В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената

В тази публикация са прегледани възникването и същността на заложената в Парижкото съглашение за климата цел за ограничение на световното стопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специфичния отчет на IPCC „ Затопляне с 1,5°C “, в който са съпоставени следствията от покачване на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са показани вероятните способи за стабилизиране на климата до края на века.

Въведение – Възникване на концепцията за 1,5°C

Изследванията върху климатичните промени през 70-те и 80-те на 20 век са ориентирани към така наречен климатична сензитивност – реакцията на температурата на Земята при удвояване на концентрацията на въглероден диоксид. През началото на 90-те години на 20 век учени (Velinga et. al 1991) стигат до заключението, че ограничение на световното стопляне до 2°C по отношение на равнищата от преди Индустриалната гражданска война би предотвратило обилни вреди върху околната среда и обществото.

През 1992 година е призната Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата (United Nations Framework Convention on Climate Change –  UNFCCC ) – интернационално съглашение, което има за цел да ограничи световното стопляне и неговите последици. В рамките на UNFCCC е подписан Протоколът в Киото (1997), който слага за цел на развитите страни да лимитират своите парникови излъчвания. Целта за ограничение на световно стопляне до 2°C за първи път е публично сложена в Споразумението от Копенхаген през 2009 година, което обаче е напълно непринудено. През 2015 година е признато Парижкото съглашение, което влиза в действие от идната година. То към този момент е правно обвързвано, а най-важната му цел е ограничение на покачването на междинната температура на повърхността на Земята до 2°C, а по опция и до 1,5°C. 

Доклад на IPCC за 1,5°C

С приемането на Парижкото съглашение UNFCCC изпраща покана към IPCC да сформира специфичен отчет за „ следствията от световно стопляне с 1,5°C над прединдустриалните равнища и обвързваните сюжети на световни парникови излъчвания “. IPCC приема поканата, като прибавя че специфичният отчет ще прегледа проблемите и в подтекста на засилващата се световна реакция към опасността от климатичните промени, устойчивото развиване и напъните за унищожаване на бедността. 

През 2018 година IPCC разгласява своя специфичен отчет, озаглавен „ Затопляне с 1,5°C “. В него са оценени следствията от стопляне с 1,5°C, вероятните способи за реализиране на тази цел и е направено съпоставяне сред стопляне с 1,5°C и 2°C.

Какви ще са последствията от стопляне с 1,5°C и 2°C?

Светът към този момент се е затоплил с над 1°C по отношение на прединдустриалния интервал, основно заради човешкото въздействие. IPCC дефинира прединдустриалния интервал като столетията преди началото на Индустриалната гражданска война към 1750 година Периодът 1850 – 1900 година е употребен като приближение за прединдустриалната междинна температура на Земята. Температурите обаче не се трансформират с идентична скорост на всички места. Затоплянето е най-силно на континентите, в региона на Арктика през студеното полугодие и в умерените ширини през топлото полугодие. Това значи, че в някои елементи на света към този момент има стопляне с повече от 1,5°C над прединдустриалните равнища.

По-голямо от досегашното стопляне в допълнение ще изостри рисковете и следствията за света и обществото. Това остава в действие даже световното стопляне да бъде лимитирано до 1,5°C. Все отново при 2°C се чакат повече отрицателни последици.

Колкото по-малко е покачването на световната температура, толкоз по-малки ще са рисковете за обществото и екосистемите. А тези опасности не са идентични за другите системи (фиг. 1). Ограничаването на стоплянето до 1,5°C може да бъде обсъждано като „ избегнати въздействия “ спрямо по-високи равнища на стопляне.

Затоплянето през последните 50 година е асъдействало за изместването на хабитатите на растителни и скотски типове, понижението на добивите в земеделието и зачестяване на горските пожари. Подобни промени са предстоящи при по-нататъшни покачвания на световната температура.

Пред особено висок риск са изправени коралите. При стопляне с 1,5°C се чака понижение на популациите сред 70% и 90%, а при 2°C рифовете са застрашени от съвсем цялостно изгубване (или понижение над 99%). Дори и при настоящето стопляне забележителен дял от кораловите рифове са с понижени популации заради всеобщи измирания. Само за интервала 2016 – 2018 година огромни рифови системи – като Големия бариерен риф в Австралия, са изгубили до 50% от плитководните си корали (Hughes et al., 2017b).

Според IPCC при стопляне от 2°C е доста евентуално Арктика да остава без морски лед през лятото – най-малко един път на десетилетие. Задържането на стоплянето до 1,5°C би понижило тази възможност до веднъж на 100 години. Загубите на лед при продължаващо стопляне на климата ще доведат до стесняване на хабитатите на организми като тюлени, полярни мечки, китове и морски птици.

Достигане на 2°C вместо 1,5°C би довело до значително стопляне на най-топлите дни в годината във всички сухоземни региони. В някои области ще има нарастване на случаите на значителни превалявания, изключително във високите ширини на Северното полукълбо, което би нараснало риска от наводнения. В други региони като Средиземноморието и южната част на Африка ще има нараснал риск от засушаване и липса на достъп до водни запаси. Ефектите от в допълнение стопляне ще включват по-силно размразяване на ледниците и по-голямо повишаване на морското ниво, което ще продължи дълго и след стабилизиране на атмосферните концентрации на CO ₂ .

Пътища към 1,5°C

Какви ще са резултатите от стопляне с 1,5°C ще зависи и от съответните „ пътища “ на антропогенните излъчвания от парникови газове. IPCC употребява 2 съществени сценария  – при първия световното стопляне е лимитирано до 1,5°C, а при втория стоплянето краткотрайно надвишава 1,5°C, само че до края на века междинната температура на Земята ще се намали назад до 1.5°C над прединдустриалните равнища (фиг. 2). Вторият сюжет, прочут като сюжет на „ надхвърляне “, планува по-големи излъчвания през първата половина на 21 век и с по-късен пик, което ще бъде обезщетено с отрицателни излъчвания през втората половина на века. Но това крие в себе си повече опасности, тъй като даже да е краткотрайно, при стопляне с повече от 1,5°C има по-голяма възможност за прекрачване на така наречен преломни точки (tipping points)  –  прагове оттатък които някои резултати не могат да бъдат предотвратени. Пример за преломна точка е опцията за стопяване на ледените шапки в Гренландия и Западна Антарктида в границите на идващите епохи и хилядолетия, в случай че бъде прекрачен избран температурен предел.

Според IPCC при сегашните темпове на стопляне се чака Земята да надмине 1,5°C към 2040 година (фиг. 3). Трябва да се вземе поради и обстоятелството, че скоростта на стопляне се е нараснала с времето. Температурата на Земята се покачва със междинна скорост към 0,08°C на десетилетие от 1880 година насам, a от 1981 – с 0,18°C на десетилетие.

През 2020 година има отбелязан спад от 6%, или 2 милиарда тона на излъчванията от въглероден диоксид. За да се изпълнят задачите на Парижкото съглашение, е нужно всяка последваща година излъчванията да бъдат намалявани с по 1-2 милиарда тона. Но след отпущането на ограниченията по отношение на пандемията от COVID-19, излъчванията в доста стопански браншове към този момент са се върнали към старите си равнища. Не е ясно дали човечеството ще успее да реализира задачата от 1,5°C, само че даже и тя да не бъде изпълнена, си коства да се води политика за понижаване на излъчванията, защото най-песимистичните сюжети (при стопляне с 3 и повече градуса) са към момента предотвратими, а следствията при безучастие против климатични промени ще са в пъти по-неблагоприятни в сравнение с при „ междинен “ сюжет.

Автор: Николай Петков / Климатека

Николай Петков кара магистърска степен, компетентност „ Метеорология “ във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Той е и деятел от придвижването „ Петъци за бъдеще – България “. Научните му ползи включват промени в климата и замърсяване на въздуха. 

В обявата са употребявани материали от:

- Специален отчет на IPCC, „ Затопляне с 1,5°C “ 

- За протокола в Киото – UNFCCC 

- Текст на Споразумението в Копенхаген, 2009 

- За Парижкото съглашение – UNFCCC  

- Глобален климатичен отчет за 2020 – NOAA

• Обобщение за въглеродните излъчвания през 2020 – NASA Earth Observatory