В студиото на Още от деня“ ректорът на Софийския университет

В студиото на „ Още от деня “ ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Анастас Герджиков съобщи, че демографската рецесия е посочила, че са разкрити прекалено много специалности, поради което качеството се е влошило. Герджиков изрази вярата, че промяната във финансирането на висшите учебни заведения ще преобрази висшето обучение, като следва да се направи такава и с научната активност.

Демографската рецесия не е проблем на висшето боразование - тя ни оказа помощ да забележим, че имаме и други проблеми, съобщи проф. Герджиков. Той добави, че масовизацията на висшето обучение е нещо положително, тъй като е хубаво да има повече хора с сходно обучение. До 2020 година не можем достигнем европейската цел над 40% от популацията в дейна възраст да има висше обучение, само че към 2025 година можем да ги надминем, планува ректорът на Алма матер.

" Хваля на всички места промяната, която се организира през последните години, тъй като тя реализира няколко неща. За пръв път включи в действителност качеството като съставен елемент във финансирането ", сподели професорът.

Националната рейтингова система няма общо с финансирането, тя служи за ориентир на студентите, само че оказва помощ и на Министерството на образованието да се класират университетите по професионални посоки, акцентира Герджиков.

" Това е доста значимо, тъй като до момента се раздаваха парите на калпак, сътвориха се милиони специалности... Качеството е ниско. Стимулирайки университетите да имат доста студенти, снижихме качеството. Като упеторим боря на студентите, още на входа попадат хора, които нямат нужните качества ", разяснява той.

Броят на студентите е проблем, когато е единственият аршин, акцентира Герджиков. Ограничаването на приема на тези, които имат най-ниско качество в обещано направление, взема решение казуса с масовизацията и с ниското качество. Тази промяна комбинира тласъци с леки санкции, добави Герджиков.

" Съществена част е научната активност, която в доста университети не е добре развита. Шест университета от 52 дават 90% от научната продукция. Не споделям, че не би трябвало да има университети, които единствено преподават ", съобщи ректорът.

Според Герджиков в целия свят университетите се разделят на две - такива, които създават научна продукция, и такива, в които единствено се преподава и са обучителни колежи. По думите на Герджиков една „ лобистка “ спомагателна алинея в Закона за висшето обучение е разрешила на всички висши учебни заведения да влязат под шапката на университетите. Това изключение е покрило съвсем всички висши учебни заведения. В университетите отвън тези шест, които създават просвета, има малко или никаква просвета по думите на ректора на най-старото висше учебно заведение в България. Реформата в тези университети ще се състои в това парите да се раздават съгласно научните резултати, само че и да се усилят средствата, добави ректорът на СУ.

" В момента парите за просвета са толкоз малко, че няма значение по какъв начин се раздават ", съобщи той.

Проф. Герджиков акцентира, че СУ постоянно е работел тясно с научните служащи от Българска академия на науките, само че въпросът дали в миналото ще има интеграция сред научни институти и университети е обособена тематика. Той акцентира, че парите за просвета в университетите би трябвало да се усилят, като тези, които не създават просвета, не трябва да получават пари. Проблемът на финансовата промяна се понася тежко от някои университети, тъй като са били подтиквани да получават средства на база брой студенти, добави Герджиков. Иначе тази промяна върви безуперчно и се радва на надпартиен консенсус, като следва това да се направи с научната част, добави Анастас Герджиков.