В Токио донесе първия медал за страната ни - сребро

...
В Токио донесе първия медал за страната ни - сребро
Коментари Харесай

Антоанета Костадинова: Нито едно спортно постижение не може да замени домашния уют

В Токио донесе първия орден за страната ни - сребро на 10 метра револвер в спортната пукотевица. Последваха още пет - два бронза в битката, злато в женския бокс, злато в каратето, купа и в художествената гимнастика, като това бе най-успешното българско олимпийско присъединяване от 21 години насам.

В специфичното студио на БТВ Костадинова показа рецептата за постигнатото в японската столица. " Май след децата кариерата ми се промени към по-добро. Те бяха първият подтик, който ми трябваше, с цел да успокоя душeвността си, мисленето, да се канализират нещата с времето. Всъщност това, което мисля, че беше камъчето, което обърна колата от този карък, който постоянно ме е гонел - или на девето или на четвърто място, за малко, все нещо не ми доближаваше. Смятам, че си смених семейството и ми донесе шанс. ", съобщи Костадинова.
 Кои зодии ни донесоха медали от Олимпийските игри в Токио? Кои зодии ни донесоха медали от Олимпийските игри в Токио?
Най-очакваното и влиятелно спортно събитие е към своя край. Олимпийските игри в Токио скоро ще останат в историята и ще е време за трад...

Тя разкри и по какъв начин се реализира баланс сред развъждането на две деца и тренировките по спортна пукотевица. " С най-хубавата свекърва. Аз в никакъв случай няма да се уморя да дублирам, че с тях уцелих джакпота и със брачна половинка си, и със фамилията му. Ако не бяха те, аз не виждам по какъв начин щях да се подготвял, нито да вземам участие в надпревари, тъй като е доста мъчно. Аз не бих могла да разгадавам на непознат човек да ми гледа децата, а аз да отида спокойна и да се разпределям, да мисля и да съм съсредоточена ", безапелационна е тя.

" След тези страсти и подготовка, имах потребност да избягам някъде и да си умря... При всички положения, за мен фамилията е преди всичко. Нито едно спортно достижение не може да размени домашния уют, топлината, която фамилията основава. Да, медалите са си медали, даже от Олимпиада, триумф огромен. Хората се радват, само че това, което всеки от нас прави персонално за себе си и гради в персоналния си живот за мен е най-важното ", сподели Антоанета Костадинова. " Съжалението в Токио беше доста за малко, когато бях още там на финала и надпреварата не беше завършило. Виждам, че напълно малко ми е трябвало - било за първото място, било за третото. Има доста малко страдание, само че то е моментно ", добави тя.

" Тя стартира малко по-късно. Дойде с щерка ми и една нейна другарка в залата. Имаше някакви данни. Може би тренирахме не повече от месец-месец и половина. Отидохме на държавно състезание, аз въобще не обръщам внимание. В един миг отивам до таблото и виждам две серии по 95. Много ме изненада. Нормално, измори се най-после и остана пета при девойки старша възраст. След това изчезна. Аз непрекъснато изпращам щерка ми и други деца да я викат. Едва на третата година се появи и започнахме да упражняваме. Тя беше на 18 години съвсем, доста осъзната. Бързо се разви, аз не знам различен подобен случай в историята на българската пукотевица. На втората година завоюва квота за олимпийски игри ", показа треньорът на Костадинова Христо Христов. 

Още от ОЩЕ СПОРТ:


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР