Ман О Уми – Дяволското море
В Тихия океан има рисков и анатемосан регион, в който сходно на Бермудския триъгълник, миистериозно изчезват хора. Това място е наречено от японците Ман О Уми или Морето на дявола, споделят му още Дяволския триъгълник, Триъгълника на дракона, Триъгълника Формоза или Тихоокеанския бермудски триъгълник.
Древни митове от преди 1000 години, описват, че региона е бил населяван от дракони, които от време на време атакуват островите.
Районът се простира сред японския остров Мияке и островите Бонин и Тайван. Официално не е маркиран на географски карти. Но на това място има доста повече произшествия, в сравнение с в известния Бермудски триъгълник.
През януари 1955 година в японската преса се разгласяват няколко публикации за девет плавателни съда, безследно изчезнали в интервала април 1949 и октомври 1953 година Всички те мистериозно са изчезнали в зоната сред о. Мияке и о. Иво Джима. Разстоянието сред тези острови е към 1000 км. Японското държавно управление провежда огромна научна експедиция, с цел да изучи естествения феномен. В експедицията са взели участие повече от 100 учени и няколко плаващи проучвателен станции. През 1952 година, след потъването на кораба „ Кайо Мару 5 ”, вследствие на следващото изригване на подводен вулкан е прекъсната изследователската задача. При случая умират 22-ма души екипаж и девет учени.
В следствие десетки по-модерни кораби и самолети също безследно изчезват в зоната. Очевидци описват за странни обекти, излитащи от морето и летящи над корабите. Теориите за феномена са безчет: намесата на извънземни сили, паранормални феномени и хипотези за научнообосновани естествени явления. Хората са склонни да развихрят въображението си: Атлантида, Извънземни, Друго измерение и така нататък Учените считат, че тук има естествен феномен настоящ над и под водната повърхнина, провокира великански завихряния на огромни водни маси, които унищожават всичко живо в региона. Интересен факт е, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са на съвсем една и съща географска широчина от противоположните страни на земното кълбо. Дали е инцидентно?
През 1989 година излиза книгата на Чарлз Бърлиц „ Триъгълникът на дракона ” и дава публичност на странната зона. В този регион, Съединени американски щати са изгубили над 20 подводни плавателни съда и бомбардировачи от друг клас. Бърлиц повдига завесата на мистерията към изгубването на гигантския английски търговски транспортен съд „ Дербишър ”, през 1980 година Авторът споделя, че самите японци са дали над 700 жертви в Дяволските води.
През 1995 година, Лари Куше разгласява проучването „ Разбулената тайнственост на Бермудския триъгълник ”. В проучването си твърди, че в множеството от случаите, разказани от Бърлиц, става дума за търговски и риболовни, а не за военни морски съдове. Той счита, че броят на жертвите е повишен и се робува на митологии. Според него обяснението за случаите е екстремалната вулканична интензивност в региона, предизвикваща цунами и унищожители водовъртежи, които даже трансформират локалния релеф. Според Куше през последните десетилетия в Ман О Уми са изчезнали цели островни архипелази и са се появили нови планински формирания. Вулканични изригвания са сравнявани с огнедишащите дракони. Всичко има рационално пояснение и тук няма никаква мистичност.
Днес учените са съумели да систематизират всички теории, както екзотични и мистични, по този начин и научно обясними.
Заради честите изгубвания на плавателни и летателни съдове в зоната на Дяволския и Бермудския триъгълник, доста известна е хипотезата за НЛО.
Магнитни аномалии е друго пояснение на протичащото се там. Според теорията на шведският академик Брус Гернон, в сходни регион се записват мощни електромагнитни стихии, генерирани в земните глъбини и при навлизането си в земната атмосфера “разбиват ” повърхността, като образуват така наречен електронна мъгла. Магнитни аномалии, може да предизвикват и нередовност на компасите и разминаването на географския и магнитния север, от което навигаторите губят ориентировка.
Йомиури Шимбун разказа, че този наследник четириъгълник е ма-но уми, където бреговата защита е класифицирана като зона за специфична заплаха. Реалната рискова зона беше аленият кръг съгласно Куше. Снимка: Уикипедия
Друга доктрина е наречена „ сини дупки ”, великански подводни пещери, предизвикващи мощни водовъртежи, които засмукват плавателните съдове.
Аномалиите в локалния климат и локалната топография, може да са пояснение за протичащото се в региона. Това са честите стихии, мощните урагани, провокирани от сеизмичната интензивност.
Изследователски екип от Университета в Кардиф твърди, че в сходни региони има огромни залежи на газови капсули на метан затворени, под океанското дъно. Той е формиран в следствие от дълго струпване на гниещи морски организми. Освобождаването му става избухливо, примерно при разбъркване на релефа на дъното. Това поражда и големи разбърквания на водната повърхнина.
Военноморски сили на Съединени американски щати провеждат от време на време засекретени геомагнитни проучвания и тяхната доктрина е „ намаляване на свръзките “. Тя е създадена от Уилбър Б. Смит, експерт по електроника. През 1950 година, Смит е претрупан от канадското държавно управление да оглави изследването на магнетизма и гравитацията в рисковите места на планетата. Той разкрил в атмосферата зони, в които съществува явлението „ намаляване на свръзките “. Тези зони са с диаметър към 300 м и се простират до непредсказуема за учените височина, реалокират се и изчезват, като се появяват на напълно друго място на планетата. Смит открива, че въпросните полета най-често са там, където са се случвали необясними произшествия. Той допуска, че тези зони евентуално оказват въздействие, върху някои самолети със характерна структура и размери, както и върху естествените човешки сетива. Може да се появи световъртеж и загуба на ориентировка в пространството.
Днес са картографирани 12 региона, наречени „ подли водовъртежи “. Учените настояват, че два от тях са на двата полюса, а другите 10 са поравно разпределени в двете полукълба. Зоните са на съвсем еднообразно разстояние една от друга и линиите, прекарани по глобуса от всяко завихряне до прилежащите му, образуват поредност от равностранни триъгълници.
