В столичния квартал Младост 1“, когато се движите по булевард

В столичния квартал „ Младост 1 “, когато се движите по бул. „ Андрей Сахаров “, тъкмо до метрустанцията ще обърнете внимание, че се пада улица „ Йерусалим “. Първата по-голяма нейна пресечка носи името „ Никола Генадиев “. Улицата носи името на един от позабравените български политици и представители на Народнолибералната партия.

Освен с политика, Генадиев има и други занимания, само че на първо място милее за родината си и доста постоянно подлага на критика държавното управление за редицата взети неверни решения. Освен това е прочут като оратор и доста от неговите речи могат да бъдат открити. Разбира се, заложените от него въпроси постоянно остават без отговор. Нека се срещнем малко по-обстойно с този човек.

Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември в нов стил) през 1868 година в град Битоля. В фамилията му се срещат интелигентни хора, татко му е образован деятел, чичо му е публицист, а племенничката му е художничката Василка Генадиева, дядото е митрополит Генадий Велешки, а щерка му Милка Генадиева става публицист във Франс Прес. Никола приключва главното си обучение в Битоля, по-късно фамилията се реалокира в Пловдив и там приключва Пловдивската гимназия. Участва интензивно в съединението с Източна Румелия и по-късно е доброволец в отряда на Коста Паница по време на Сръбско-Българската война.

Когато отпътува в Белгия, където учи в Брюкселския свободен университет, получава стипендия от 150 франка, до момента в който брат му Харитон дава част от последните си пари, с цел да помогне да приключи. В този интервал от време работи от време на време в изданието на редакция „ La Reforme “ и доста постоянно припомня на света за Македония. Именно в тези публицистки среди Генадиев открива своето предопределение на публицист, а и белгийците утвърждават неговото наличие в другите редакции. Друго място, където намира поле за изява е „ Societe de Geographie “. Когато се разболява, младият Генадиев отпътува за Италия, където да се лекува и там неговият престой се запълва с проучване на италиански.

Постоянните пътувания в чужбина отварят очите на бъдещия политик и той постоянно се стреми да употребява положителните практики на останалите страни в България. През 1890 година се дипломира като лекар на правото, политическите и обществените науки. Освен с политика, той се занимава интензивно и с издаването на вестник „ Балканска Зора “. Не пропуща опцията да подлага на критика всички политически убийства, които се случват неведнъж в този интервал (1892 г.). А щом се подсигурява от впечатляваща мощ, тогава няма потребност от кръвопролития.

През 1913 година получава поста „ Министър на външните работи “ и то във време, в което румънската войска се движи към София. Единственото решение, което може да откри в този сериозен миг е среща с италианския дипломат, с цел да може посредством него да се свърже с румънския министър. Преговорите лишават много време и костват доста жертви, само че най-после войските стопират своето нахлуване. Думите на Генадиев от този интервал са извънредно мъчителни:

„ Аз станах министър на външните работи, когато България беше обградена от всички страни от вражески войски и Румъния беше стигнала до Враждебна. Моите предшвественици имаха мощна и храбра армия, от която не остана нищо. Аз трябваше самичък с думи да пазя ползите на Държавата и нещо нечувано, влязох в директни диалози с Майореско (министърът на външните работи на Румъния) и съумях да очистя страната от вражески ботуши и макар най-упоритата опозиция на румънските военноначалници, на които се падна евтината популярност и които се подчиниха единствено на заповедта на румънския крал да спрат нашествието. Вие, добружданци ще плачете за Добруджа, аз македонецът ще рева за Македония. Едно, обаче би трябвало да ни утешава: то е оня прозорец, който ни оставиха на Бяло море. “

И макар неподходящата обстановка, в която поема за малко ръководството, той не стопира да приказва позитивно за своя народ. Не инцидентно е постоянно представен по разнообразни тематики, само че някои думи, които към този момент са на повече от век, може да послужат и през днешния ден:

„ Народът ни е добър, народът ни е работлив, той има скъпи качества и несъмнено е в схващане да пази своите ползи. Нещастието е, че няма положителни водачи, само че ще ги има. Разбира се, нищо не става от през днешния ден за на следващия ден и за една или за две години. Всеки народ изплаща грешките си. Те са, обаче, които отварят очите. “

Последните години от живота си прекарва в навечерието на Първата Световна война. Когато е изпратен на опознавателна задача, в която да обърне внимание на политическите безредици и включването на България в Първата Световна война, той остава с усещането, че най-хубавото решение за страната е да се причисли към Антатата, в следствие България се причислява към Тройния съюз и с това следват нови главоболия и загуби. Животът на Генадиев завършва на 17 октомври 1923 година, когато се прибира към дома си на улица „ Кракра “. Застрелян е от Димитър Стефанов, въпреки и доста дълго да се твърди, че убийците са незнайни.

Заглавна фотография: By Неизвестен – Собственоръчно сканирано, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19078601