Карбовски очаквано се изака върху Господинов: Не четете наградени книги, четете забранени книги!
В типичния си жанр известният с интервютата си с магистрални травестити и Елеонора Митрофанова публицист Марин Карбовски се изхрачи върху премията " Букър " за Георги Господинов и Анджела Родел. Разбира се, иносказателно и под формата на безсмислено резюме за днешната културна обстановка в сраната.
Ето какво сътвори любимецът на полковник Елеонора:
Първо да кажем без крива усмивка - Букърът на Господинов е безспорен триумф и авторитет. Цял живот човек като мен плаче, че нямаме Оскар, Букър и Нобелова премия. Ето - имаме Букър.
Наградата е на половина и за Анжела Родел, една жена, която сложи българския език за своя задача. Анжела е в дъното на триумфа, уверен съм.
Но желая да загатна какво имам нежели срещу Господинов, нежели против премията, нежели против неговия триумф, а против литературната обстановка у нас.
Първо, това са всички мъртви и полумъртви създатели на прехода. Далеч над равнището и смелостта на Господинов и неговият Лапидариум, който преди 100 години ме впечатли. Не мога да ги загатна един по един. Но бях там по мазетата, където живяхме, пихме и чукахме - тъй като свободата по американски обичай ни липсваше като неразрешена музика.
Господинов е стъпил върху раменете на заровени колоси като Иван Методиев и Воев. За живите няма да пиша. Те не са доста живи, полумъртви са, тъй като ги ритаха в главата - ей по този начин, да си знаят мястото.
Искам просто да загатна Свободата на Невидимите Пишещи, които осигуриха пътя на Родел и Господинов. Искам да загатна Борис Христов.
Ако щете вярвайте - в литературата метафизиката е нещо като шведска маса. Ядем от едни и същи думи, някой повръщат, други са наградени. После времето раздава правдивост. Повръщащите кръв са наградени, а наградените повръщат популярност.
Зиг-загът на литертурните копелета.
Второто е доста значимо: у нас премиите за литература, опазване на здравето, нововъведения и още каквото щете се дават от министри, заплащат се от бизнеса и всичко това е булшит, както биха споделили американците. Представете си свят, в който, с цел да пробиеш, би трябвало да си част от българския булшит, а нагоре кой ще ти помогне без българския и настоящия политически булшит?
Господинов е част от един пробив, който не е пазарен, а фешън. А и политически. Което не ми пречи да одобрявам българина в Букър и съм последният българин, който ще каже, че не е справедливо. Всичко, което ни се случва е обикновено, по този начин казвахме в нашата литературна формация “LITERATURA DICTATURA ”. Младежки нелепости, нали.
Но не са баш юношески нелепости. Ние нямаме нова българска литература, както няма и американска литература. Но Америка има велики американски писатели, луксозно многообразие в характерността. У нас рискуваме да останем с един награден. Другите? Къде са ви другите писатели? Пак ли ще си играете на Патриарси?!
Честно, в действителност ли не ме разбирате??
Трето - премията за нововъведения у нас се споделя “Питагор ”. Наградите се дават от Бюрократа и Хегемона, и около чуждиците, и около подражанието. Имаме си дежурен, заменяем, продължителен хегемон, напряко ми е неловко да пиша за това. Срам си е. Вие си знаете, ние си знаем. Истината е, че на 24 май честваме с всички сили премията за преводна литература. Разберете в какво имам вяра - ние трябваше да раздаваме премиите, не на нас да ги раздават. Защо ли? Заради кирилицата и това, че сме устояли и на награди, и на кланета. Затова.
Четвъртото нещо: колко български Големи литературни награди имаме през днешния ден? Изчезнаха опитите на издателства да вършат награди, изчезнаха Поетики и други поетични състезания. “Сиела ” спря да издава младите, както издаваше нас след 90-те години. Ние още веднъж влизаме в мейнстрим и тунел, където свободата е показана като примитивизъм, а лудостта на великата литература е сритана от елементарната администрация.
Когато бях млад - написах, че у нас литературата е като стерилна крава, която хитрите доят до кръв. Не мисля, че нещо се е трансформирало. Освен това, че списание “Егоист ” през днешния ден не би било допустимо. Ето, по тази причина няма какво да чествам. Нито да изпитвам завист. Смятам, че след Левчев на Лужники - ние сме литературни туземци и всичко е мъниста, в случай че нямаме Маркес. А нямаме Маркес, тъй като Бюрократа и Хегемона няма да пуснат Радичков по нагоре от Калотина.
Можете да спорите с мен, единствено в случай че TIME SHELTER стигне размерите на продажби на Повелителят на мухите. Страшна книга. Опасна.
И пето - кажете ми, че не съм прав, само че опровергайте първо едно меме от през днешния ден в обществените мрежи. То звучи по този начин: “не четете наградени книги, четете неразрешени книги ”.
Да, това е велико и не е за Господинов.
Това е вечно.
Ето какво сътвори любимецът на полковник Елеонора:
Първо да кажем без крива усмивка - Букърът на Господинов е безспорен триумф и авторитет. Цял живот човек като мен плаче, че нямаме Оскар, Букър и Нобелова премия. Ето - имаме Букър.
Наградата е на половина и за Анжела Родел, една жена, която сложи българския език за своя задача. Анжела е в дъното на триумфа, уверен съм.
Но желая да загатна какво имам нежели срещу Господинов, нежели против премията, нежели против неговия триумф, а против литературната обстановка у нас.
Първо, това са всички мъртви и полумъртви създатели на прехода. Далеч над равнището и смелостта на Господинов и неговият Лапидариум, който преди 100 години ме впечатли. Не мога да ги загатна един по един. Но бях там по мазетата, където живяхме, пихме и чукахме - тъй като свободата по американски обичай ни липсваше като неразрешена музика.
Господинов е стъпил върху раменете на заровени колоси като Иван Методиев и Воев. За живите няма да пиша. Те не са доста живи, полумъртви са, тъй като ги ритаха в главата - ей по този начин, да си знаят мястото.
Искам просто да загатна Свободата на Невидимите Пишещи, които осигуриха пътя на Родел и Господинов. Искам да загатна Борис Христов.
Ако щете вярвайте - в литературата метафизиката е нещо като шведска маса. Ядем от едни и същи думи, някой повръщат, други са наградени. После времето раздава правдивост. Повръщащите кръв са наградени, а наградените повръщат популярност.
Зиг-загът на литертурните копелета.
Второто е доста значимо: у нас премиите за литература, опазване на здравето, нововъведения и още каквото щете се дават от министри, заплащат се от бизнеса и всичко това е булшит, както биха споделили американците. Представете си свят, в който, с цел да пробиеш, би трябвало да си част от българския булшит, а нагоре кой ще ти помогне без българския и настоящия политически булшит?
Господинов е част от един пробив, който не е пазарен, а фешън. А и политически. Което не ми пречи да одобрявам българина в Букър и съм последният българин, който ще каже, че не е справедливо. Всичко, което ни се случва е обикновено, по този начин казвахме в нашата литературна формация “LITERATURA DICTATURA ”. Младежки нелепости, нали.
Но не са баш юношески нелепости. Ние нямаме нова българска литература, както няма и американска литература. Но Америка има велики американски писатели, луксозно многообразие в характерността. У нас рискуваме да останем с един награден. Другите? Къде са ви другите писатели? Пак ли ще си играете на Патриарси?!
Честно, в действителност ли не ме разбирате??
Трето - премията за нововъведения у нас се споделя “Питагор ”. Наградите се дават от Бюрократа и Хегемона, и около чуждиците, и около подражанието. Имаме си дежурен, заменяем, продължителен хегемон, напряко ми е неловко да пиша за това. Срам си е. Вие си знаете, ние си знаем. Истината е, че на 24 май честваме с всички сили премията за преводна литература. Разберете в какво имам вяра - ние трябваше да раздаваме премиите, не на нас да ги раздават. Защо ли? Заради кирилицата и това, че сме устояли и на награди, и на кланета. Затова.
Четвъртото нещо: колко български Големи литературни награди имаме през днешния ден? Изчезнаха опитите на издателства да вършат награди, изчезнаха Поетики и други поетични състезания. “Сиела ” спря да издава младите, както издаваше нас след 90-те години. Ние още веднъж влизаме в мейнстрим и тунел, където свободата е показана като примитивизъм, а лудостта на великата литература е сритана от елементарната администрация.
Когато бях млад - написах, че у нас литературата е като стерилна крава, която хитрите доят до кръв. Не мисля, че нещо се е трансформирало. Освен това, че списание “Егоист ” през днешния ден не би било допустимо. Ето, по тази причина няма какво да чествам. Нито да изпитвам завист. Смятам, че след Левчев на Лужники - ние сме литературни туземци и всичко е мъниста, в случай че нямаме Маркес. А нямаме Маркес, тъй като Бюрократа и Хегемона няма да пуснат Радичков по нагоре от Калотина.
Можете да спорите с мен, единствено в случай че TIME SHELTER стигне размерите на продажби на Повелителят на мухите. Страшна книга. Опасна.
И пето - кажете ми, че не съм прав, само че опровергайте първо едно меме от през днешния ден в обществените мрежи. То звучи по този начин: “не четете наградени книги, четете неразрешени книги ”.
Да, това е велико и не е за Господинов.
Това е вечно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ