За деня 6 май и останаха ли неговите традиции?
В текст, получен на публицистичната поща на news.bg от студентката по история и философия от СУ " Св. Климент Охридски " Гергана Йохан Петкова се насочва взор обратно във времето към традициятя на днешния празничен ден - 6 май. Тя приканва те да се помнят и тачат, а редакцията се причислява към нейния апел.
Денят на храбростта стартира да се празнува от Българската войска още с нейното основаване. С декрет от 1 януари 1880 година княз Александър Батемберг учредява военния медал " За смелост " - отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет от 9 същата година се постановява честването на празника.
През войните в интервала 1912-1918 година, въпреки и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се празнува всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави и се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена " За смелост ". Тържеството приключва с боен церемониал.
До подписването на Ньойския контракт Денят на бойната възхвала се празнува настрана на 27 ноември (победата на Българската войска в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г).
През 20-те години на 20 в. този празник се сплотява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предходната вечер със заря, а до тогава тя е епизодично събитие.
След 1946 година традицията по честването на празника на Българската войска е прекратена. Първоначално е избрана датата 9 септември, а след 1953 година - 23 септември, която дата остава до демократичните промени у нас през 1989 година По-късно Великото Народно заседание дефинира като дата за празника на войската 23 август - денят на решаващите боеве при Шипка. Две години - 1991 и 1992 година, българските воини празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерския съвет 6 май е разгласен за Ден на храбростта и Българската войска.
Гергьовден и всякакви митове
На 6 май Българската православна черква празнува паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който в нашата страна е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. След Освобождението е разгласен за Ден на храбростта и на Българската войска. Традицията е прекратена по време на комунистическия режим, само че е възобновена през 1993 година
Повечето хора сме чували разнообразни митове за духовността, смелостта и силата на Свети Георги. Победоносеца още като напълно млад станал боец и показал изключителна смелост, заради което получил служба като боен трибун. Носейки в себе си непреклонния дух, той не се страхувал да проповядва и Христовата религия, поради което по-късно бива хвърлен в тюрма. Но житието на светеца ни демонстрира нещо по-важно - Една борба сред положителното и злото. Свети Георги се противопоставил и победил кръвожадния дракон, който постоянно взимал свои жертви. Разбира се, точно вярата и смелостта му помогнали да погуби чудовището.
Празникът е свързван с доста обичаи, обредни и аграрни практики за изобилие. С Гергьовден стартира втората половина на стопанската година, която приключва на Димитровден.
А в една остаряла и красива българската национална ария " Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден " се пее точно за величеството на празника.
Защо е хубаво да съблюдаваме традициите?
Във вестник " Български западъ " шести брой от 2 май 1942 година още на първа страница е оповестена публикация със заглавие - " Денъ на българската храбростъ " или на по-съвременен български език - Денят на българската смелост. Текстът възхвалява храбростта, подвигът и саможертвата на българската ни войска и бойци. Това да вземем за пример е разказано със следните думи: " С тоя дух, носен във всяко войнишко сърце, натъкната страшна на върха на щика, българският народ начерта своята героична епопея. " Относно тържественото отпразнуване на празника тогава е написано: " Тая година денят на храбростта ще бъде още по-тържествен, тъй като в него ще вземат присъединяване и ония живи бранници, които дълги години живяха под иго... " Това демонстрира, че честването на българската войска е била и имам вяра - към момента е същински празник за хората, който ние удостояваме с същинско самопризнание и респект направилите подвизи на бойното поле.
Източник:
В още по-стар вестник от 6 май 1935 година с име " Вестникъ на вестниците " на първа страница още веднъж е написана публикация с въздействащото име " Празникът на военните добродетели ", която също по този начин възхитително и наситено разказва делата на нашите войски, елементи от нашата славна история и разказва смисълът на този празник. Гордостта не е скрита и тук: " Днес българската армия, дружно с целият народ, ще отпразнува най-тържествения си празник. Той е по едно и също време и празник на най-висшите военни добродетели: храбростта, доблестта, готовността за самопожертвуване. " Според писанията в този вестник, по отношение на празника на военните добродетели, на този ден цялостен народ се прекланя пред величавите подвизи и беззаветната смелост на армията. Тогава българската армия е черпила своята поука и образец от делата на предшествениците си и е работила с по-голяма мощ и сила, както в никакъв случай не е било.
Източник:
Отново във " Вестникъ на вестниците " брой 76, всред страниците е поместен текст за Гергьовден на име - " Гергьовден - Въ народнитъ повърия и обичаи ". Празникът е разказан като един от най-големите национални и религиозни празници за българина: " Многобройни са песните, в които името на Свети Георги се слави от народа, като име на герой-закрилник " ; " За този прекрасен празник, който народът чествува с наслада, тъй като той буди в сърцето му най-съкровени мемоари, основани митове една от друга по-поетични и по-живописни. В тях точно народът е отразил вярата си, любовта си и своите най-интимни усеща. " Статията загатва разнообразни обичаи свързани с Гергьовден, като една от тях гласи: " Така да вземем за пример, на доста места в провинцията и основно в селата, където още ревностно се пазят обичаите, свързани с предишното, в навечерието на празника, домакините закарват агнетата на църква, където те биват обкичени със звънчета. Сутринта рано на Гергьовден всеки хазаин заколва агне и се попръсква с кръвта му за " здраве "... "
Традициите са били значима част от празничния ден за народа ни. Истински са следвани дадени традиции и изпълнявани ритуали, които са тясно свързани с предишното, религията, публичните връзки, митологията и географските особености. В някои по-стари кътчета на България традициите към момента се пазят ревниво, само че на други места евентуално има хора, които стартират да не помнят, че празниците имат по-дълбок смисъл от веселбата и яденето.
Източник:
Важно е да помним!
На 6 май се празнуват и почитат два извънредно значими и обичани празника - " Денят на храбростта и Българската войска " и " Гергьовден ". Храбростта, подвигът и саможертвата, присъщи са героите ни от едно време, имам вяра, са се утвърдили като безспорни полезности в съзнанието ни. Гергьовден е един от най-големите празници в националния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец, който въплъщава идеалния войник, настойник на войската. Днес единствено някои от променените с изминаването на времето обичаи, свързани с тези национални празници, се съблюдават. Не би трябвало да се отдалечаваме от предишното си единствено тъй като то става все по-далечно с времето. За да бъде опознат един народ, би трябвало да се проследят неговите традиции и обичаи. Те са източникът на цялостната ни културна традиция. Макар и полезностите да се променят, ние можем да бъдем горди с това, което в миналото ни се е случвало и с това, което притежаваме в този момент.
Денят на храбростта стартира да се празнува от Българската войска още с нейното основаване. С декрет от 1 януари 1880 година княз Александър Батемберг учредява военния медал " За смелост " - отличие, с което се удостояват направилите подвизи на бойното поле. А с декрет от 9 същата година се постановява честването на празника.
През войните в интервала 1912-1918 година, въпреки и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се празнува всяка година с отслужване на панихида за починалите и молебен за живите. Прави и се обзор на войсковите елементи от висшия главнокомандващ на Българската войска и популярен магистър на ордена " За смелост ". Тържеството приключва с боен церемониал.
До подписването на Ньойския контракт Денят на бойната възхвала се празнува настрана на 27 ноември (победата на Българската войска в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г).
През 20-те години на 20 в. този празник се сплотява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 година Денят на храбростта и успехите е разгласен за военен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 година тържеството стартира от предходната вечер със заря, а до тогава тя е епизодично събитие.
След 1946 година традицията по честването на празника на Българската войска е прекратена. Първоначално е избрана датата 9 септември, а след 1953 година - 23 септември, която дата остава до демократичните промени у нас през 1989 година По-късно Великото Народно заседание дефинира като дата за празника на войската 23 август - денят на решаващите боеве при Шипка. Две години - 1991 и 1992 година, българските воини празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерския съвет 6 май е разгласен за Ден на храбростта и Българската войска.
Гергьовден и всякакви митове
На 6 май Българската православна черква празнува паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който в нашата страна е уважаван както от християни, по този начин и от мюсюлмани. След Освобождението е разгласен за Ден на храбростта и на Българската войска. Традицията е прекратена по време на комунистическия режим, само че е възобновена през 1993 година
Повечето хора сме чували разнообразни митове за духовността, смелостта и силата на Свети Георги. Победоносеца още като напълно млад станал боец и показал изключителна смелост, заради което получил служба като боен трибун. Носейки в себе си непреклонния дух, той не се страхувал да проповядва и Христовата религия, поради което по-късно бива хвърлен в тюрма. Но житието на светеца ни демонстрира нещо по-важно - Една борба сред положителното и злото. Свети Георги се противопоставил и победил кръвожадния дракон, който постоянно взимал свои жертви. Разбира се, точно вярата и смелостта му помогнали да погуби чудовището.
Празникът е свързван с доста обичаи, обредни и аграрни практики за изобилие. С Гергьовден стартира втората половина на стопанската година, която приключва на Димитровден.
А в една остаряла и красива българската национална ария " Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден " се пее точно за величеството на празника.
Защо е хубаво да съблюдаваме традициите?
Във вестник " Български западъ " шести брой от 2 май 1942 година още на първа страница е оповестена публикация със заглавие - " Денъ на българската храбростъ " или на по-съвременен български език - Денят на българската смелост. Текстът възхвалява храбростта, подвигът и саможертвата на българската ни войска и бойци. Това да вземем за пример е разказано със следните думи: " С тоя дух, носен във всяко войнишко сърце, натъкната страшна на върха на щика, българският народ начерта своята героична епопея. " Относно тържественото отпразнуване на празника тогава е написано: " Тая година денят на храбростта ще бъде още по-тържествен, тъй като в него ще вземат присъединяване и ония живи бранници, които дълги години живяха под иго... " Това демонстрира, че честването на българската войска е била и имам вяра - към момента е същински празник за хората, който ние удостояваме с същинско самопризнание и респект направилите подвизи на бойното поле.
Източник:
В още по-стар вестник от 6 май 1935 година с име " Вестникъ на вестниците " на първа страница още веднъж е написана публикация с въздействащото име " Празникът на военните добродетели ", която също по този начин възхитително и наситено разказва делата на нашите войски, елементи от нашата славна история и разказва смисълът на този празник. Гордостта не е скрита и тук: " Днес българската армия, дружно с целият народ, ще отпразнува най-тържествения си празник. Той е по едно и също време и празник на най-висшите военни добродетели: храбростта, доблестта, готовността за самопожертвуване. " Според писанията в този вестник, по отношение на празника на военните добродетели, на този ден цялостен народ се прекланя пред величавите подвизи и беззаветната смелост на армията. Тогава българската армия е черпила своята поука и образец от делата на предшествениците си и е работила с по-голяма мощ и сила, както в никакъв случай не е било.
Източник:
Отново във " Вестникъ на вестниците " брой 76, всред страниците е поместен текст за Гергьовден на име - " Гергьовден - Въ народнитъ повърия и обичаи ". Празникът е разказан като един от най-големите национални и религиозни празници за българина: " Многобройни са песните, в които името на Свети Георги се слави от народа, като име на герой-закрилник " ; " За този прекрасен празник, който народът чествува с наслада, тъй като той буди в сърцето му най-съкровени мемоари, основани митове една от друга по-поетични и по-живописни. В тях точно народът е отразил вярата си, любовта си и своите най-интимни усеща. " Статията загатва разнообразни обичаи свързани с Гергьовден, като една от тях гласи: " Така да вземем за пример, на доста места в провинцията и основно в селата, където още ревностно се пазят обичаите, свързани с предишното, в навечерието на празника, домакините закарват агнетата на църква, където те биват обкичени със звънчета. Сутринта рано на Гергьовден всеки хазаин заколва агне и се попръсква с кръвта му за " здраве "... "
Традициите са били значима част от празничния ден за народа ни. Истински са следвани дадени традиции и изпълнявани ритуали, които са тясно свързани с предишното, религията, публичните връзки, митологията и географските особености. В някои по-стари кътчета на България традициите към момента се пазят ревниво, само че на други места евентуално има хора, които стартират да не помнят, че празниците имат по-дълбок смисъл от веселбата и яденето.
Източник:
Важно е да помним!
На 6 май се празнуват и почитат два извънредно значими и обичани празника - " Денят на храбростта и Българската войска " и " Гергьовден ". Храбростта, подвигът и саможертвата, присъщи са героите ни от едно време, имам вяра, са се утвърдили като безспорни полезности в съзнанието ни. Гергьовден е един от най-големите празници в националния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец, който въплъщава идеалния войник, настойник на войската. Днес единствено някои от променените с изминаването на времето обичаи, свързани с тези национални празници, се съблюдават. Не би трябвало да се отдалечаваме от предишното си единствено тъй като то става все по-далечно с времето. За да бъде опознат един народ, би трябвало да се проследят неговите традиции и обичаи. Те са източникът на цялостната ни културна традиция. Макар и полезностите да се променят, ние можем да бъдем горди с това, което в миналото ни се е случвало и с това, което притежаваме в този момент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ