Съдбата на всички нас е шепа прах в една урна
В тежки мигове постоянно се старай да запазиш наличие на духа, както в минути на благополучие не даваш воля на насладата си.
Защото в миналото, Делий, въпреки всичко ще умреш. И все едно е дали ще прекараш живота си в горест, или всеки празничен ден ще се гощаваш със остаряло вино, излегнат умерено на тревата.
Там, където високият бор и бялата топола приветливо разстилат блага сянка, където забързаните води на потока скачат по стръмното корито, там заповядай да ти донесат вино и бързо увяхващи рози — до момента в който ти разрешават това парцелът, годините и провидението. Някога ще напуснеш огромните си имения в планините, и къщата, и вилата, около която тече жълтият Тибър. Ще оставиш всичко това и благосъстоянията, които си натрупал, ще станат благосъстоятелност на твоя правоприемник.
Няма значение дали си богат, от благороден жанр, или елементарен бедняк и спиш под голо небе. Така или другояче, ще станеш жертва на безмилостния господ на подземния свят. Всички отиваме там, ориста на всички нас е шепа прахуляк в една урна. Рано или късно ще пристигна и нашият ред. Тогава лодката на Харон ще ни закара там, откъдето няма връщане.
Хораций, „ Песни “, II
От „ Октавиан Август ”, Александър Кравчук
