В търсене на истината – научните теории, които се оказаха

В търсене на истината – научните теории, които се оказаха изцяло неправилни. Какво гласи теорията за N-лъчите и за какво редица учени считали, че Земята се уголемява.
През цялата история на човечеството,
науката била онази мощ, която ни тласкала напред със основаването на смели теории и революционни открития. Въпреки това, доста от тях не съумели да устоят инспекцията на времето. Някои хрумвания, считани в продължение на дълги години за неоспорими истини, след това се оказали изцяло неправилни.
Това образно демонстрира какъв брой значимо
е да подхождаме с известна доза песимизъм към всяко изказване, което не е доказано от безапелационни доказателства, както и нуждата учените да демонстрират безпристрастност и внимание даже и
към най-малкия подробност при провеждането
на опити. В идващите редове може да се запознаете с няколко неправилни теории, демонстриращи какъв брой динамичен и на моменти спорен може да бъде непрекъснатият ни блян към нови познания.



В продължение на епохи съвсем всички учени и лекари са изцяло уверени, че заболявания като маларията, холерата и чумата се предизвикват от така наречен миазма – токсичен и миризлив въздух, който се образува
при гниенето на органична материя.
Въпросната доктрина е основана в Древна Гърция (Хипократ, бащата на медицината, е един от първите учени, които я споменават) и резервира своята новост чак до XIX в.

През цялото това време, огромна част от опитите да бъде предотвратено разпространението на рискови болести са фокусирани върху премахването на боклуците от огромните градове, с цел да бъдат
отстранени неприятните миризми.
В интерес на истината, това се оказва сполучлива тактика, само че не и поради ограничението на „ неприятния въздух “. В средата и края на XIX в. учени като Луи Пастьор и Робърт Кох потвърждават, че множеството болести са породени от бактерии и вируси.
Крахът на теорията за миазмата, считана за
безспорна истина в продължение на епохи, провокира същинска гражданска война в областта на медицината. Този фрапантен поврат демонстрира по какъв начин научният напредък постоянно изисква отхвърлянето на някои необятно публикувани вярвания, без значение какъв брой „ правдиво “ звучат те.

Годината е 1903-та. Научната общественост е мощно разчувствана от откриването на рентгеновите лъчи няколко години по-рано. Именно тогава френският физик Рене Блондло прави едно вълнуващо известие – съумял е да открие нов тип излъчване.
Т. нар. N-лъчи (на името на родния му град Нанси)
могат да усилват яркостта на разнообразни обекти, минават през съвсем всичко и се излъчват както от човешкото тяло, по този начин и от Слънцето, само че единствено тогава, когато на небето има облаци, твърди той.
Съвсем скоро редица френски учени стартират
да пишат публикации, отдадени на N-лъчите, като множеството от тях разказват съмнителни опити, сякаш демонстриращи разнообразните им резултати. Откритието в началото е приветствано като значима стъпка от проучванията на рентгеновите лъчи и радиоактивността.
Научната общественост отвън Франция, обаче, е скептична.
Американският физик Робърт Ууд взема решение да посети лабораторията на Блонло, с цел да ревизира какво в действителност съставляват N-лъчите. По време на една от демонстрациите на Блондло, Ууд скрито отстранява значим съставен елемент от апарата на френския академик, с който той сякаш „ създава “ въпросните лъчи.
Въпреки това, Блондло декларира, че опитът е сполучлив
и са видяни N-лъчи. Така излиза наяве, че те в действителност не съществуват, а съставляват „ пробна заблуда “, подбудена от пристрастията и упованията на наблюдаващия. След като Ууд разгласява публикация със своите изводи, теорията за N-лъчите е изцяло опровергана, а Блондло става обект на доста насмешки от страна на научната общественост.

В началото на 70-те години на предишния век редица американски и европейски медии сигнализират, че се задава нов ледников интервал. В изявленията се твърди, че въпросното световно захлаждане може да заплаши производството на храни и да аргументи невиждана рецесия
в съвсем всички страни по света.
Предупрежденията са основани на данни, събрани от разнообразни елементи на Северното полукълбо. Наблюдаваният спад на температурите се дължи на замърсяването на атмосферата, което доближава рекордни равнища в десетилетията след края на Втората международна война.
Докато някои климатолози изследват вероятните
сюжети за настъпването на ледников интервал, множеството техни сътрудници са на друго мнение и се пробват да успокоят обществото, отбелязвайки, че към този момент се вижда последователно стопляне, главната причина за което е натрупването на въглероден диоксид в атмосферата.
Въпреки това, медиите обръщат надалеч
по-голямо внимание на изказванията за задаващото се захлаждане, трансформирайки тематиката в същинска сензация. Днес, множеството хора, които не имат вяра, че климатичните промени са действителен проблем, постоянно сочат точно суматохата, провокирана от изявленията за нов ледников интервал, като доказателство,
че не трябва да се има вяра на научните прогнози.
В реалност, случилото се през 70-те години е предизвестие какъв брой рискови могат да бъдат неправилното пояснение на данни и търсенето на сензации, без да се вземат поради обстоятелствата. Експертите в наши дни са единомислещи, че световното стопляне е извънредно рискова наклонност, резултатите от която се усещат по целия свят. Те също по този начин не стопират да предизвестяват, че в случай че не бъдат взети ограничения, последствията могат да бъдат пагубни.

Теорията за тектониката на плочите провокира същинска научна гражданска война и се смята за един от най-важните моменти в историята на геологията. Тя гласи, че в земната литосфера има седем огромни и още няколко по-малки плочи, които се движат постепенно
в продължение на стотици милиони години.
В основата на основаването ѝ стоят проучванията на океанското дъно, извършени през 50-те години на предишния век, които запълват празнините в познанията за градежа на нашата планета. В началото на XX в., обаче, учените към момента нямат никаква визия за какво континентите наподобяват по този начин,
като че ли са части от пъзел.
Според една от най-популярните теории по това време, Земята последователно се уголемява, увеличавайки своята повърхнина. Редица специалисти означават, че в далечното минало континентите били съединени, само че през днешния ден се отдалечават едни от други
поради въпросното увеличаване.
Дори и откакто съществуването на тектонските плочи е потвърдено, някои учени не престават да поддържат изказванията, че Земята се уголемява. С напредването на технологиите и потреблението на спътници за прецизни измервания и събиране на данни,
въпросната доктрина е дефинитивно оборена.
Изненадващо или не, даже и през днешния ден има хора, смятащи планетата ни за нещо като балон, който постепенно се раздува – концепция, което е не по-малко неуместна от изказванията, че Земята в действителност е плоска.