Преди да разгърнем потенциала - как да го открием
В тълковния речник на българския език против капацитет е записано: „ цялост от нужни за реализирането на някаква цел средства, източници и други, които са подготвени да влязат в деяние. “ С други думи – той е нашият боеприпас от скрити качества и умения за реализирането на проектите и фантазиите ни. Но по какъв начин да го използваме и вкараме в деяние, когато не сме уверени, че го притежаваме? Понякога е мъчно, тъй като търсим съответните стъпки към използването на хипотетичния капацитет в деяние, още преди да сме го намерили и да знаем какъв е той. Очевидно първо би трябвало да го открием, което не постоянно е лека задача.
Вярата
Изтъркано е за първа стъпка, нали? Но няма по какъв начин да я пропуснем или да не стартираме с нея, тъй като, в случай че вие не повярвате, че имате капацитет, кой би могъл да го направи? Вярата в неговото битие, а оттова и в самите вас, е като мощен мотор в съзнанието ви. Ако към този момент сте решили, че няма смисъл да търсите капацитета си, не вярвате в него или мислите, че това са празни приказки – няма и да го намерите. Съзнателно и подсъзнателно стартирате с предрешение и негативизъм, а те затварят очите ви за него. Но в случай че сте уверени, че притежавате капацитет, вътрешно го предчувствате и не желаете той да остане прикрит за вас, тогава мозъкът и всичките ви сетива ще стартират да работят по неговото търсене и на второ място – разрастване.
Тишината
Не тишината по принцип, а онази вътрешната, изключителната, която усещаме, когато останем уединено със себе си. Направете си обичаната напитка, отидете на обичаното си място, усамотете се, в случай че е прекомерно шумно в живота ви. Изобщо сторете нещо, което ви подтиква да мислите, мечтаете и с което ще изключите страха, границите и рамките от себе си. Поне за малко. Ако в тази тишина се замислите:
Кои сте вие, не близките кои мислят, че сте. Често тяхната визия за нас дефинира и нашата лична.
С какво желаете да се занимавате, а не какво вършиме към сегашния миг. Изключете съответните условия, включете фантазиите си.
Какво сте способни да вършите – и то без да ви лишава куп старания, нерви и време. Това е нещо, което ви идва от вътрешната страна и до момента в който го вършите имате възприятието, че извира от центъра на съзнанието ви с лекост.
Разсъждавайки върху тези въпроси, ще видите, че отговорите ще стартират да излизат сами. Сякаш сте насочили магнит към тялото си, а те полепват по него. Важна е посоката, която основават, тя ще ви води към задачата.
Самоанализ
Не се опасявайте да се самоанализирате – мислено или на глас. Премахнете привидните ограничавания и оправдания. Представете си, че разполагате с материална обезпеченост и власт. Това не е сюжет за фантазии от детството. Ако изключите рестриктивните мерки, които ви възпират да тръгнете по пътя на търсенето на капацитета, ще ви бъде в пъти по-лесно. Какво бихте правили, в случай че разполагахте с доста пари? С какво бихте се захванали, в случай че не зависехте от никого? Какво сте уверени, че може да започнете и завършите до край? Къде е силата ви? В момента, в който си позволите пред самите себе си да признаете какво желаете в реалност, какво сте способни да вършиме в всекидневието – вие сте на половин крачка от дешифрирането на капацитета си.
" Не мога "
Ключът към откриването на капацитета ни е в насочването на мисълта ни към действия, за които до през днешния ден сме си казвали – не мога. В тази категория се включват научаването на нови неща, необикновени дейности, асимилиране на нови практики. Няма значение дали става дума за приготвянето на засукана вечеря по рецепта на майстор-готвач, решаването на матрично уравнение, усъвършенстването на нов език, измайсторяването на ръчно направени предмети за дома, ходенето на опера и така нататък Излизането от нашата удобна зона е пътят, по който ще разпознаем капацитета си.
Повечето хора имат съответно занимание или даже няколко. Помислете за вашето. Може би не е просто занимание, а освен това. Ако изпитвате пристрастеност към него, нямате самообладание да приключите с уговорките си и да освободите даже малко от лимитираното си време. Ако то е нещо, за което не е допустимо да не мислите и не си представяте да спрете да го практикувате, не е „ просто занимание “, а огледало на качествата и вероятностите ви. Тогава зад тила на заниманието се крие непредполагаемият капацитет на вашата същина.
По пътя към търсенето и откриването на капацитета едно е несъмнено – би трябвало да изключим страха от неуспехите. Или най-малко да не мислим за тях като за нещо съдбовно. Със сигурност не са приятни за превъзмогване, не се претърпяват с лека ръка и някои се помнят цялостен живот. Но не трябва да са спирачка. Трябва да ги приемем. Със сигурност един вид хора не се провалят в никакъв случай – тези, които не рискуват, само че те стоят на едно и също място с десетилетия. Около 30 издателства поредно са отказали да разгласяват първата книга на Стивън Кинг. Провал. Но през днешния ден е в международната ранглиста на най-известните и богати персони. Как щяха да наподобяват нещата, в случай че беше поставил край и не вярваше, в капацитета си? Провалили сте се един път, два, тридесет, петдесет пъти? Голяма работа. Вие сте мощни, не се предавайте.
Годините
За капацитета няма възраст. Ако не сте го разкрили на 17 или на 20, това не значи, не в никакъв случай няма да имате тази опция. Не е късно да измененията настройките си и да преоткриете качествата си. Трудно е, тъй като живеем в общество, в което порядките са: щом получиш едно обучение и започнеш работа – с това ще се занимаваш цялостен живот. Ако си на 50 и прекроиш метода си на живот, незабавно ставаш мотив за мнения и рецензии. Но това в действителност няма значение, тъй като хората по този начин или другояче ще съдят и подлагат на критика. Годините са просто цифри в персоналната карта – в случай че се усещаме подготвени, способни и най-много имаме предпочитание и опция да търсим капацитета, който до през днешния ден не сме разкрили, то възрастта не е основателна причина да се отхвърляме.
Едно е несъмнено – всеки човек има капацитет. Често той остава заключен сред страховете, предразсъдъците и подозренията в качествата ни. Затова не би трябвало да се опасяваме да бъдем дръзки и да живеем, мечтаем и разсъждаваме не съгласно визиите на останалите, а съгласно личните си схващания. Най-лошият ни боязън всред всички, че ще се провалим, а най-големият ни минус – убеждението, че сме елементарни. Всеки от нас е неповторим и има изумителен капацитет. Никога не се подценявайте и не позволявайте различен да го прави.
Вярата
Изтъркано е за първа стъпка, нали? Но няма по какъв начин да я пропуснем или да не стартираме с нея, тъй като, в случай че вие не повярвате, че имате капацитет, кой би могъл да го направи? Вярата в неговото битие, а оттова и в самите вас, е като мощен мотор в съзнанието ви. Ако към този момент сте решили, че няма смисъл да търсите капацитета си, не вярвате в него или мислите, че това са празни приказки – няма и да го намерите. Съзнателно и подсъзнателно стартирате с предрешение и негативизъм, а те затварят очите ви за него. Но в случай че сте уверени, че притежавате капацитет, вътрешно го предчувствате и не желаете той да остане прикрит за вас, тогава мозъкът и всичките ви сетива ще стартират да работят по неговото търсене и на второ място – разрастване.
Тишината
Не тишината по принцип, а онази вътрешната, изключителната, която усещаме, когато останем уединено със себе си. Направете си обичаната напитка, отидете на обичаното си място, усамотете се, в случай че е прекомерно шумно в живота ви. Изобщо сторете нещо, което ви подтиква да мислите, мечтаете и с което ще изключите страха, границите и рамките от себе си. Поне за малко. Ако в тази тишина се замислите:
Кои сте вие, не близките кои мислят, че сте. Често тяхната визия за нас дефинира и нашата лична. С какво желаете да се занимавате, а не какво вършиме към сегашния миг. Изключете съответните условия, включете фантазиите си. Какво сте способни да вършите – и то без да ви лишава куп старания, нерви и време. Това е нещо, което ви идва от вътрешната страна и до момента в който го вършите имате възприятието, че извира от центъра на съзнанието ви с лекост. Разсъждавайки върху тези въпроси, ще видите, че отговорите ще стартират да излизат сами. Сякаш сте насочили магнит към тялото си, а те полепват по него. Важна е посоката, която основават, тя ще ви води към задачата.
Самоанализ
Не се опасявайте да се самоанализирате – мислено или на глас. Премахнете привидните ограничавания и оправдания. Представете си, че разполагате с материална обезпеченост и власт. Това не е сюжет за фантазии от детството. Ако изключите рестриктивните мерки, които ви възпират да тръгнете по пътя на търсенето на капацитета, ще ви бъде в пъти по-лесно. Какво бихте правили, в случай че разполагахте с доста пари? С какво бихте се захванали, в случай че не зависехте от никого? Какво сте уверени, че може да започнете и завършите до край? Къде е силата ви? В момента, в който си позволите пред самите себе си да признаете какво желаете в реалност, какво сте способни да вършиме в всекидневието – вие сте на половин крачка от дешифрирането на капацитета си.
" Не мога "
Ключът към откриването на капацитета ни е в насочването на мисълта ни към действия, за които до през днешния ден сме си казвали – не мога. В тази категория се включват научаването на нови неща, необикновени дейности, асимилиране на нови практики. Няма значение дали става дума за приготвянето на засукана вечеря по рецепта на майстор-готвач, решаването на матрично уравнение, усъвършенстването на нов език, измайсторяването на ръчно направени предмети за дома, ходенето на опера и така нататък Излизането от нашата удобна зона е пътят, по който ще разпознаем капацитета си.
Повечето хора имат съответно занимание или даже няколко. Помислете за вашето. Може би не е просто занимание, а освен това. Ако изпитвате пристрастеност към него, нямате самообладание да приключите с уговорките си и да освободите даже малко от лимитираното си време. Ако то е нещо, за което не е допустимо да не мислите и не си представяте да спрете да го практикувате, не е „ просто занимание “, а огледало на качествата и вероятностите ви. Тогава зад тила на заниманието се крие непредполагаемият капацитет на вашата същина.
По пътя към търсенето и откриването на капацитета едно е несъмнено – би трябвало да изключим страха от неуспехите. Или най-малко да не мислим за тях като за нещо съдбовно. Със сигурност не са приятни за превъзмогване, не се претърпяват с лека ръка и някои се помнят цялостен живот. Но не трябва да са спирачка. Трябва да ги приемем. Със сигурност един вид хора не се провалят в никакъв случай – тези, които не рискуват, само че те стоят на едно и също място с десетилетия. Около 30 издателства поредно са отказали да разгласяват първата книга на Стивън Кинг. Провал. Но през днешния ден е в международната ранглиста на най-известните и богати персони. Как щяха да наподобяват нещата, в случай че беше поставил край и не вярваше, в капацитета си? Провалили сте се един път, два, тридесет, петдесет пъти? Голяма работа. Вие сте мощни, не се предавайте.
Годините
За капацитета няма възраст. Ако не сте го разкрили на 17 или на 20, това не значи, не в никакъв случай няма да имате тази опция. Не е късно да измененията настройките си и да преоткриете качествата си. Трудно е, тъй като живеем в общество, в което порядките са: щом получиш едно обучение и започнеш работа – с това ще се занимаваш цялостен живот. Ако си на 50 и прекроиш метода си на живот, незабавно ставаш мотив за мнения и рецензии. Но това в действителност няма значение, тъй като хората по този начин или другояче ще съдят и подлагат на критика. Годините са просто цифри в персоналната карта – в случай че се усещаме подготвени, способни и най-много имаме предпочитание и опция да търсим капацитета, който до през днешния ден не сме разкрили, то възрастта не е основателна причина да се отхвърляме.
Едно е несъмнено – всеки човек има капацитет. Често той остава заключен сред страховете, предразсъдъците и подозренията в качествата ни. Затова не би трябвало да се опасяваме да бъдем дръзки и да живеем, мечтаем и разсъждаваме не съгласно визиите на останалите, а съгласно личните си схващания. Най-лошият ни боязън всред всички, че ще се провалим, а най-големият ни минус – убеждението, че сме елементарни. Всеки от нас е неповторим и има изумителен капацитет. Никога не се подценявайте и не позволявайте различен да го прави.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ