Управлявана нестабилност: Стратегията за сдържан мир с Русия след войната в Украйна
Америка и Европа са изправени пред сериозен избор в връзките си с Москва. Те могат да се конфронтират с Русия посредством безпорядък или посредством конструкция. Иван Кръстев е съавтор на нов стратегически разбор за Европейския съвет за външна политика. Документът разказва обстоен проект за деяние след евентуално помирение сред Русия и Украйна. Другите създатели на разбора са Джереми Шапиро, Самюъл Чарап, Боб Дийн, Хиски Хаукала, Хана Ноте и Джим О’Брайън.
Войната в Украйна евентуално ще завърши с помирение, оставяйки страните в положение на нискоинтензивна и безредна борба. Този сюжет изисква нова рамка на държание. Целта е реализиране на „ ръководена неустойчивост “. В това положение съперничеството продължава, само че рискът от ескалация понижава. Политиците би трябвало да изградят конструкция, която да предотврати нова огромна война.
Представете си обстановка през 2028 година. Бойните дейности са спрели преди осемнадесет месеца. Руските сили към момента заемат окупираните територии. Украинските войски държат отбранителни позиции с американско оръжие и европейско финансиране. Преговорите не са основали буферна зона или задача от наблюдаващи. В такава среда всеки случай може да подпали нов спор. Липсата на ясни правила прави обстановката взривоопасна. Това е типичен риск от война на пауза, който изисква дейна дипломация.
Между войната и мира лежи огромно и рисково пространство от примирия, замразени спорове и нестабилни политически уредби.
Европа има максимален интерес от стабилността в района. Тя е най-близо до спора и носи главната икономическа тежест. В същото време Европа остава все по-сама в своите терзания за сигурността. Америка евентуално ще се концентрира върху други цели като Китай или Латинска Америка. Това разминаване в ползите е сериозен източник на неустойчивост.
Европа би понесла главната цена при ескалация на спора, до момента в който Съединени американски щати ще имат по-належащи световни цели. Атлантическият съюз може да стане по-малко автоматизиран в своите реакции. Европейските страни ще се опасяват по едно и също време от американско занемаряване и от американско безчинство. Вътрешните разделения в Европа също ще генерират спомагателен безпорядък.
Стабилизирането на Украйна е главният дирек на новата система. Страната би трябвало да получи осезаеми изгоди от спазването на примирието. Те включват военна помощ, финансиране за реорганизация и явен път към Европейски Съюз. Възстановяването на украинските територии би трябвало да се реализира посредством дълготрайна интеграция и икономическа резистентност, а не посредством военна мощ. Отказът от признание на съветските завоевания остава наложителен принцип. Западът би трябвало да оформи пространството за решения на Киев посредством условни тласъци.
Отношенията с Русия не изискват взаимно доверие. Системата би трябвало да предложи структуриран избор на Москва. Русия би трябвало да се изправи пред свят, в който сдържаността носи облаги, а измамата води до незабавни и високи разноски. Облекчаването на глобите би трябвало да бъде селективно и изцяло обратимо. Ако Русия наруши разпоредбите, наказванията би трябвало да бъдат автоматизирани. Второ пълномащабно навлизане няма да предложи лесна победа на Кремъл.
Алтернативите на ръководената неустойчивост са доста по-лоши. Смяната на режима в Москва не е надеждна тактика. Постоянната изолираност не основава правила за сигурност. Бързата нормализация е невъзможна заради дълбоките рани от войната. Най-вероятният резултат без интервенция е неуправляваната борба. Тя води до повтарящи се рецесии и импровизации под напън.
Управляваната неустойчивост е „ операционна система за неприятен мир “. Тя не е заслужено съглашение или безконечен мир. Тя е инструмент за ограничение на ескалацията и опазване на суверенитета. Чрез надеждно въздържане и фрагментирано съдействие, Западът може да направи съперничеството предвидимо. Това е единственият път към въздържан мир в една надълбоко разграничена Европа.
