В тия забравени от Бога балкански ширини ремонтът по Графа

В тия забравени от Бога балкански ширини ремонтът по " Графа " най-сетне утихна. Отнесоха нейде перките от акули, отнесоха свинското, сиромашкото лято и Сънчо, настана свободна България. И дядо Йоцо стана свободен. Но той беше кьорав, нямаше по какъв начин да я види тая независимост.

Влезе един път в кварталната механа и се затътри към бара:

- Сипи ми, синко, една водка с съветска салата!

Кръчмарят го изгледа начумерен и на всеослушание отсече:

- На шпиони не поднасям!

- Че какъв разузнавач съм аз? – слиса се слепият.

- Руски разузнавач, нали те виждам!

От прилежащата маса го туриха да седне, наляха му домашна сливова.

- Какво става бе, хора?

- Ти, дядо Йоцо, не слушаш ли новините?

- Как да ги чуя, през вчерашния ден радиоточката млъкна. Вие, окатите, барем видите Хоризонта, а аз и да го чуя не мога.

- Пуснали австралийския палач Полфрийман на независимост! Но хванали по-опасен нарушител, в пандиза ще го тикнат, тъй като желал повече съветски филми по малкия екран!

- Че що да не желае, и без друго единствено американски дават...

- Не може съветски! Щом сме с новия по-голям брат, ще му гледаме филмите, ще му ядем ГМО-тата и фъшкиите!

- Че това ли е мойта свободна България? – поклати глава незрящият дъртак. – Да създадат почетен жител на София посланика на страна, която изтрепа с бомби хиляди почтени софиянци. Списаревски се обръща в гроба!

Тоя незрящ човек се палеше като наивно дете и възкръсваше единствено при ехтежа на влака. За него тренът въплъщаваше свободна България, но де го? Тия дни Бедежето спря сума ти влакове поради липса на локомотиви...

Една утрин дядо Йоцо чу екот откъм клисурата. И се качи на скалата.

Сигурно са новите Фалкони. С тия неверни пари какъв брой заболели деца щяха да излекуват, не му се мислеше. После се сети, че фалконите занапред ще ги вършат. Откъде иде тогаз тоя екот? Да не би Пеевски да бере гъби в Искърското дефиле? Не, той гъби не яде, мама пържолки му прави, косъма да заглади.

И внезапно дядо Йоцо прогледна! Тънък лъч светлинка проби в незрящите ириси. И видя небето! О, Боже, светлина! Старецът съзря държавния хеликоптер. Караха парламентарната шефка в София. Но раненото дете по този начин и не видя, в Шумен го оставили да бере душа...

Сигур африканска чума ги е натръшкала тия наши политици, намерения си дядо Йоцо и разтърка очи. Уж за положително смъкнахме режима на Живков, само че виж какво стана. Дивият Запад интензивно строи социализъм. Национализират частни банки, другарите. Прости им, Господи, те не знаят какво ги чака. Днес национализация, на следващия ден – петилетен проект, след това бригадирски песни, а накрая ще се появи техният Иван Костов, заедно с братовчедите, с цел да разпродадат националното благосъстояние за жълти стотинки. А Александър Йорданов ще упрекна комунизма за угоения си тип. И чак тогава ще тръгнат да откачат радиаторите. Щото човек и добре да живее, един ден му пращат изравнителните сметки на „ Топлофикация “ и на него му иде да хване гората и да провежда мощно партизанско придвижване. Но къде да се скриеш, в гората няма кьораво дърво. Царят изсече каквото можа, горската мафия изнесе останалото. И понеже оцеляха сал едни междублокови пространства, строителите на модерна България издигнаха нов съвременен девиз: „ Ще превърнем всяка детска площадка в банка, а градинките в молове! ” И всичко си пристигна на мястото. Младите българки, вместо да раждат, висят в моловете за една минимална заплата и продават наргилета и турски кюлоти. А чорбаджиите им засукват мераклийски мустаци, пощипват белоногите хубавици и си думат – що ни трябваше башибозук да пращаме, пазарната стопанска система свърши по-добра работа!

Гледа дядо Йоцо тая тъжна картинка. Гледа опустялата, изпосталяла България – разпродадена, омерзена и омаскарена, гледа главанаците и проклина мига, в който прогледна...