беше изморителна, от време на време дясната му ръка и показалец изтръпваха, по тази причина Блохин стреляше в тила на индивида с лявата си ръка. Много пъти не съумя неотложно да разбие главата на пленника и трябваше да стреля повторно с дясната си ръка. Кожената престилка и ръкавици подгизнаха и натежаха от кръв и плът. Наложи се да доставят нови и това лиши време, само че Блохин се оправи – към този момент бе автоматизирал дейностите си и работеше без закъснение.
Осъдените влизаха в дребната стая, осветена от мътна, жълта крушка. Блохин ги поглеждаше за секунда и бързо зареждаше оръжието си. Жертвите посрещаха гибелта друго. Мнозина крещяха предизвикателно, други отправяха последна молитва към небето. Останалите гледаха с безмълвни, безумни очи индивида с престилката. Някои падаха на колене, лазеха на пода и с ридания молеха за благосклонност. Блохин им помагаше да се изправят и деликатно ги обръщаше с тил към себе си.
В същото време сътрудниците му също интензивно работеха. Защото имаше още осемнадесет хиляди души за ликвидиране. Почиваха единствено един ден – на първи май. Тогава те се изкъпаха, преоблякоха и отпразнуваха интернационалния ден на работническата взаимност. Но никой от сътрудниците му не извърши по този начин безукорно партийната задача, както Блохин. Може би по тази причина, единствено неговото име не беше забравено, въпреки и в покрайнините на историята. Което по никакъв начин не е заслужено, защото Блохин без подозрение е един от най-хубавите реализатори на смъртни присъди и партийни задания.
В края на командировката той се изнерви. Започна да убива с скука и неспокойствие, тъй като искаше да се върне в къщи, при фамилията си. Блохин беше доста завързан към невръстната си щерка и младата си брачна половинка.
Той умря след години, през февруари 1955. Преди това му лишиха генералското звание, поради недостойни дейности, несъвместими с генералските пагони. Никой не знае дали в миналото е сънувал кошмари, дали си е спомнил за някой от многохилядната сива, идентична редица от смъртници. Може би е мислил за околните си в последните дни. Нека не се питаме по какъв начин е допустимо човек да убие седем хиляди души и да продължи да живее. И да продължи да убива. Но на първо място – за какво малко на брой през днешния ден в света знаят кой е Блохин и какво е направил.
Та нали той единствено изпълняваше заповеди!
*
През пролетта на 1940 по заповед на руското държавно управление, в гората край Катин бяха убити без съд и присъда към 25 000 хиляди полски военопленници – офицери, лекари, учени, юристи, учители, писатели, публицисти. За няколко седмици Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) унищожи половината от полското офицерство и огромна част от полската интелигенция. Десетки години Съюз на съветските социалистически републики позорно и плахо отхвърляше страшното закононарушение. Едва при започване на 90-те години на предишния ХХ в. новите съветски управляващи признаха виновността на руските си прародители.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ