Монахиня от Драгалевския манастир освети земята с кофа стъкла
В тихия пладнешки час на едно от най-красивите места в полите на Витоша – полянката над Драгалевския манастир – се разигра сцена, която би засрамила даже най-коравосърдечния безхаберник. Главна героиня – монахиня, чиято задача по формулировка би трябвало да е да пази чисти освен душите, само че и околната среда.
Вместо това, въоръжена с кофа, тя реши да „ освети “ природата с рисков подарък – купчина натрошени стъкла, изсипани не в контейнерите, които бяха на по-малко от 10 метра, а непосредствено на земята, измежду тревата, където играят деца, минават кучета и диви животни.
Свидетел на грозната панорама се пробва да изясни, че сходна постъпка е рискова и неприемлива. Отговорът? Достолепното „ това е земя на манастира и ще върша каквото си желая “. Сякаш Божиите закони и човешкият здрав разсъдък стопират до границата на имотната схема, написа glasnews.
От кая на поста във фейсбук на Павел Георгиев разбираме, че стъклата са събрани и изхвърлени в кофите. Но горчивият привкус остава – тъй като в случай че даже тези, от които чакаме примирение, отговорност и образец, се държат с природата и хората по този метод, какво остава за останалите?
Може би е време да си напомним, че да служиш Богу, не значи да пренебрегваш земята под нозете си. И че вярата без положителни каузи е просто… празна кофа.
Вместо това, въоръжена с кофа, тя реши да „ освети “ природата с рисков подарък – купчина натрошени стъкла, изсипани не в контейнерите, които бяха на по-малко от 10 метра, а непосредствено на земята, измежду тревата, където играят деца, минават кучета и диви животни.
Свидетел на грозната панорама се пробва да изясни, че сходна постъпка е рискова и неприемлива. Отговорът? Достолепното „ това е земя на манастира и ще върша каквото си желая “. Сякаш Божиите закони и човешкият здрав разсъдък стопират до границата на имотната схема, написа glasnews.
От кая на поста във фейсбук на Павел Георгиев разбираме, че стъклата са събрани и изхвърлени в кофите. Но горчивият привкус остава – тъй като в случай че даже тези, от които чакаме примирение, отговорност и образец, се държат с природата и хората по този метод, какво остава за останалите?
Може би е време да си напомним, че да служиш Богу, не значи да пренебрегваш земята под нозете си. И че вярата без положителни каузи е просто… празна кофа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ