В страна обладана от стремежа към материални придобивки, да се

В страна обладана от устрема към материални придобивки, да се чества Денят на Народните будители е належащо. Не че за един ден мисленето на материалистите ще се промени, по-важно е младежите да чуят имената на будителите. Който желае да прочете и за делата им. Това няма да промени нищо в България, обгърната в дебелата паяжина на олигархията и политиците. Няма да ни извади от Матрицата, няма да понижи въздействието на оядените олигарси и политици. Положението е безнадеждно и имаме потребност от национални будители. Гинекологът Георги Стаменов бе разгласен за национален будител, само че той е доктор, прави си прелестно работата, само че не може да разбуди заспалия български дух. Тази заран той сподели: „Най-трудно е когато човек каже: „Уморих се! Не мога да направя идната крачка!“ Будителство е да му кажеш: Ще остана до теб и ще ти оказа помощ да я направиш!“ Такива са измеренията на будителството през днешния ден: да окажеш помощ на близък да преодолее сложен миг. Мащабът на Ботев, Левски и Раковски ги няма, няма го възрожденския жар на Каравелов. Има оскотял в борбата за материални придобивки народ, който мечтае да завоюва от лотарията, с цел да си купи нова кола и апартамент. Това е колкото тъжно, толкоз и трагично!

Всяка година на Деня на Народните будители се възнамерявам, кой в днешно време е  народен будител. Тази година се обадих на режисьора Теди Москов, с цел да му кажа, че за мен е национален будител и със спектаклите си прави опит да  ни извади от летаргията, енафлъка и материалистичното мислене. За мен няма български създател, който по този начин безпощадно и изобретателно да прави дисекция на недъзите на обществото, да ги осмива и посредством сарказма и хумора си, да ни подтиква да бъдем по-добри.

А ето какво споделя във връзка оповестяване празника на Народните будители за общонационален министър Стоян Омарчевски: „ …Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата юноша към всичко скъпо и ярко от нашето минало и да я приобщим към това минало, с цел да почерпи тя от него жизненост и очакване, мощ и подтик към активност и творчество. Нашата юноша би трябвало да знае, че животът единствено тогава е скъп, когато е въодушевен от идейност, от стремеж; единствено тогава животът е изчерпателен и логичен, когато е налегнат от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в облиците и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото иго, които го водиха към култура и национална независимост през епохата на възраждането и които му сътвориха безконечни културни полезности през неговия свободен живот…“

Иво Югов

www.